Р Е Ш Е Н И Е

№ 485/25.01.2017г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на деветнадесети декември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 817 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

               

 

                Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД.

            Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата от 7000 лева, явяваща се непогасено задължение по договор за заем, сключен на 28.02.2011г., за която сума по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№436/2016г. по описа на РРС. Претендира законна лихва от датата на образуване на заповедното производство-01.03.2016г. и заплащане на разноски по настоящото и заповедно производство.

            Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че е върнал изцяло получените в заем пари, за което представя два броя разписки.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представения по заповедното производство договор за паричен заем, сключен на 28.02.2011г. ищецът е дал на ответника пари в заем в размер на 12 000 лева, а ответникът се е задължил да ги върне в срок до 01.12.2015г.

            Ищецът твърди в исковата молба, че на 01.11.2015г. ответното дружество е върнало част от заетата сума в размер на 5 000 лева-това е видно и от представената от ответника разписка с дата 01.11.2015г.-л.26 от делото. В заповедното и в настоящото ответникът представя и втора разписка с дата 06.04.2011г., съгласно която на посочената дата е върнал сума от 7000 лева по договор за заем от 28.02.2011г. Разписката е подписана от тогавашния управител с положен печат на ищцовото дружество. И двете Разписки са осчетоводени при ответника-„Прима-М”ЕООД-видно от представените два броя копия от хронолочини ведомости-л.27 и л.28 от делото.

            Представителят-синдик на ищеца, заявява, че втората разписка за 7 000 лева не е осчетоводена при дружеството-„К.”ООД-в несъстоятелност и оспорва датата й.

            Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:    Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемятеля пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Ответникът, заемател по  договора, е изпълнил поетото  задължение да възстанови предоставените му парични средства. Това обстоятелство съдът приема за доказано, пред вид представените от ответника хронологични ведомости и пред вид правилата на доказателствената тежест уредени в чл.194 ал.1 изр.1 от ГПК.

            Затова, предявения иск, като неоснователен и  недоказан, следва да се отхвърли.

            Ответникът не е претендирал разноски по делото и такива не следва да му се присъждат.

            По изложените съображения съдът

 

                                                    

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от  „К.”ООД/в несъстоятелност/ с ЕИК-826059024 със седалище и адрес на управление: гр.С.******* със синдик Д.В.Х. против „ПРИМА-М”ЕООД с ЕИК-116514716 със седалище и адрес на управление: гр.Р.******управител Ил. Ив. М. иск за установяване на вземане по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД за дължима сума от 7000 лева/седем хиляди лева/ по договор за паричен заем, сключен на 28.02.2011г., като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :