Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 757 09.01.2017
година град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав
на деветнадесети декември две
хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
секретар Г.М.
прокурор .......................
като разгледа докладваното от съдията
АНДело № 950 по описа за 2016 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. н. И.,
регистриран като ЕТ „И.-85-И. И.“ против наказателно постановление № 188112 – F202745/28.03.2016 г. на Директор офис Разград при ТД на НАП Варна, с което
за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли НП да
бъде отменено изцяло, тъй като е подал декларация, макар и след изтичане на
законовия срок и не упражнява дейност от м.март 2009 г., поради което и
справките-декларации след тази дата са нулеви.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.02.2016 г. жалбоподателят подал
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 173421600585210 за данъчен период 01.01.2016
г. – 31.01.2016 г., в която е декларирал нулеви стойности във всички графи. Посочените
действия били предприети от търговеца, след изпратена от ТД на НАП Варна, офис
Разград покана изх. № 1329/16.02.2016 г. получена от него на 22.02.2016 г. за
подаване на справка за посочения период, въз основа на установеното на 16.02.2016
г. от данъчните служители обстоятелство, че такава не е подадена. Справката
следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 15.02.2016 г., т.к. 14 то число
на посочения месец е почивен. Ето защо актосъставителят – св. Х. приела, че е
осъществено нарушение, изразяващо се в неподаване
на справката декларация в посочения в чл. 125 ал.5 от ЗДДС срок, за което съставила АУАН с бл. № F202745/22.02.2016 г. Актът бил предявен и подписан
от И.Н. И. с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на АУАН, на 28.03.16
г. било издадено атакуваното НП, в което
описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, същото е
квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 179 от ЗДДС, с налагане
на административно наказание «глоба» в размер на 500 лв.
В хода на производството с показанията
си актосъставителят установява идентична с описаната в АУАН и постановлението фактическа
обстановка.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е
основателна по следните съображения:
Като издадено от компетентен за това орган
по реда и във формата, предвидени в закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна. Що се отнася до това
осъществено ли е административно нарушение и извършено ли е то от
жалбоподателя, съдът намира следното :
Действително с неподаване на справката-декларация
в сроковете посочени в чл. 125 ал.5 от ЗДДС, жалбоподателят е осъществил състава
на санкционираното административно нарушение. Същевременно съдът намира, че същото
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно
приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите
за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност
на НП и същата подлежи на съдебен контрол. Безспорно е, че обществените отношения, регулирани от ЗДДС,
са от особена обществена важност, както и че санкционираното нарушение е формално,
но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние
и на конкретния нарушител. На първо място, в тази насока следва да бъде преценен
срока на закъснението за подаване на справката – декларация, който е едва шест дни
/неправилно приети от административнонаказващият орган за седем, тъй като на седмия
ден, то е преустановено/. Определеният от законодателя максимален срок за подаването
на справките е 14-то число на следващия данъчния период за който се отнасят, но
доколкото данъчнорегистрираните по ЗДДС лица
нямат задължение да осъществяват посоченото действие в началото на този срок и тяхното
бездействие до изтичането му е съобразено с правната норма, то определящ за тежестта
на нарушението е единствено срока на закъснение. Аргумент в подкрепа на изводите
на съда е и обстоятелството, че предвидените в чл.179 от ЗДДС санкции се следват
както в случаите на неподаване на справки – декларации, така и в случаите, когато
такива са подадени, но след изтичане на предвидените в закона срокове. Безспорно
е, че втората категория нарушения поначало са с по-ниска степен на обществена опасност
и за тежестта на всяко конкретно нарушение от този вид определящ е срока на закъснение. В случая не без значение се явява и обстоятелството,
че регистрираната от жалбоподателя справка
– декларация, попада в категорията на тези по алинея 4 на чл.125 от ЗДДС. Действително
и в случаите когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите,
когато не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило
внос за този данъчен период, регистрираното лице също е длъжно да подаде справка-декларация
в посочения по – горе срок, с изтичането на който се осъществява състава на санкционираното
нарушение. Вида на подадената декларация
също е от значение при преценка тежестта на нарушението, доколкото същата пряко
касае данъчни отношения. Като смегчаващо обстоятелство следва да бъде преценено
и че нарушението е извършено за първи път, в каквато насока следва да бъде преценена
и липсата на данни за извършени от дружеството
други нарушения на фискалната дисциплина. Твърдението на жалбоподателя, че дружеството
е било прекъснало дейността си, се потвърждава от подадената декларация с
нулеви стойности и същото може да се отчете като причина довели
до забяването. Аргумент в подкрепа на тези съждения е и обстоятелството, че
жалбоподателят е подал декларацията на деня, в който е получил поканата от НАП
за това. Ето защо изложените по – горе обстоятелства, както и липсата на вредни
последици за бюджета от неподаване на данъчна декларация с нулеви стойности, каквито
са декларираните в конкретния случай, обосновават извод, че санкционираното нарушение
представлява маловажен случай, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено
на посоченото основание.
Воден от изложеното до тук
на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 188112 – F202745/28.03.2016 г. на Директор офис Разград при ТД на НАП Варна, с
което на И. Н. И., ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание “глоба ” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване
в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: