В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на дванадесети декември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1169 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за разваляне на два договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане и е предявен на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Ищцата молят съда да постанови решение, с което да развали изцяло, сключените с нотариален акт №19, том 3, рег.№4234, дело №374/25.05.2009г. и нотариален акт №20 т.3, рег.№4237, дело №375/25.05.2009г. и двата акта на нотариус Роска Иванова с район на действие РРС, договори за прехвърляне на два недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на ответника.

Ответникът оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че до 20.04.2016г. е осигурявал грижи и средства за спокоен и нормален живот на ищцата, негова майка, която е живеела при него в Англия, осигурявал й адекватно медицинско лечение, като е поемал разходите за това. През м.април 2016г. ищцата се прибира в България и отказала да контактува със сина си, заради което при условията на алтернативност настоява за съдебно решение, с което да се трансформира задължението му за гледане и издръжка от натура в пари.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищцата е прехвърлила на сина си- ответника М.И.Р. с два договора за издръжка и гледане, обективирани в: нотариален акт №19 т.3 рег.№4234 дело №374 от 25.05.2009г. и нотариален акт №20 т.3 рег.№4237 дело №375 от 25.05.2009г. и двата на нотариус Роска Иванова с район на действие районен съд-гр.Разград, собствените си недвижими имоти находящи се в гр.Разград, а именно:

1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6384.4.6-ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №6 на ул.”*** със застроена площ от 101,98 кв.метра, състоящ се от две спални хол, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение №5 и таванско помещение №6 и

2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6399.1.5-ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ на ул.** със застроена площ от 62,49 кв.метра, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение №5. И с двата договора ответникът е поел задължение да гледа и издържа майка си, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водела до сега, докато е жива.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от обясненията на страните-л.57 и л.58 от делото, преди да прехвърли двете жилища ищцата е работела в Италия и е живеела с мъж на име А., след сключване на двата договора, за времето от м.май 2009г. до м.септември 2010г. продължила да пребивава в Италия. Не се спори, че за посочения период от време ответникът не е давал средства за издръжка на прехвърлителката. При сина си в Англия, ищцата заживява от м.септември 2010, първоначално в гр.Суиндън, после в гр.Лондон до м.април 2016г., когато с пари, дадени от другия й син Р. си купува самолетен билет, връща се в гр.Разград и заживява сама в жилището на ул.**. Не се спори също, че при получаване на полагащата й се пенсия за работата в Италия през м.април 2013г., ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 8600 евро, през м.юли 2013г. от своя сметка по сметка на ответника тя превежда още 2 000 лева, а на 16.09.2013. още 4170 лева.

Съгласно показанията на свидетелите, пребивавайки в Англия ищцата се е чувствала нещастна и депресирана, обаждайки се по телефона на своите приятелки и познати в България/последните 3-4 години почти всяка седмица/, тя често плачела, оплаквала се, че стои сама, гледа малък телевизор, който често спира да работи поради дъжд и грамотевици. В гр.Суиндън около три месеца ищцата е живяла сама в наетата и предплатена къща. През това време ответникът е работел в Лондон и е ходел при майка си само в почивните дни за да зареди хладилника. Ищцата споделяла на познатите си, че не разполага с пари за да излезе и напазарува сама това което иска, че няма достатъчно средства дори да зареди телефона си, че няма с кого да разговаря, тъй като не знае езика-английски и не излиза навън, че между сина й и жената с която живее често възникват скандали. Премествайки се в Лондон нещата продължили по същия начин, ищцата е стояла в наетото от ответника жилище, а той и съжителницата му св.С. П. И. ходели на работа. Посочената свидетелка дава показания, че още в гр.Суиндън ищцата е била регистрирана с психично заболяване-шизофрения, и че на всеки две седмици са й биели инжекции за това. В къщата в Лондон е имало и „съквартиранти”, ищцата обитавала една стая, заедно с друга жена „Мария от Варна”, като от средата на 2015г. ищцата започнала да чисти и поддържа наетата къща, „по свое желание”, според ответника. Св.К. Г. заявява в показанията си, че ищцата се връщала в страната един път в годината, че когато я видяла първия път не могла да я познае- „напълняла страхотно много, занемарена, косата й неподдържана, облеклото също, имала проблем и със зъбите”. Ищцата споделила на св.Г., че в Англия е била в психиатрично заведение, след скандал с ответника, който „я влачел, дърпал, гонил, пъдел” тя излиза навън и е намерена на улицата от полицията. Свидетелите депозират показания още, че след завръщането си в България-м.април 2016г. ищцата се е съвзела, значително отслабнала, погрижила се за външния си вид и облекло, „вече е съвсем друг човек, весела, контактуваме”-л.61 от делото. От м.април 2016г. ответникът е престанал да се грижи за ищцата, не се е обаждал дори по телефона, контактувал е с баща си св.И. Р., който депозира показания, че на два пъти е предлагал на ищцата по 200 лева, които сина му е изпратил от Англия, но тя категорично отказала.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищцата страда от параноидна шизофрения, провеждала е стационарни лечения в гр.Бяла от 01.10.1999г. до 06.10.1999г., впоследствие в условията на денонощен стационар в гр.Разград за времето от 06.10.1999г. до 08.12.1999г. и на следващата година за времето от 29.05.2000г. до 19.06.2000г. При пребиваването си в Италия не е провеждала хоспитализации, а е била проследявана извънболнично, и в Англия е престояла 2,3 месеца в Лондонска клиника по нейни думи след скарване със сина й. При проведения преглед на 22.11.2016г. вещото лице е констатирало, че към настоящия момент при ищцата е налице пълноценна ремисия-няма данни за изразени болестни прояви, както и данни за шизофренна промяна на личността. Според вещото лице ищцата е в състояние да взема адекватни решения и да полага грижи за себе си. Съдът възприема изцяло заключението, изготвено е от компетентно вещото лице с нужното образование и квалификация.

По искане на ответника по делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че към настоящия момент за издръжката на ищцата месечния разход е в размер на 369,85 лева. В посочената сума е включена: прехрана, гледане, здравеопазване, спорт и културни мероприятия.

Съдът извърши служебна справка в регистъра НБД”Население” и констатира, че към момента на сключване на двата договора ответникът не е бил семеен.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Приобретателят по двата договора за издръжка и гледане не е изпълнявал в пълен обем поетите задължения спрямо прехвърлителката си- получавайки собствеността на двете жилища, да й осигури „спокоен и нормален живот, какъвто е водела до сега”. След сключване на договорите в първата година е налице е пълно неизпълнение на поетото договорно задължение, не са престирани нито грижи, нито издръжка. В периода края на 2010 до м.април 2016г. е налице частично изпълнение- зареждане на хладилника и купуване на лекарства, но със средства осигурявани от ищцата. Не се събраха доказателства за престирани грижи и внимание, включително лично присъствие, от които ищцата е имала необходимост, пред вид обстоятелството, че е трябвало да живее в чужда и непозната държава, без да владее езика й. Няма изпълнение на поетите задължения и след м.април 2016г., след завръщането на ищцата в страната, дори да се приеме, че са й предлагани пари вместо изпълнение, то даваните такива са били на половина по-малко от необходимите. Задължението за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано ежедневно и непрекъснато, а такова изпълнение ответникът не е осигурявал. Явно е, че той е неизправна страна по двата договора и същите следва да се развалят поради неизпълнение. В случая, не е възможно, удачно и най-вече допустимо да се извърши трансформация на задължението за издръжка и гледане от натура в пари, пред вид създалите се нетърпими отношения между майка и син.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на ищцата на направените разноски по делото, които видно от представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 4 312,01 лева. Повереникът на ответника прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат. Съдът намира същото за неоснователно пред вид чл.36 ал.2 от ЗАдвокатурата. Искът е с материален интерес 55 170,90 лева-толкова е данъчната оценка на двата имота и заплатения адвокатски хонорар от 2000 лева е по-малък дори от предвидения размер в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

РАЗВАЛЯ изцяло договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 25.05.2009г. с нотариален акт №19, том 3, рег.№4234 дело №374/2009г. на нотариус Роска Иванова с район на действие районен съд-Разград и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 25.05.2009г. с нотариален акт №20 т.3 рег. №4237 дел №375/2009г. на нотариус Роска Иванова с район на действие районен съд Разград между С.Г.З. с ЕГН-********** ***, от една страна и от друга, М.И.Р. с ЕГН-********** с адрес ***, поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

ОСЪЖДА М.И.Р. с ЕГН-********** с адрес *** да заплати на С.Г.З. с ЕГН-********** *** сумата от 4 312,01 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: