Мотиви към Присъда №45 от 31.01.2017г., постановена по НОХД №294/2016г. по описа на Разградския районен съд.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Е.М., за това, че на 18/19.01.2015 г. в с. Ясеновец, общ. Разград, в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Е.Е.М. от с. Ясеновец – като помагач, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи: 54 000 лв., 4 400 евро и шест пръстена от злато с общо тегло 23,95 грама на обща стойност 958.00 лв., три гривни от злато с общо тегло 36 грама на обща стойност 1440.00 лв., златен синджир едра плетка с тегло 26 грама на стойност 1040.00 лв., чифт златни обеци, представляващи големи халки с общо тегло 9 грама на стойност 360.00 лв., златна гривна с ромбовидна шарка с тегло 17 грама на стойност 680.00 лв., златна гривна гравирана с шарка на успоредни линии с тегло 17 грама на стойност 680.00 лв., златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 8 грама на стойност 320.00 лв., златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златно украшение представляващо сърце с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., чифт златни обеци тип халки с общо тегло 5 грама гравирани от външната страна с хиксове на стойност 200.00 лв., златен синджир с изписано на турски език „****“ с тегло 13 грама на стойност 520.00 лв., златен пръстен инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., всички вещи и пари на обща стойност 69 403.65 лв., собственост на С.А.Х. и Ш.М. *** 000 евро и златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 4 грама на стойност 160.00 лв., златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 5 грама на стойност 200.00 лева, златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 6 грама на стойност 240.00 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 4 грама на стойност 160.00 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 3,75 гр. на стойност 150.00 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златна гривна с едра плетка с тегло 21 грама на стойност 840.00 лв., златен синджир с тегло 36 грама на стойност 1440.00 лв., златно украшение с формата на сърце с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златен синджир с тегло 6 грама на стойност 240.00 лв., златно украшение във формата на българската буква „С“ с тегло 1.5 грама на стойност 60.00 лв., всичко на обща стойност 33 427,45 лв., собственост на С.Ф.Х. и С.С. А., от владението на С.А.Х., или всичко на обща стойност 102 831,10 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

РРП е повдигнала обвинение и срещу Е.Е.М., за това че на 18/19.01.2015 г. в с. Ясеновец, общ. Разград, в съучастие като помагач с Н.Е.М. – извършител, умишлено е улеснила извършването на престъплението, чрез оказване на помощ при отстраняване на улики, както и набавяне на транспорт и даване на съвети и информация за местонахождението на пострадалите и на отнетите вещи, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнела чужди движими вещи: 54 000 лв., 4 400 евро и шест пръстена от злато с общо тегло 23,95 грама на обща стойност 958.00 лв., три гривни от злато с общо тегло 36 грама на обща стойност 1440.00 лв., златен синджир едра плетка с тегло 26 грама на стойност 1040.00 лв., чифт златни обеци, представляващи големи халки с общо тегло 9 грама на стойност 360.00 лв., златна гривна с ромбовидна шарка с тегло 17 грама на стойност 680.00 лв., златна гривна гравирана с шарка на успоредни линии с тегло 17 грама на стойност 680.00 лв., златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 8 грама на стойност 320.00 лв., златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златно украшение представляващо сърце с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., чифт златни обеци тип халки с общо тегло 5 грама гравирани от външната страна с хиксове на стойност 200.00 лв., златен синджир с изписано на турски език „******“ с тегло 13 грама на стойност 520.00 лв., златен пръстен инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., всички вещи и пари на обща стойност 69 403.65 лв., собственост на С.А.Х. и Ш.М. *** 000 евро и златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 4 грама на стойност 160.00 лв., златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 5 грама на стойност 200.00 лева, златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 6 грама на стойност 240.00 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 4 грама на стойност 160.00 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 3,75 гр. на стойност 150.00 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златна гривна с едра плетка с тегло 21 грама на стойност 840.00 лв., златен синджир с тегло 36 грама на стойност 1440.00 лв., златно украшение с формата на сърце с тегло 5 грама на стойност 200.00 лв., златен синджир с тегло 6 грама на стойност 240.00 лв., златно украшение във формата на българската буква „С“ с тегло 1.5 грама на стойност 60.00 лв., всичко на обща стойност 33 427,45 лв., собственост на С.Ф.Х. и С.С. А. от владението на С.А.Х., или всичко на обща стойност 102 831,10 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП, поддържа обвинението срещу подсъдимите, намира го за доказано, като предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер, а именно 7 години лишаване от свобода по отношение на подс.М. и 2г. лишаване от свобода за подс. М., което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години.

Частните обвинители С.А.Х. и Ш.М.М., чрез процесуалния си представител поддържат обвинението, намират, че същото е доказано, предлагат на подс.М. да бъде определено наказание към максимума, а за подс.М. в средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно.

Частните обвинители С.Ф.Х. и С.С. А., чрез процесуалния си представител поддържат обвинението, намират, че е доказано безспорно. Предлагат да бъде наложено наказание на подс.М. към максимума, а на подс.М. към средния размер, което да изтърпи ефективно.

Защитникът на подс.М., намира обвинението за недоказано, поради наличието на косвени доказателства по отношение както на липсващите вещи, така и за участието на подсъдимия в деянието, и моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подс.М., намира, че от събраните доказателства обвинението не се доказва и моли за оправдателна присъда.

И двамата подсъдим дават обяснения, не признават участие в деянието.

Подс. М. твърди, че спрямо него е упражнено насилие от страна на пострадалите - частни обвинители, както и от полицейски служители, поради което е бил принуден да направи признания, под диктовката на пострадалия С.Х. в полицията обяснил начина на извършване на деянието.

Подс.М. твърди, че била тормозена от пострадалите, които я обвинявали за кражбата. Не отрича да е поръчвала такси на брат си в 3-4ч. сутринта, но твърди, че не е съпричастна към извършеното деяние.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. е роден на ***г***. Същият е с начално образование, безработен, неженен, осъждан.

Подсъдимата М. е родена на ***г. в гр.Нови пазар, живуща ***. Същата е с основно образование, безработна, неомъжена, неосъждана.

Подсъдимият М. е осъждан за извършени престъпления със седем влезли в сила съдебни акта. С присъда по нохд № 390/2008г. на РС-Нови пазар в сила от 29.01.2009г., за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК, му е било наложена наказание лишаване от свобода в размер на три години при строг режим на изтърпяване.

Двамата подсъдими били брат и сестра. Имали още един брат- Х.Е.М., който живеел на съпружески начала със св.С.А. и сестра - Г.Я.М.,*** на съпружески начала със св.Р.А.. Тя имала трима сина, единия от които св. Я.С..

Подсъдимата М. живеела в с.Ясеновец, на съпружески начала със св.Р.А.Х. - брат на пострадалия С.Х., който живеел на съпружески начала със св.Ш.М.. Двамата братя живеели в с.Ясеновец със семействата си в съседни къщи, съответно на ул. „******„ №5 и №7. Пострадалият С. Х. имал три дъщери – С., С. и св.С.А., която била по-голяма и съжителствала със св.С.Х., като живеели на друг адрес. Подс.М. често посещавала дома на пострадалите С.Х. и Ш.М., който бил в съседство. Знаела разположението, както и стаята, където държат парите и накитите, тъй като ги виждала да се накичват с тях по сватби. Отделно св.С.Х. и съпругата му давали заеми на нея и св.Р.Х., последният от които в размер на 7000лв.

Подсъдимият Н.М. познавал св.С.Х., тъй като три години живял в с.Ясеновец, тогава работил за него, също така е правил ремонт в дома му. През този период извършил кражба на дърва в съучастие със С. Я. от с.с, за което било образувано НОХД № 852/2015г. по описа на РС-Разград. След извършване на кражбата подс.М., се преместил да живее в с.Добри дял, общ.Стражица.

Тъй като в началото на 2015 г. в апартамента на св.С. *** се извършвал ремонт, тя живеела с детето си при родителите си в с.Ясеновец. В къщата си свидетелите С.Х. и Ш.М., в една от стаите съхранявали парите си, както и златни накити. Една част от тях били негови и на съпругата му, на техните по-малки дъщери , а друга част златни накити били на голямата дъщеря -св. С.А.. Св. С. Х. държал семейните пари в малка касичка, закупена от магазин за китайски стоки в гр.Разград, която била дървена с метален обков и заключващ механизъм. Самата касичка била поставена в една ракла, където в кутийка от парфюм съхранявали процесните златни накити – на св.Ш.М. и по-малките и дъщери С. и Сибел. В касичката имало 54000лв и 4400 евро.

На 10.01.2015г. след рождения ден на дъщеря им Сибел, св.С.Х. и семейството му заминали за гр.Русе. В къщата останала дъщеря им - св.С.А. заедно с баба си. Стаите в къщата се заключвали като ключа за стаята, в която семейството съхранявало парите и ценностите били в св. С. А.. Същата съхранявала в същата стаята в шкаф, нейни и на съпруга и пари -15000 евро в черна дамска чанта.

На 18.01.2015г. св.С. А. около обяд се обадила на майка си св.Ш. М. и й казала, че ще влезе в стаята, за да си вземе пари. Свидетелката влязла, взела 200 лева, след което виждайки, че останалите и пари са на мястото си, излязла като отново заключила стаята.

На 18.01.2015г. подс.М. бил в с.Ясеновец, имал да взема пари от Р. и А. и се отбил в дома на сестра си подс. Е.М.. Тя била сама с детето си, тъй като съпруга й отсъствал и той останал вечерта. Докато двамата подсъдими разговаряли, станало въпрос, че в дома си пострадалия С. М. имало голяма сума пари, както и златни накити. Подс.М. му казала, че семейството отсъствало от дома си, както и къде точно, в коя стая съхранявали парите и ценностите. Знаела къде са парите, тъй като често посещавала дома им, искала пари на заем и е виждала в коя стая ги държат. Подс.Н.М. казал, че има намерение да влезе в посочената му от нея стая и да вземе намиращите се вътре пари и накити. Около полунощ и малко подс.М. прескочил оградата между двете къщи, като по този начин влязъл в двора на св.С.М., със себе си взел от дома на подс.М. малка брадва с железен сап около 50см. Напънал с ръце да се отвори място, после вкарал железния сап там където се отварял прозореца на стаята, в която пострадалите съхранявал парите и ценностите и той се отворил. Подс.М. знаел от подс.М., през кой точно прозорец и в коя точно стая трябва да влезе, за да вземе намиращите се вътре пари и златни накити. След като се отворил прозореца, влязъл в стаята и от раклата взел касичка с намиращите се в нея пари както и златни накити от кутийка, които били увити в чаршаф, а именно: 54 000 лева, 4 400 евро и шест пръстена от злато с общо тегло 23,95 грама, три гривни от злато с общо тегло 36 грама, златен синджир едра плетка с тегло 26 грама, чифт златни обеци, представляващи големи халки с общо тегло 9 грама, златна гривна, с ромбовидна шарка с тегло 17 грама, златна гривна гравирана с шарка на успоредни линии с тегло 17 грама, златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 8 грама, златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 5 грама, златно украшение, представляващо сърце с тегло 5 грама, чифт златни обеци, тип халки с общо тегло 5 грама гравирани от външната страна с хиксове, златен синджир с изписано на турски език „*****" с тегло 13 грама, златен пръстен, инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 грама. Както и 15 000 евро, които били в черна кожена дамска чанта в шкаф. Също така златни накити от шкафа в стаята: златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 4 грама, златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 5 грама, златен пръстен инкрустирай с камъчета с тегло 6 грама, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 4 грама, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 3,75 грама, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама, златна гривна с едра плетка с тегло 21 грама, златен синджир с тегло 36 грама, златно украшение с формата на сърце с тегло 5 грама, златен синджир с тегло 6 грама, златно украшение във формата на българската буква „С" с тегло 1,5 грама, парите били собственост на св.С.Х. и св.С. А., а златните накити-на последната. След това по същия път излязъл, като оставил прозореца отворен и се върнал в дома на сестра си, като и казал, че е взел парите и златото. Там подсъдимият счупил касичката и взел от нея намиращите се вътре пари. Частите от нея подс.Е.М. в последствие хвърлила в кофа, която била в постройка в двора на къщата, където складирали дърва. От взетите пари и вещи подс.М. оставил 5 000 евро и две златни гривни на подс.М.. Тя се обадила от телефона си и извикала такси, което да откара подсъдимия до гр.Шумен. Таксиметровият автомобил бил управляван от св.Х.Х., когото подсъдимият изчакал до бензиностанцията в с.Ясеновец, било около 04 часа на 19.01.2015г, след което св.Х. го откарал до автогарата в гр.Шумен, където подсъдимият му платил за извършения превоз, като се отправил по посока ж.п. гара гр.Шумен. В гр.Шумен подс.М. се срещнал с брат си Х.М., с когото се разбрали да пътуват за Германия. След това подс.М. ***, където живеел баща му Е.М.. Там оставил част от златните накити и пари, като останалите взел в себе си. На следващия ден заедно с брат си отпътували за Германия с микробус. В Германия казал на брат си Х. какво е направил. В последствие от тези пари, бащата на подсъдимия дал на брат му Х. съответно 1500лв., и на два пъти по 10000лв., също така изпращал на подсъдимия в Германия по негови познати, а останалите били изхарчени.

На 20.01.2015г. св. С.А., влязла в стаята, където били и нейните пари и искала да вземе от тях, при което установила липсата им. Видяла отворения прозорец, а в стаята нищо не било разхвърляно. Обадила се по телефона на баща си св.С. Х.. Той и съпругата му се върнали веднага от гр.Русе и установили, че действително е извършена кражба на описаните по-горе пари и вещи, за което подал съобщение в РУ на МВР - Разград.

Св.Я.С., син на сестрата на подсъдимите - Г.М. и техен племенник, на неустановена дата през зимата на 2015 г. пътувал с личния си автомобил „Опел вектра" до с.Драгановец, общ.Търговище заедно със свой познат. Докато пътували по телефона му се обадил дядо му - Е.М., който му казал, че е в болницата в гр.Омуртаг. Св.Я. С. отишъл в болницата, за да види дядо си, като му купил храна. В болницата двамата разговаряли относно здравословното състояние на дядо му. На тръгване последният, извадил от джоба си една хартийка, в която имало обвито нещо и я подал на внука си с думите „това е за спомен от мен, аз съм ти дядо, ти си кръстен на моето име, подарък за бъдещата ти булка". Св.Я. развил хартията и видял, че подаръкът е дамски пръстен извит с камъчета отгоре. Взел пръстена и след като се прибрал го дал на майка си Г. да го прибере. След известно време св.Я. С. *** подс.М., която се била разделила с мъжа си. След това тя му се обадила по телефона, за да я закара от с.Хърсово, тъй като била в дома на майка си по това време, при баща и в с.Беломорци. Поискала пари от баща си- Е.М. , който и дал 1000лв. След това още два пъти ходила със св.Я.С. до там, при което вземала пари от баща си. Той им казал, че бил дал на сина си Х. от парите, които били от тези дето подс.М. му оставил. Също така подсъдимият му бил казал, че били откраднати от С. ***, заедно със злато около 300гр. Казал и също, че бил скрил парите и златото. От тези пари изпращал и на подс.М., когато бил в Германия.

След като се върнал от Германия, Х.М. казал на съжителницата си св.С.А./****/, че пътувал с брат си – подс.М., когато на 21.01.2015г. и се обадил по телефона, че е минал границата. Х. и казал също, че подс.М. откраднал парите от С., който се обадил на подсъдимия по телефона докато бил с него в Германия и казал да му върне отнетите пари. През месец февруари 2015г., св.С.А. с мъжа си отишли в дома на майката на подсъдимите св.Ю.М., която им казала, че подс.М. била в полицията, както и че двамата с брат и били откраднали от С. 100000лв. Св. Ю.М. разговаряла по телефона с подс.М. и след като затворила казала, че последната не можела да дойде, тъй като имала скрити пари и злато сложени в елек в мазата и, а хората се били усъмнили в нея и за това не можела да ги вземе и чакала удобен момент за това. Парите и златото били от откраднатите от С. ***. Там възникнал спор, като св.С.А. и св.Ю.М. се скарали и първата била удряна от втората включително и с чанта, от която изпаднали пари - столевки.

Свидетелите Т.М., М. А. и В.Х., близки на семейството на св.С Х. след деянието често посещавали дома му. Една вечер чули пос.М., която била в двора на къщата си да разговаря по телефона и да казва: „Майко, търсиха при баща ми, може да дойдат и при теб да търсят, скрий нещата“. Преди това св.В.Х. ходила в дома на подс.М., като и казала да каже, ако има нещо, тъй като има малко дете. На нея подс.М. и казала: „аз не съм виновна, аз не направих, брат ми дето откраднал”.

Отделно от провежданите издирвателни мероприятия на органите на МВР, св.С. Х. предприел свое проучване за установяване извършителя на кражбата. Съмнявал се, че кражбата е извършена от подсъдимите, а за това го насочила св.С.Х., която му споделила, че 20-тина дни преди кражбата подс.М. казала, че е ядосана на св.Ш.М., която и била отказала заем преди Нова година и казала, че ще извика брат си Н., който знаел къде са им парите и „ще го накара да ги краде“. Св.С.Х. разбрал от разследващите също така, че процесната вечер двамата подсъдими са разговаряли по телефона от с.Ясеновец. За това той и съпругата му след това често ходили в дома на подс. М., за да я питат дали има нещо общо с кражбата. Пред тях тя признала, че брат и я бил извършил. Поискали да им се върне каквото е останало от парите. След това подс. М. се уплашила и помолила мъжа си св.Р.Х., да я заведе при майка и в с.Хърсово, Шуменско, тъй като била притеснявана от пострадалите. Св.С.Х. възлагал на различни лица, да разговарят с тях, да ги следят, да посещават дома на майката на подсъдимите - св. Ю.М. ***. След като св.С.А. установил, че подс.М. се намирал по това време в Германия, както и точното му местонахождение чрез негов братовчед Н., заедно със свидетелите И. Х. и С. М., заминали с личния му автомобил в Германия. В гр.Хановер се срещнали с подс.М., когото били го с юмруци и шамари като му казали, че ако върне останалата част от парите и златото, ще направят споразумение и ще оттеглят жалбата. Подс.М. се съгласил. Пред свидетелите И. Х. и С. М. подсъдимия описал как извършил деянието – как прескочил през оградата, как влязъл в стаята като натиснал с дръжката на брадвата прозореца, за да го отвори, къде намерил и какви точно пари и вещи, както и това, че след като се върнал в къщата на подс.М. е счупил касичката. След това подс.М. извикала таксиметров автомобил, с който отишъл до гр.Шумен, където се срещнал с брат си. Казал как по-късно оставил на баща си част от взетите пари и златни накити. Пред тях се обадил по телефона на подс.М., на брат си Х. и на баща си и на тримата казал, да върнат парите и златото. На последните казал също, че св.С.Х. го е хванал и ще го убие, ако не върнат парите и откраднатите вещи. След като тримата отказали да сторят това, подс.М., се върнал заедно с посочените свидетели в България. След като се прибрали в България на 08.08.2015г., завели подсъдимия вечерта в къщата на негов познат - св.Б.Г., където да пренощува. На последния казали, че идват от Германия. Оставили подс.М. при св.Б.Г., след което си тръгнали. Подсъдимият обяснил на св.Б.Г., че е бил хванат от тях, заплашили го и го удряли, искали да им каже къде са откраднатите пари, след което се върнал с тях. След това дошъл св.И. Х., който казал, че ще заведе подсъдимия в гр.Разград, тъй като св.Р.Х. бил тръгнал да го търси и за да не му направи нещо. Св.И. Х. закарал подсъдимия в апартамента на св.С.Х. *** Търново, където останал до10.08.2015г., когато заедно с тях отишъл и се предал на органите на полицията.

От заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, златните накити по пострадали лица са с общо количество 273,20 грама, на стойност 10 928 лева. От които 103,25гр. златни накити посочени по видове на стойност 4090лв. на С.А., а останалите златни накити посочени по видове на св.Ш.М./и по-малките и дъщери С. и Сибел/. Левова равностойност на 4 400 евро и 15 000 евро е 37 943,10 лева. Общата стойност на ответните пари и златни накити в размер на 102831,10лв.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза при прегледа на подс.Н. М. на 11.08.2015г. се установява анамнеза за болезненост в средната част на лявата ребрена дъга, външностраничната половина на лява лакътна област и външностраничните половини на поясната област двустранно – видимо б.о. Не се установяват следи от травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на освидетелствания.

Според заключението на вещото лице по назначените криминалистически експертизи: Представените за изследване обекти иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015г. в с.Ясеновец, обл.Разград, представляват: 22 бр. метални шини с ивици по тях с различна дължина; 2 бр. метални ивици от същия вид свързани с панти; 1 бр. метална шина с прикрепен към нея заключващ механизъм;

части от заключващ механизъм; 6 бр. метални елементи за ъгли, към единия от тях е снабдена с метална шина; 3 парчета от огледало. При проведеното разделно и сравнително изследване на обектите на експертизата с предоставената от св.С.Х. касичка /чантичка/ от същия вид като неговата, е налице съвпадение на орнаментите на металните елементи; налице е съвпадение в заключващия механизъм; в част от обектите за изследване се наблюдават червени петна и нишки, като тези от вътрешната страна на здравата касичка; под увеличение се виждат елементи, като тези от външната страна на здравата касичка; огледалото е от същия вид. При замерване на изследваните обекти се установило, че те са по-малки от елементите на предоставената допълнително касичка. Представлявали са касичка, като тази предоставена допълнително от свидетеля С.Х., но по-малка. Представените обекти иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015г. в с.Ясеновец, обл. Разград са представлявали едно цяло. Предадените обекти представляват, части от каса, като тази предадена от свидетеля С.Х. за сравнение.

Според заключението на вещото лице по назначената в с.з. техническа експертиза следите фиксирани при огледа на местопроизшествието на 20.01.2015г. върху рамката и касата на прозорец на спално помещение, не са от метална брадва иззета при претърсване и изземване на 12.08.2015г. в с.******, на ул. „********“ №7.

С протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015г. от с.********, ул. ********* №7 било иззети множество метални парчета в сив цвят. С протокол за претърсване от 28.04.2015г. в с.Пет могили, общ.Никола Козлево от дома на Г.М. били иззети пари и вещи, една от които златен - пръстен 3,75гр. с „S“ образен елемент. С протокол от 12.08.2015г. от с.*********, ул. ****** №7 била иззета метална брадва с метална дръжка с дължина 51см.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на обясненията на подсъдимия М. от ДП приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК и чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, показанията на свидетелите С. Х. , Ш.М. , С. А., С. Х., Т. М., М. А., В. Х., Р. Х., Л. А., Х.Х. , С. А., Ф. Х. , С.С., Ат.И. , И. Х., Ю.А., Х. Х., З. А., Я. С. , А И., Е. Н., С. А. , А. А., Л. М., Р. А., Е.И. , Ю. М., С. М., Б. Г., Е.Е., както и прочетените такива по реда на чл.281 ал.1 от НПК; протоколи от проведени очни ставки, протоколи за оглед на местопроизшествие; албум на местопроизшествие, протоколи за изземване, заключенията на оценъчната, съдебно медицинска и криминалистически експертизи, справка за съдимост, декларация, веществените доказателства – златен пръстен, метални парчета и писмени доказателствени материали приложени в съдебното и ДП.

Така изложената фактическа обстановка, води до следните правни изводи:

Съдът намира, че с действията си подсъдимият М., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 18/19.01.2015г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с под.М.-помагач, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел процесните движими вещи на посочената стойност, от владението на пострадалите, без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои.

На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че обясненията на подс.М. дадени в с.з., относно това, че му било упражнено насилие да признае какво да говори пред полицията, че му било диктувано от пострадалите какви обяснения да пише в полицията, че там бил бит, намира за недостоверни, изолирани, неподкрепени от останалите доказателства. Това е така, тъй като от показанията на св.Б.Г., които са непротиворечиви и незаинтересовани, се установява, че подс.М. не е държан насила в дома му и е могъл да си тръгне. Това е първия човек, с който подсъдимия се видял след като бил доведен в България. На него изобщо не е споделял за упражнено насилие от пострадалите по отношение на това да признае, че е извършил кражбата или какво точно да обяснява в полицията. Освен това от заключението на вещото лице по изготвената медицинска експертиза, е видно, че не са установени видими травматични увреждания у подсъдимия при прегледа му. За болки в други области освен описаните в заключението, подсъдимият не е съобщил на вещото лице, което го е прегледало на 11.08.2015г. Както обяснява вещото лице в с.з., под.М. е прегледан, след като е бил съблечен, опипан и разпитан от него. Това е на следващия ден след като подсъдимият е бил разпитан на ДП и пред съдия в РРС, за когато той твърди, че е бил бит. Не са събрани доказателства за оказано насилие от страна на пострадалите върху подсъдимия, за това какво да пише и казва в полицията и при разпита си, за начина на извършване на деянието, както и местонахождението на липсващите вещи. На следващо място обясненията м в частта, че процесния ден не е бил в с.Ясеновец, се опровергават от обясненията на подс.М. дадени в с.з., която потвърждава този факт, показанията на св.Ю.М. от ДП, показанията на св.Р.Х. дадени в с.з., пред когото подс.М. е казала в последващ разговор, че брат и нея вечер е идвал в селото. Поради което съдът намира обясненията дадени в с.з. за негова защитна позиция. За такива намира и обясненията на подс.М. дадени в с.з., по отношение на липсата на съпричастност към деянието. Обясненията и са противоречиви, непоследователни, нелогични. Същите противоречат освен на показанията на пострадалите С.Х. и Ш.А., С.Х., В.Х. по отношение на обстоятелството дали е казала, че брат и е извършил кражбата, както и за това, че не е ходила често в дома им и не знае в коя стая съхраняват парите и златните накити, които жените си слагали по сватби. Същевременно в с.з. същата подробно обяснява, какви имоти имат пострадалите, кога и къде правели ремонти, дали имат автомобили, за това че св.С.А. е била в дома на родителите си по време на кражбата. Обясненията и противоречат и на показанията на св.Р.Х. - неин съжителник по отношение на обстоятелството за начина на намирането на металните части в имота им в с.Ясеновец.

Относно видът на отнетите пари и златни накити са събрани доказателства чрез показанията на свидетели С.Х., Ш. М., С.А., С.Х., както и от показанията на св. Т.М., М. А. и В.Х., С.Х., Е., на които непосредствено след деянието първите споделили за липсващите вещи, за вида на последните сочи в показанията си и св. Е. И.. Не без значение е това, че пострадалия С.Х. е предприел и свое разследване и издирване на извършителя, което логично не би направил, ако действително не е имало извършена кражба на пари и златни накити на такава стойност. Дали това разследване и предприетите от него действия са били в рамките на закона или не, е въпрос който не е относим към предмета на настоящото производство. Неоснователни са доводите на защитата, че показанията на пострадалите като заинтересовани и противоречиви не следва да се кредитират. От дадените от тях такива в с.з. и на ДП не се установява съществено противоречие по отношение на съставомерните обстоятелства, а някои нюанси и разлики, явно се дължат на това, че са изминали две години от деянието и спомена за това не е толкова ярък. Сочените от защитата на подс.М. противоречия в показанията им тъй като на ДП посочвали различни суми, вид банкноти, произхода на парите, на кого точно е даден заема от 7000лв. - на подс.М. или на съжителника и св.Р. Х., ключовете от касичката, са несъществени и не се отнасят до съставомерни факти. Освен това не е налице и соченото противоречие относно вида банкнотите и размера на липсващите паричните суми в лева и в евро и златните накити. Логично е в първите показания непосредствено след инцидента, както св.С. Х. така и св.Ш.А., да не посочат в пълнота липсващите вещи, предвид и емоционалното им състояние, били са “в паника“, което се потвърждава и от показанията на св.С.А., С. М., Е.. Фактът за наличието на такава сума пари, а именно, че са от продажба на имот в гр.Разград и търговия се установява както от показанията на пострадалите, така и от показанията на свидетелите Р. Х., В.Х., а и от приложения н.а. за покупко-продажба от 24.07.2014г./л.14 том IV от ЗП/ и предварителен договор за покупко продажба на имота от 15.07.2014г./л.708 том 2/. Обстоятелството от къде имат тези средства, какъв е техният произход, са извън предмета на доказване. Поради изложените съображения показанията на същите свидетели следва да се кредитират, тъй като са логични последователни, подкрепят се от показанията и на свидетелите И.Х., Т. М., М. А., В. Х., Е. Р.Х., Я.С. С. А., А. А., по отношение на факта на направеното признание пред тях от подс.М., респ. подс.М.. Подкрепят се и от писмените доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015г. и 28.04.2015г., така също от обясненията на подс. М. дадени на ДП от 10.08.2015г., в които обяснява начина на извършване на деянието, както и от заключението на техническата експертиза, че предадените обекти/метални части/ представляват части от каса, като тази предадена от свидетеля С.Х. за сравнение. Освен това по това време в с.Ясеновец не са била извършвани други кражби, за което свидетелстват Ф.Х. и Е.Е.. Евентуалното противоречие в показанията на пострадалите-свидетели с показанията на свидетелите Ю.М., С.С., обясненията на подсъдимите в с.з. не опровергава извода за тяхната достоверност, тъй като свидетелските показания на Ю.М. и С.С., освен заинтересовани са и противоречиви, непоследователни и не се подкрепят от останалите доказателства, поради което съдът не ги кредитира. Тези свидетели дават противоречиви показания на досъдебното и съдебно производство по отношение на обстоятелствата, че подс.М. е споделила за извършената от брат и кражба, причината за скандала в дома им между св.С.А. и Х. А., поради което остават изолирани от останалия доказателствен материал.

Обстоятелството, че при огледа на 20.01.2015г. не са установени следи, не е било разхвърляно в дома и стаята, където са били процесните вещи логично сочи, че деецът е бил наясно къде са се намирали парите и ценностите, което потвърждава и първоначалната теза на полицията както сочи св.Е., че е извършено от близък до семейството, който е разполагал с информация. Което от своя страна също подкрепя обвинението, че извършители на деянието са подсъдимите.

Иззетите метални части, от имота на подс.М., според заключението на вещото лице са представлявали едно цяло - касичка, като тази предоставена допълнително от свидетеля С.Х., но по-малка.Това, че частите са нямали следи от изгаряне в какъвто смисъл са възраженията на защитата, което означавало, че не са от процесната касичка е неоснователно. От събраните доказателства и в обясненията на подс.М. от 10.08.2015г. не се сочи, че след като я счупил, остатъците са били изгорени, а че подс.М. ги е сложила в печка. Не е ясно действително дали е горяла печката, но след като са намерени в кофа в пристройка в двора на имота, без следи от горене, явно, че счупената каса не е горяла, а остатъците са изхвърлени заедно с пепелта. Тези метални части иззети от имота на подс.М. са приобщени по предвидения от НПК ред по делото, след което са били обект на изследването на вещото лице. Не на последно място е факта , че единият липсващ златен пръстен този на св.С.А., е намерен в дома на св.Я. С., който сочи, че му е предаден от дядо му - бащата на подсъдимите, у който са оставени част от вещите.

За стойността на отнетите вещи съдът се позовава на заключението на оценъчната експертиза, което като компетентно, обосновано, неоспорено, следва да се кредитира.

В случая са налице многобройни, макар и косвени доказателства събрани по предвидения в НПК ред, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за което са обвинени.

Подсъдимият М. е отнел посочените движими вещи без съгласието на собствениците им, като по този начин ги лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото. При осъществяване на деянието е осъществил квалификацията “повреждане на прегради здраво направени за защита на имот” по чл.195 ал.1 т.3 НК, тъй като е повредил дограмата на прозореца на стаята, за да си осигури достъп до вътрешността на помещенията, което е констатирано при извършения оглед на местопроизшествието на 20.01.2015г. Подсъдимият е използвал предмет-брадва неустановен в хода на разследването, с което е сторил това. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че това не е била иззетата в ДП брадва. В обясненията си от 10.08.2015г. на ДП подс. М. сочи, че металния сап на използваната от него е бил 50см., а изследваната от вещото лице в експертизата е с метална дръжка с дължина 550мм. на 120мм. и режеща част/острието/ на брадвата 105мм./л.45 т.III от ДП/, т.е различна от носената от подс.М.. В случая обаче няма повдигнато обвинение за това деянието да е извършено чрез използване на техническо средство, поради което съдът намира за неоснователни, неотносими възраженията на защитата, че след като иззетата брадва не е оставила следата върху рамката на прозореца, обвинението е опровергано.

При извършване на деянието подсъдимият е бил подпомогнат от подс.М., която му дала информация относно местонахождението на процесните вещи в дома на пострадалите, съвети, оказала помощ при отстраняване на улики-металните части, извикала му е такси, за да се отдалечи от мястото на деянието, а подс.М. е осъществил чрез действията си елементите от състава на изпълнително деяние описано по-горе, при което е налице квалификацията на чл.20 ал.2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на действията си, искал е тяхното настъпване, лишавайки лицата, които владеели посочените по-горе движими вещи от възможността да се разпореждат с тях в качеството им на собственици. От субективна страна по безспорен начин, се установява и намерението за своене. Предприетите от него действия по фактическо разпореждане с вещите – част от парите дал на подс.М., както и на баща си, а друга част взел със себе си, обективират по несъмнен начин, субективното отношение на подсъдимия, към предметите на престъплението, като негови собствени. Подсъдимият е осъществил квалификацията “опасен рецидив”, по смисъла на чл.29 ал.1 от НК, която се обуславя от посоченото му по - горе осъждане, което осъждане е за тежко умишлено престъпление, на лишаване от свобода повече от година и при това ефективно и настоящото деяние е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК.

От своя страна подсъдимата М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, като на 18/19.01.2015г. в гр. Разград, в съучастие като помагач с под.М. - извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е спомогнала за отнемането на процесните движими вещи на посочената стойност от владението на пострадалите, без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои. Същата е улеснила подс.М. при извършване на деянието по начин посочен по-горе, чрез даване на информация относно това, че пострадалите отсъстват от дома си, информация относно местонахождението на отнетите пари и вещи, оказване на помощ при укриване на улики – частите от счупената касичката укрила в кофа в постройка в двора на къщата, осигурила транспорт, като извикала такси за подс.М., с което той напуснал с.Ясеновец. Така след като бил подпомогнат от нея подс.М. извършил описаното деяние, за което е подведен под отговорност като извършител. Поведението на подс.М. очертава осъществена от нея престъпна дейност при форма на помагачество по чл.20 ал.4 от НК. Като от субективна страна е налице общ умисъл за извършеното от подс.М., с чието изпълнително деяние е в причинна връзка и за което е съдействала, както и с предизвиканите от деянието общественоопасни последици.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия М., съдът намира, че същото следва да бъде определено в пределите предвидени в закона по реда на чл.54 от НК, като има предвид обществената опасност на дееца и на деянието. Като смекчаващи обстоятелства, намира частичното макар незначително възстановяване на вредите/един златен пръстен/, а като отегчаващи – наличието на предишни осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления, които са извън квалификацията опасен рецидив, недобрите му характеристични данни, наличието на квалифициращ признак при извършване на деянието, високата стойност на отнетото имущество, невъзстановяването му, намира, че същото следва да бъде определено при превес на отегчаващите обстоятелства - над средния предвиден в закона размер. А именно девет години лишаване от свобода, което намира за съответно с оглед извършеното деяние. Същото следва да се търпи при строг режим в затвор на основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНС.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата М., съдът намира, че същото следва да бъде определено в пределите предвидени в закона по чл.54 от НК, предвид обществената опасност на дееца и на деянието. Като смекчаващи обстоятелства, намира чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и липса на противообществени прояви, частичното макар и незначително възстановяване на вредите/един златен пръстен/ това, че е майка на малолетно дете, за което явно се грижи. Следва да се има предвид и степента на участие в деянието изразяваща се в помагачество, а не и в самото изпълнително деяние. Като отегчаващи обстоятелства взе предвид наличието на квалифициращ признак при извършване на деянието, високата стойност на отнетото имущество, невъзстановяването на по-голямата му част. Поради което намира, че наказанието следва да бъде определено от минималния към средния предвиден в закона размер, но по-близо до минимума, а именно три години лишаване от свобода. В случая по отношение на подс.М. може да се приложи института на чл.66 ал.1 от НК, тъй като освен че не е осъждана за умишлено престъпление, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправянето и, не е наложително да изтърпи наказанието. Независимо от високата обществена опасност на извършеното деяние, подс.М. не е личност с висока степен на обществена опасност. Наведените доводи от представителя на частните обвинители С.Х. и Ш.М. за нуждата от ефективно изтърпяване на наказанието поради дефицит на правосъзнание и деформация по отношение на ценностите, съдът не споделя, тъй като е установено единствено, че същата е без образование и евентуално с по-нисък интелект. Изпитателният срок обаче следва да бъде определен в максималния предвиден в закона размер от 5 години, като се има предвид все пак високата обществена опасност на деянието. По този начин съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК.

Веществените доказателства: 1 бр. метална брадва с дължина 51 см., 22 бр. метални шини, 2 бр. метални ивици, 1 бр. метална шина, части от заключващ механизъм, 6 бр. метални елементи за ъгли, 3 парчета от огледало, накити от жълт метална основание чл.53 от НК следва да се отнемат в полза на държавата.

Вещественото доказателство златен пръстен 3,75гр. с „S“ образен елемент следва да се върне на пострадалата С.С.А..

С оглед изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и направените разноски от досъдебното и съдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: