Р Е Ш Е Н И Е

Номер 488 06.01.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар С.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1696/2016 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

В.К. и Р.Д.И., с която е предявен иск за установяване, че ответниците като наследници на В. И. К. дължат на ищеца сумата 652,25 лв., от които 400 лв. главница и 252,25 лв. договорна лихва за периода 27.04.2012 г. – 05.06.2016 г., законната лихва от 07.06.2016 г. до изплащане на вземането и направените разноски в производството по чл.417 от ГПК – 25 лв. д.т. и 360 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и разноските по същото. Претендира и за присъждане на разноските, направени в настоящото производство. Твърди, че банката е отпуснала кредит овърдрафт по картова или разплащателна сметка на ответника с договор от 02.08.2005 г., че кредитът е ползван и не е погасен и по ч.гр.д.№1145/2016 г. на РРС е била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците са подали възражение.

Ответниците не са представили становище по делото.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1145/2016 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ответниците по делото Т.В.К. и Р.Д.И. са наследници на В. И. К., починал на 09.01.2012 г. /л.15 от ч.гр.д.№1145/2016 г./, като едната е преживяла съпруга, а другата – негова майка.

На 02.08.2005 г. В. И. К. е сключил договор за предоставяне на овърдрафт в размер до 400 лв.

Според заключението на представената по делото съдебно-счетоводна експертиза от 17.08.2005 г. кредитополучателя е започнал да усвоява суми по процесния договор. За периода до 22.02.2012 г. ежемесечно такива средства са теглени и погасявани като последното плащане по договора е 22,75 лв. на 22.02.2012 г. Към 23.02.2012 г. непогасената главница по договора е била 400 лв. Размерът на договорната лихва е бил 246,63 лв. Сумата 5,50 лв. е начислена от ищеца за битови сметки. Така общото задължение по договора е 652,13 лв. Представените по делото от ответниците вносни бележки за сумите 450 лв. и 720 лв. покриват други задължения, а не тези по договора.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване дължимостта на сумата 400 лв. е основателен и доказан. Задължението за заплащане на процесната сума е част от наследството на В. И. К., чиито наследници са ответниците. Ето защо към настоящия момент това е тяхно задължение и всяка от тях дължи половината от сумата, предвид равните права на двете в наследството.

Предявеният иск за установяване задължението за заплащане на договорна лихва е частично основателен и доказан. Видно от заключението на вещото лице начислената договорна лихва за процесния период е 246,63 лв. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен, тъй като начислените такси битови сметки не са част от договорната лихва.

В съответствие с ТР №4 по т.д.№№4/2013 г. съдът, който разглежда иска следва да реши и въпроса с разноските в заповедното производство. В случая тези разноски следва да бъдат присъдени до размера на 24,78 лв. за направените разноски и 356,90 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение предвид уважаването на единият от исковете частично.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.78 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, а именно 173,49 лв. д.т. и 356,90 лв. адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В.К., ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН ********** и двете с адрес ***, че същите дължат на „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК 000694959 със седалище гр.София и адрес на управление район Възраждане, ул.“Св.София“, №5 разделно и по равно сумите 400 лв. /четиристотин лева/ главница по договор от 02.08.2005 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2016 г. и сумата 246,63 лв. /двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ договорна лихва за периода 27.04.2012 г. – 05.06.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1145/2016 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСК за установяване на задължението за договорна лихва в останалата му част до първоначално предявения размер.

ОСЪЖДА Т.В.К., ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН ********** и двете с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК 000694959 със седалище гр.София и адрес на управление район Възраждане, ул.“Св.София“, №5 разделно и по равно сумите 24,78 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки / за направените разноски и 356,90 лв. /триста петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ за заплатеното адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№1145/2016 г., както и сумите 173,49 лв. /сто седемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ държавна такса и 356,90 лв. /триста петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1145/2016 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: