Мотиви към Присъда №9/10.01.2017г., постановена по НЧХД №648/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от В.С.И. ***, с която е повдигнато обвинение срещу П.Г.П. *** за това, че на 17.06.2016г. в с.Осенец, Община Разград е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. В този вид обвинението е формулирано след допуснато от съда изменение на същото относно датата на деянието.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия – претендира сумата от 1000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият П.Г.П. лично и чрез защитника си оспорва обвинението – твърди, че не е извършил вмененото му деяние.

Обсъждайки доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.Г.П. е роден на *** *** и е с настоящ адрес ***. Същият е неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият П.П. ***. Тъжителят и подсъдимият се познавали. От известно време подсъдимият живеел с бившата съпруга на тъжителя на семейни начала. На 18.06.2016г. тъжителят бил в с. Осенец и около 20,00 часа заедно със свидетеля Й.Й. отишли пред къщата на св. Д. Х. да му нарежат дървата, за което били помолени от последния. По това време там бил и подсъдимият П. П., който също рязал дърва с електрическа резачка пред друга къща на отсрещната страна на улицата. Тъжителят отправил реплика срещу подсъдимия, казвайки му, че резачката е негова и поискал да му бъде върната. Това ядосало подсъдимия и той се приближил до тъжителя с резачката в ръце -същата първоначално била включена, но при приближаването на подсъдимия до тъжителя била изключена. Двамата си разменили реплики, но не се стигнало до по-сериозна развръзка и с това ситуацията приключила. Тъжителят обаче твърди в тъжбата, че подсъдимият извадил нож и му нанесъл порезна рана на лявата ръка, след което тъжителят успял да избяга, за да не му бъдат нанесени по тежки увреждания. Тези твърдения на тъжителя според съда остават недоказани, както ще се обсъди по-долу.

Назначена е съдебномедицинска експертиза, която установява наличието на белег с кафеникава пигментация от непълно завършена епителизация на кожата по лицевата повърхност на долната част на средна трета на лява предмишница, леко косо отгоре/надолу и отвън/навътре, заострени краища и неотпаднала част на белезникава твърда коричка във вътрешната половина, общ размер 4/0,4 см. Увреждането е причинено от предмет с остър/режещ ръб и вероятно теглене на острието, което е проникнало сравнително повърхностно в подкожието. По давност установената травма отговаря да е получена седмица преди освидетелстването на 24.06.2016г. и към момента на причиняване е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че нараняването може да е получено от всякакъв предмет с остър режещ ръб – например стъкло или метал. Размерът на раната по-скоро сочи на теглене на острието и най-вероятно има динамично въздействие на това острие. Вещото лице изключва възможността нараняването да е причинено с електрическа резачка.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като изхожда от следно: На първо място следва да се каже, че никой от разпитаните свидетели не потвърждава твърденията на тъжителя, че подсъдимият е извадил нож и го е наранил с него. Св. Й. Й., придружаващ тъжителя по време на инцидента, твърди, че подсъдимият порязал тъжителя с машинката за рязане на дърва, която била включена, в лявата ръка около пръста. Тези твърдения са очевидно недостоверни. Дори самият тъжител не твърди в тъжбата, че е наранен с машинката, а че бил порязан с нож, а машината била изключена. Самата експертиза също изключва тъжителят за е наранен с електрическата резачка, а и нараняването на тъжителя не е около пръста, както твърди този свидетел. Поради това й показанията на този свидетел не могат да бъдат база за фактически изводи. Св. В. М. твърди, че подсъдимият вдигнал включената резачка срещу тъжителя, но тъжителят се отдръпнал. Свидетелката подчертава, че не е видяла подсъдимият да удря или да засяга по някакъв начин тъжителя, не видяла тъжителят да е наранен. В този смисъл и показанията на тази свидетелка не подкрепят тезата на тъжителя. Свидетелката М. С. /майка на тъжителя/ сочи, че наблюдавала случващото се от 30-40 метра и видяла как подсъдимият подгонил тъжителя с резачката, но не видяла да го наранява, понеже имало паркиран автомобил зад който двамата се озовали и свидетелката не видяла какво се случва. По-късно синът й й показал рана на ръката си и й казал, че подсъдимият го наранил с нож. Показанията на тази свидетелка също не подкрепят тезата на тъжителя, защото и тази свидетелка не е видяла подсъдимият да вади нож и да наранява тъжителя. Фактически никой от свидетелите не е видял нож у подсъдимия. Останалите разпитани свидетели дават показания, които фактически оневиняват подсъдимия. Показателни са показанията на двамата полицейски служители Д. И. и Д. Б., които се явили на мястото на инцидента. Първият сочи, че тъжителят само твърдял, че подсъдимият засегнал колата му с резачката, но не споменал да е нараняван и свидетелят не видял наранявания. Вторият свидетел /Д. Б./ сочи, че тъжителят му показал ръката си, твърдейки, че е одрана, но свидетелят не забелязал нараняване. Било вече тъмно, но свидетелят сочи, че ако е имало фрапиращо нараняване щял да го забележи. Разпитана е и св. Р. Р. /бивша съпруга на тъжителя и настояща съжителница на подсъдимия/, която твърди, че нито подсъдимият е наранявал тъжителя нито тъжителят него. Те се скарали, но тя застанала между тях за да преустанови разправията. Тогава видяла, че тъжителят имал нараняване на лявата ръка, което вече зараствало – приличало на одраскване с тел. Последното се потвърждава и от св. Г. П., чиито дърва подсъдимият рязал. Този свидетел също твърди, че двамата се скарали, но никой никого не е наранявал. При това съдът намира, че действително подсъдимият не е наранил по никакъв начин тъжителя, нито се е опитал да го нарани. В крайна сметка няма реални доказателства които да подкрепят такъв извод. Твърденията на тъжителя в тъжбата, че подсъдимият го наранил с нож не се подкрепят от никакви данни. Дори свидетелите, разпитани по искане на тъжителя, не свидетелстват за такова нещо. С оглед на данните по делото не може да се приеме и извършване на деяние от страна на подсъдимия, което да се окачестви дори само като опит за нанасяне на телесна повреда. Напротив съдът намира, че в много по-голяма степен логични са показанията на свидетелите Р. Р. и Г. П., които оневиняват подсъдимия и които косвено намират опора и в показанията на полицейските служители. Затова и съдът кредитира показанията именно на тази група свидетели. Действително тъжителят е имал някакво нараняване, но същото само по себе си не е доказателство, че подсъдимият му е нанесъл телесна повреда. Твърде разнообразни могат да бъдат начините на получаване на това нараняване, както се установява и от експертизата. В този смисъл твърде различни могат да бъдат и мотивите на тъжителя да обвинява подсъдимия, но съдът не намира, че същите следва да се изясняват в настоящия процес.

Поради изложеното съдът намира, че обвинението за нанесена от подсъдимия лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл.130, ал.1 от НК не е доказано и подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан. Съответно на това следва да бъде отхвърлен и гражданският иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, предявен във връзка с това обвинение.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: