Р Е Ш Е Н И Е

№ 2 2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На пети януари 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: П.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 965 по описа за 2016 година

Р Е Ш И:

НАСТАНЯВА С.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** на задължително лечение при стационарни условия в ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА с. Царев брод за срок от ТРИ месеца.

НАЗНАЧАВА лице определено от кмета на община Шумен по седалището на лечебното заведение ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА Царев брод, което да изразява информирано съгласие за лечението на настаняемата С.Р.А.

Препис от решението да се изпрати на Държавна психиатрична болница с. Царев брод за изпълнение.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред РОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение №2/05.01.2017г., постановено по ЧНД №965/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Производството е по реда на чл.155 от Закона за здравето, образувано по искане на РРП за задължително настаняване на лечение на лицето С.Р.А. ***.

В съдебното заседание пред РРС представителят на РРП поддържа направеното искане.

Настаняемата С.А. счита, че няма нужда от лечение. Нейният защитник също намира искането на прокуратурата за неоснователно, считайки, че не са налице предпоставки за настаняване на А. на лечение.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Освидетелстваната С.А. страда от налудно разстройство и според назначената психиатрична експертиза поведението й се определя от болестните й преживявания и носи реален риск за здравето й живота, както на околните, така й за самата нея. Вещото лице сочи, че посоченото налудно разстройство протича с качествени нарушения на мисленето и покрива изцяло критериите за продължително разстройство на съзнанието. При това вещото лице счита, че е необходимо лечение по задължителния ред на Закона за здравето, което да се проведе в стационарни условия. В съдебното заседание вещото лице препоръчва тримесечен срок на лечението, което да се проведе в Държавна психиатрична болница с. Царев Брод. От заключението на вещото лице също така се установява, че освидетелстваната А. понастоящем не може да изразява информирано съгласие за провеждане на лечение – тя няма изградено критично отношение към болестта и болестните преживявания.

Изложената фактическа обстановка се установява от назначената експертиза, разпитаните в съдебно заседание свидетели, писмените доказателствени материали и съдът я намира за безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под съмнение някои от изложените обстоятелства. Показателно е изложеното от свидетелите Г. К., М. И. и Ст. П. – съседи на освидетелстваната. Същите описват поведението на настаняемата – постоянно създавала скандали, заплашвала ги, хвърляла тежки предмети от терасата си, което създавало опасност за преминаващи лица и паркирани автомобили, изливала вода върху преминаващи. Свидетелите нямат обяснение за поведението й. В крайна сметка назначената психиатрична експертиза разкрива състоянието на настаняемата и не оставя никакво съмнение относно характера на заболяването й. Не могат да бъдат споделени изразените от защитата на освидетелстваната доводи срещу правилността на заключението. Същото заключение е задълбочено и подробно обосновано, изложено след пълно и всестранно изследване на всички данни за състоянието на освидетелстваната, поради което съдът изцяло кредитира становището на експертизата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че са налице предпоставките на чл.155 във връзка със чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на С.Р.А. Настаняемата А. страда от заболяване по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и конкретното състояние на настаняемата е такова, че се явява опасност за околните, а и за нея самата. Видно от данните по делото настаняемата би могла да извърши проява, носеща опасност за околните или за нея самата и то проява която би се херактеризирала като такава с криминогенен характер /чл.155 от ЗЗ/. Ето защо А. следва да бъде настанена на задължително лечение. С оглед становището /препоръка по смисъла на чл.160, ал.3 от ЗЗ/ на вещото лице, извършило съдебно – психиатричната експертиза, както и с оглед останалите данни по делото, лечението следва да е в условията на стационарен режим и следва да се проведе в ДПБ с. Царев брод, за срок от три месеца.

Тъй като в хода на процеса се установява липса на способност на настаняемата сама да изразява информирано съгласие за своето лечение, то по реда на чл.163, ал.2 от ЗЗ следва да бъде назначено определено от Кмета на Община Шумен лице което да изразява информирано съгласие за лечението на настаняемата.

Мотивиран така съдът постанови решението си