Р Е Ш Е Н И Е

№ 768 23.01.2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и трети декември две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 945 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц.И.Ц. *** против Наказателно постановление № 37-0000509 от 30.09.2016 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация”- гр.Разград, с което за нарушение на чл.7, изр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.5, т.2 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява, не се явява и представител. Жалбоподателят е депозирал становище, като заявява, че поддържа жалбата и излага доводи в този смисъл.

За наказващия орган не се явява представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № 37-0000509 от 30.09.2016 г. на Началник ОО “АА”- Разград за нарушение на чл.7, изр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.5, т.2 от същия закон на жалбоподателя Ц.И.Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №227548/26.08.2016г., съставен от инспектор при ОО “АА”- Разград. В акта и НП се сочи, че на 26.08.2016г. около 10,40 часа в област Разград на път I -2, километър 61 контролен пост Стария кладенец, жалбоподателят е спрян за проверка, в качеството му на водач на товарен автомобил „Скания П430 ДБХНА“ от категория ППС №3 с рег. №***, извършващ превоз на товари с Лиценз на Общността и заверено копие №100020051, с пътен лист с маршрут за движение Ямбол– Русе – Разград, превозващ хранителни продукти. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф “Siemens VDO” 1324.51 със сериен №02327618. При проверката било установено, че на 16.08.2016г. водачът Ц. Ц. ползвал разделена почивка по време на работа в рамките на период на управление от 4,5 часа, като първата почивка е ползвана в 09:00 часа до 09:15 часа – 15 минути, като тази почивка не е последвана от почивка по време на работа от най-малко 30 минути. Ползвана е почивка от 25 минути за времето от 10:30 часа до 10,55 часа на 16.08.2016г., видно от представения тахографски лист за този ден.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят М. И., който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Били проверени тахографските листи на водача за текущия ден и предходните 28 дни. От тахографският лист за датата 16.08.2016г. се установило , че ползвал разделена почивка по време на работа в рамките на период на управление от 4,5 часа, като първата почивка е ползвана в 09:00 часа до 09:15 часа и е 15 минути. Тази почивка не била последвана от почивка по време на работа от най-малко 30 минути. Ползвана е почивка от 25 минути за времето от 10:30 часа до 10,55 часа. Втората почивка била по малка от изискуемото времетраене. Копие от процесния тахографски лист е приложено, и видно от същото управлението е започнало малко след 08,00 часа и е продължило до 13,20 часа, както сочи и актосъставителя, като в този период водачът не е ползвал друга непрекъсната почивка от минимум 30 минути. В самия акт жалбоподателят е посочил, че няма възражения по акта. С оглед всички доказателства, съдът намира, че обстоятелствата отразени в акта и НП са доказани по един несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните изисквания и не страдат от процесуални пороци. Жалбоподателят възразява, че в акта и НП не се сочи място на нарушението. Действително в акта се сочи мястото на установяване на нарушението и същото е достатъчно индивидуализирано, а колкото до мястото на извършване на нарушението, то следва да се посочи, че същото касае маршрут на движение през съответния ден и няма как конкретно да се индивидуализира, което и не е необходимо с оглед установяване на елементите на състава на нарушението. Не е налице и разминаване по отношение на датата на нарушението – и от акта и от НП е ясно, че дата на нарушението е 16.08.2016г., а датата 26.08.2016г. е датата на проверката. В този смисъл съдът намира, че твърдяните в жалбата и допълнителното становище на жалбоподателя пороци на НП не са налице. В АУАН, както и в НП е отразена фактическата обстановка с необходимата пълнота. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Жалбоподателят е извършвал превоз на товари, като не е изпълнил изискването на чл.7, изр.2 от Регламент 561/06. Разпоредбите на регламента изискват след период на управление от четири часа и половина водачът да ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. В случая водачът е предпочел алтернативното изискване на чл.7, изр.2 от Регламент 561/06, която разпоредба допуска разкъсване на общата почивка на една почивка от 15 минути последвана от една почивка от минимум 30 минути. Разпоредбата е ясна, че именно последващата почивка следва да бъде най-малко 30 минути. В случая, след като е направил една почивка 15 минути, водачът не е направил нова непрекъсната почивка от минимум 30 минути, което именно е основанието за неговата отговорност. Направената от водача втора почивка от 25 минути е по-малка от изискуемата и не покрива нормативното изискване. Водачът е управлявал автомобила над 04.30 часа, без да направи изискуемите почивки. Така водачът съзнателно и в този смисъл умишлено е допуснал нарушение. При това същият правилно е санкциониран на основание чл.93б, ал.5, т.2 от ЗАвП, като наложеното му наказание е в абсолютноопределения законов размер. Съдът намира за неоснователни доводите, че случаят е маловажен. Всъщност подобни случаи са масови и допускането на подобни нарушения се върши поради липса на сериозно отношение на водачите към съответните нормативни изисквания. Разглежданият случай не се отличава с по-малка тежест в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения. При това дисциплинирането на водачите изисква и по-голяма строгост при прилагането на закона, поради което и според съда в конкретния случай не може да се говори за маловажност.

Поради изложеното наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000509 от 30.09.2016 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна Администрация”- гр.Разград, с което за нарушение на чл.7, изр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.5, т.2 от същия закон на жалбоподателя Ц.И.Ц. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: