Решение по Гражданско дело 1194/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 465 06.01.2017 г. гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 08.12.2016 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

Секретар: Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1194 по описа на Разградски районен съд за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от И.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат С.С. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу "КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК 201101569, със седалище и адрес на управление гр. Разград, 7200, ул.И. Вазов No 21, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя му Он. К., като след частично прекратяване на производството с определение № 2366 от 22.07.2016г. частично потвърдено, с Определение № 1008 от 01.11.2016г. по в.ч.гр.д. № 240/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград, е на производство претенцията на ищеца за заплащане на:

- сумата от 21 024.18 лв. /двадесет и една хиляди и двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща трудово възнаграждение по чл. 215 във вр. чл. 121, ал.5 КТ за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното й изплащане,

- сумата от 5 755.68 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 21 024.18 лв. трудово възнаграждение по чл. 215 във вр. чл. 121, ал.5 КТ за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., която лихва е дължима за периода от 27.09.2013 г. до 09.06.2016 г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

- сумата от 8 077.45 лв. /осем хиляди и седемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ представляваща дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. чл. 121, ал.3 КТ, за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното й изплащане,

- сумата от 2 219.01 лв. /две хиляди двеста и деветнадесет лева и една стотинка/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 8 077.45 лв. дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. чл. 121, ал.3 КТ, за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., която лихва е дължима за периода от 27.09.2013 г. до 09.06.2016 г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност шофьор на товарен автомобил за международен транспорт от 13.11.2012г. до 27.09.2013г. с основно месечно трудово възнаграждение от 414 лв. За този период бил командирован във ФРГ със заповед на работодателя с 35 евро дневни командировъчни разходи.

В началото на 2015г. се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 708/2015г. на РРС издаден по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по силата на който работодателя му изплатил посочените в трудовия договор възнаграждение от 414 лв. месечно за периода на трудовото правоотношение.

Сочи, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове за осъждане на ответника да му заплати дължимите командировъчни дневни пари съобразно командировъчната заповед и трудово възнаграждение по чл. 121, ал.3 КТ. Сочи че заплащането на неговата или сходна длъжност във ФРГ за процесния период е не по- малко от 8.50 евро на час. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът се явява лично заедно с пълномощника си адвокат С.С. ***, като поддържат исковите претенции и излагат допълнителни съображения. Депозират и подробна писмена защита.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат К.К. *** депозира отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции. Твърди, че е изплатил на ищеца всички дължими му суми. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ответника се явява управителят му заедно с пълномощника адвокат К.К. ***. Оспорват исковите претенции и молят за тяхното отхвърляне, като излагат допълнителни съображения. Депозират и подробна писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не се спори, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност шофьор на товарен автомобил за международен транспорт от 13.11.2012г. до 27.09.2013г., с основно месечно трудово възнаграждение от 414 лв. , платимо до края на следващия месец /л. 9/. За този период бил командирован във ФРГ със заповед на работодателя с 35 евро дневни командировъчни разходи /л.11/. Трудовото правоотношение е прекратено на 27.09.2013г. /л.10/.

Видно от писмо с вх. № 6259 от 22.06.2016г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /л.24/, е че: „Във Федерална Република Германия“, минималните заплати в държавата се определят чрез колективни договори за отделни отрасли. Посочената от вас професия, водач на тежкотоварен автомобил за международен транспорт, не спада към нито един от отраслите, за които има официално общоопределено минимално заплащане. От 01.01.2015г. в Германия е приета обща минимална ставка за временна заетост, която обхваща секторите за които не е определено минимално заплащане. Ставката е в размер на 8.50 евро на час, на е приложима за период започващ след посочените от вас дати“.

По делото е изготвено и заключение на ССЕ /л.170-184/. В т. 5 от същото е посочено обаче, че вещото лице не може да отговори на въпроса дали счетоводството на ответника е било редовно водено за проверявания период, тъй като не са му били предоставени счетоводни документи и материали, от счетоводството на ответника за проверявания период, отнасящи се до счетоводни документи по въпроси поставени от съда в задачата. Вещото лице сочи, че е изготвило заключението ползвайки данни от предоставена му от счетоводството на ответника „Справка за начислени и изплатени трудови възнаграждения и командировъчни на ищеца И.Н.С., за периода от 05.2013г. до 27.09.2013г.“ / л. 179 и л. 191/.

Въпросната Справка е приобщена по делото - същата е изготвена от ответника и не е подписана от ищеца/л.191/.

По твърдението на ищеца, че на осн. чл. 121, ал.5 КТ, действала към процесния период, ищецът му дължи възнаграждение в размер на не по малко от 8.50 евро на час.

Видно от горецитираното писмо от ГИТ /л.24/, е че във ФРГ към процесния период не е имало определено минимално възнаграждение на час за длъжността на която е назначен ищеца. Определеното минимално възнаграждение от 8.50 евро на час е в сила от 01.01.2015г. Съдът приема че тази часова ставка е неприложима за процесния период, който е преди тази дата. Ето защо, искането за заплащане на тази сума се явява неоснователно и недоказано.

По твърдението на ищеца, че е полагал извънреден труд.

В подкрепа на това твърдение, ищецът не представи никакви доказателства, поради което същото се явява неоснователно и недоказано.

Тъй като иска за главница в размер на 21 024.18 лв. се явява неоснователно и недоказано, то акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 5 755.68 лв., същото се явява неоснователно и недоказано.

По искането за заплащане на дневни командировъчни пари за процесния период в размер по 35 евро на ден.

За основателността на този иск за заплащане на командировъчни пари в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника за процесния период е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в изпълнение на трудовата функция и по предвидения за това ред е бил командирован за изпълнение на трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява длъжността, като фактически, ефективно е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.

Съгласно действалия към процесния период §1 т.16 ДР на КТ: "Командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3" е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните поради изпращане за същата или на друга работа в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария при условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата държава, но не по-неблагоприятни от минималните установени в нея;“

След като има изрична заповед за командироване изходяща от ответника, която не спори че е изпълнена от ищеца, то възражението на ответника за липса на „взаимно съгласие“ за горецитираното изменение се явява неоснователно.

От представената по делото заповед № 47/13.11.2012 г. на Управителя на ответното дружество се установява, че за периода от 13.11.2012г. до 13.11.2014г. ищецът е командирован в Република Германия, гр. Сусен, като на ищеца са определени командировъчни дневни пари в размер на 35 евро – 68.45 лв.

Безспорно се установи, че в процесния период страните са били в трудово правоотношение. Установи се, че ищецът е бил командирован да извършва изпълнява трудовите си задължения в Република Германия през сочения период.

Видно от представената от ответника справка /л.191/, е че за процесния период е начислил на ищеца командировъчни в размер на 10 199.66 лв., от които е изплатил 9 238.23 лв.

Представената от ответника справка не съдържа подпис на ищеца. Заключението на ССЕ в което е посочена дължимата сума, е изготвено именно въз основа на тази справка. Следва да се изтъкне, че предвид непредставяне от страна на ответника на поисканите от вещото лице счетоводни документи, вещото лице не може да отговори на въпроса дали счетоводството на ответника е редовно водено. Редовността не се предполага, а трябва да бъде доказана. С оглед разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК, тежестта на доказване лежи върху ответника.

Ето защо, съдът не възприема заключението на ССЕ в частта в която е посочено, че от начислените дневни командировъчни в размер на 10 199.66 лв. са изплатени 9 283.23 лв., поради което остатъка е в размер на 961.43 лв.

Предвид непредставените от страна на ответника счетоводни документи на вещото лице въз основа на което да може да даде заключение за редовността на счетоводството му, на осн. чл. 161 ГПК, както и предвид признанието на ответника в Справката че начислените командировъчни за ищеца за процесния период са в размер на 10 199.66 лв., то съдът на осн. чл. 162 пр.1 ГПК, приема че за процесния период размера на командировъчните е именно 10 199.66 лв.

В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите командировъчни пари.

Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 241 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3269/2014 г., III г. о., ГК „в решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.“

По делото ответника не представи посочените в горецитираните решения на ВКС документи.

За доказване на плащане ответника представи само изходяща от него Справка, без подпис на ищеца, а и не представи исканите от вещото лице материали въз основа на които да се провери дали счетоводството му е редовно водено.

Ето защо, съдът приема че ответника не доказа извършено плащане на претендираните командировъчни пари.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата 8 077.45 лв. се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер. С оглед диспозитивното начало, съдът не може да присъди разликата до 10 199.66 лв.

На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, главницата следва да се присъди ведно със законата лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 10.06.2016г. /вж. клеймо на пощенския плик л.16/, до окончателното й изплащане.

Относно иска за мораторна лихва върху горецитираната сума 8 077.45 лв. за периода от 27.09.2013г. до 09.06.2016г.

Вземането за обезщетение по чл. 215 КТ като безсрочно парично задължение, става изискуемо от деня на поканата. Така и Определение № 1436 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 781/2012 г., III г. о., ГК.

До подаването на настоящата искова молба – 10.06.2016г. /вж. дата пощенско клеймо л. 16/, ищецът не е канил ответника да му заплати обезщетение по чл. 215 КТ, поради което до тази дата ответника не е бил изпаднал в забава. Ето защо, иска за присъждане на мораторна лихва за периода 27.09.2013г. до 09.06.2016г. се явява неоснователен и недоказан.

По възражението на ответника че исковете са погасени по давност.

Тъй като исковете за заплащане по 8.50 евро на час, мораторна лихва за същия, както и иска за мораторна лихва за обезщетението за дневни командировъчни пари са неоснователни и недоказани, то не следва да се обсъжда възражението за изтекла погасителна давност спрямо същите. По давност се погасяват само съществуващи задължения - вж. и Определение №1436/15.12.2012 по дело №781/2012 на ВКС, ГК, III г.о. Ето защо, следва да се обсъди възражението за изтекла давност, само по иска за изплащане на дневни командировъчни и мораторната лихва за същите.

Настоящият спор е трудов и с разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ е предвиден тригодишен давностен срок за предявяване на иска за парични вземания. Давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Т.е. срок тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, а при паричните вземания изискуемостта се смята за настъпила от деня, в който е трябвало да се е извърши плащане по надлежния ред. С оглед събраните по делото доказателства, към датата на подаването на исковата молба – 10.06.2016г. /вж. клеймо на пощенския плик л.16/, давността не е изтекла.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 299.48 лв за деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции. За разликата до 1 430 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата 387.94 лв за деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. За разликата до 496 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По държавните такси и разноски в полза на съда.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград държавна такса в размер на 4% върху уважения иск, а именно 323.10 лв., както и сумата от 380 лв. представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК 201101569, със седалище и адрес на управление гр. Разград, 7200, ул.И. Вазов No 21, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя му Он. К., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумите:

- 8 077.45 лв. /осем хиляди и седемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ представляваща дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. чл. 121, ал.3 КТ, във вр. с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното й изплащане,

- 299.48 лв. /двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за разноски за разликата до претендирания размер от 1 430 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете предявени от ищеца И.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** против ответника КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК 201101569, със седалище и адрес на управление гр. Разград, 7200, ул.И. Вазов No 21, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя му Он. К., за заплащане на следните суми:

ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК 201101569, със седалище и адрес на управление гр. Разград, 7200, ул.И. Вазов No 21, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя му Он. К., сумата 387.94 лв. /триста осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като отхвърля искането за разноски за разликата до претендирания размер от 496 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК 201101569, със седалище и адрес на управление гр. Разград, 7200, ул.И. Вазов No 21, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя му Он. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград сумите:

- 323.10 лв. /триста двадесет и три лева и десет стотинки/ - представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявените искове на осн. чл. 78, ал.6 ГПК,

- 380.00 лв. /триста и осемдесет лева/ - представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

районен съдия: