Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На деветнадесети декември 2016 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 893 по описа за 2016година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ДИД-Снежана
Дамянова“ЕООД със седалище гр.Разград,
представлявано от управител Т. Д. Х., против наказателно постановление № 17-000365/15.09.2016
г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. В жалбата
твърди, че в административнонаказателното производство са нарушени редица
разпоредби на ЗАНН – чл.40, чл.42, 43,44, чл.57, чл.52 и 54, както и че
жалбоподателят не е нарушил нормите, посочени в акта за установяване на
административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
02.08.2016 г. свидетелките М.М. и К.И., служители на Дирекция „Инспекция по
труда“, са извършили проверка на обект метан станция, находяща се в м.“Б.“,
стопанисвана от жалбоподателя. При тази проверка са констатирали, че се зарежда
камион-цистерна за превоз на метан от колонката, без съответната цистерна да е
заземена. Този камион бил с рег.№** и бил собственост на жалбоподателя.
Превозното средство имало кабел, чрез който да се осъществи заземяването, но
този кабел не бил включен. Целта на заземяването било отичане на статичното
електричество, натрупано при движението на камиона. Към момента на проверката
прехвърлянето на горивото било започнало. Шофьорът В. Д. обяснил на
проверяващите, че е решил първо да си измие ръцете, а след това да заземи
автомобила. За установеното при проверката е съставен констативен протокол от
същата дата /стр.17/.
За това нарушение е бил съставен акт №17-000365 от
15.08.2016 г. – датата на приключване на
проверката на обекта. В акта като нарушение е посочено неосигуряване безопасно
прехвърляне на метан от пункт за зареждане на контейнери към камион „Мерцедес“
с рег.№** – автоцистерна /контейнер/ без тя превантивно да е заземена, с което
не е отведено натрупаното при транспортирането
статично електричество, което може да доведе до тежки аварии и
злополуки.
В тридневният срок по ЗАНН пред адм. наказващия орган не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 15.09.2016г. било издадено и процесното НП, в което
нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, квалифицирано като такова по чл.14, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условияу на труд във връзка с чл.120 и
чл.200, ал.1 т.3 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване и чл.122 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и
техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени
въглеводородни газове. Административнонаказващият
орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413,
ал.2 от КТ е наложил
адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 2000,00лв. НП редовно
връчено на 13.10.2016г., а жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия
орган на 19.10.2016г.
Актосъставителят - св. Кр. И. и св. М. О., разпитани в с.з., по същество потвърждават
изложеното в АУАН. Първата свидетелка съобщава, че камиона-цистерна е имал кабел
с накрайник за заземяване, но не е бил включен в момента на проверката. Според
двете свидетелки прехвърлянето на горивото е било започнало към момента на
проверката.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице
имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима,
по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че на посочената в
акта и наказателното постановление дата в обекта, стопанисван от жалбоподателя
е било извършено прехвърляне на газ метан
от пункт за зареждане на контейнери към автоцистерна без да е заземена
тази автоцистерна.
По този начин е нарушен чл.122 от
Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове от
21.09.2004 г., който предвижда, че автоцистерните трябва да бъдат заземени
преди да започне изпразването или запълването им с газ, както и разпоредбите на
чл.120 и чл.200 от Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословните
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Последните предвиждат при манипулиране със суровини, материали и
продукция, които съдържат вредни вещества
да се отчитат специфичните им характеристики и да се осигурява безопасност и опазване
здравето на работещите, в т.ч. и предотвратяване на взривове. Горепосочените
два нормативни акта имат за цел да регламентират работата с газови съоръжения
по начин, че да бъдат предотвратени възможните инциденти за здравето и живота
на работещите и намиращите се в близост до тези съоръжения.
По този начин жалбоподателят е
нарушил задължението си, регламентирано в чл.14 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд да осигури здравословни и безопасни условия на труд,
както на своите работници, така и на всички останали лица, които по друг повод
се намират във или в близост до работните помещения, площадки и места.
Административната
отговорност при нарушение на това задължение е регламентирана в чл.413,ал.2 от
КТ и същата е имуществена санкция или
глоба от 1500 до 15 000 лв. В случая работодателят е юридическо лице,
поради което правилно административнонаказващият орган е преценил да наложи
имуществена санкция в размер, близък до минимума, а именно 2000 лв. Тази
имуществена санкция се налага независимо от наказанието на виновното длъжностно
лице, което е нарушило правилата, дори и тогава, когато работодателят е
осигурил необходимите изисквания /както е в случая с кабела на
камиона-цистерна/, но не е упражнил контрол работниците и служителите да ги
спазват, в случая да ползват този кабел
и да заземяват цистерната.
От процесуална гледна точка: Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и
съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална
страна.
По отношение на твърдяните от жалбоподателя нарушения на
ЗАНН съдът намира, че по делото не е установено актът да е съставен в отсъствие
на нарушителя. Този акт е съставен от единия от инспекторите, извършили
проверката, в присъствие на другия инспектор и на разписката е отбелязано, че
на същия ден е връчен на законния представител на жалбоподателя. При неговото
съставяне са спазени всички разпоредби на чл.42,43 и 44 от ЗАНН. Наказателното
постановление съдържа всички реквизити, посочени в чл.57 от същия закон и е
съставено в срока по чл.52 от ЗАНН. Вина по смисъла, в който е използвано
понятието в чл.54 не може да се търси и преценява, тъй като се касае за
наложена имуществена санкция на юридическо лице, а не административно наказание
на физическо лице.
Ето защо съдът намира възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за неоснователни.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА №
17-000365/15.09.2016г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от
КТ на „ДИД –Снежана Дамянова“ЕООД–ЕИК 116582980,
със седалище и адрес на управление гр. Разград,
ул. „Бели лом“, №35А, вх.А, ап.6 представлявано
от Т. Д. Х., в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв., като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: