Р Е Ш Е Н И Е

№ 466

гр. Разград 06.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 08.12.2016 г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1705 по описа на Разградски районен съд за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от "Б" АД, ЕИК 040206054, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора 6000
ж.к. Железник, Административна сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР
тел.: ***, факс: ***, законен представител – Х. Г. Б, - изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. С. П., ПРОТИВ "П-М" ЕООД, ЕИК 116050034, седалище и адрес на управление гр.**, законен представител – В. О. Б. – управител.

С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.1 ЗЗД, като се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата 1857.60 лева /хиляда осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатена доставка на стоки – продукти за растителна защита по фактура № 1000018018/03.12.2014г. издадена от ищеца, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба в съда – 31.08.2016 г.,

- 313.23 лв. /триста и тринадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № 1000018018/03.12.2014г. издадена от ищеца, за периода от 03.01.2015г. до 30.08.2016г.

Ищецът сочи, страните са се намирали в търговски отношения, произтичащи от доставка на стоки. Ищецът доставил на ответника стоки - продукти за растителна защита. За извършената доставка ищеца е издал горецитираната фактура на стойност 1 857.60 лв., с падеж 02.01.2015г., но ответника не извършил плащане.

Представя писмени доказателства. Излага подробни съображения. Претендира деловодни разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа исковите си претенции.

Ответникът, при редовно връчени книжа /л.18/, не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л.30/, не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от неоспорената фактура № 1000018018/03.12.2014г. издадена от ищеца /л.8/, същият е продал на ответника Секатор ОД /продукт за растителна защита/, на обща стойност 1 857.60 лв., с ДДС. Посочен е срок за плащане 02.01.2015г. Във фактурата е отразен подпис на получател В. Б.

Видно от неоспореното от страните и прието като пълно, компетентно и обосновано заключение на съдебно счетоводната експертиза /л.33-39/, е че:

Фактурата е осчетоводена и от двете страни, като счетоводствата и на двете страни са редовно водени за процесния период. Ответникът е декларирал процесната фактура в дневника си за покупки и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС, от Републиканския бюджет, относно процесната фактура, в размер на 309.60 лв.

Задължението на ответника относно главницата по фактурата е в размер на 1 857.60 с ДДС и не е изплатено от ответника на ищеца.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Както е посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.

Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесната фактура издадени от ищеца съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното те валидно установяват претендираните вземания.

Тъй като ответникът не представи доказателства за извършено плащане съдът намери исковете на ищеца за основателни и доказани.

Основателен е и иска за присъждане на мораторна лихва по процесната фактура, чийто размер не се оспорва, тъй като ответникът е изпаднал в забава, след изтичането на срока за плащането посочен във фактурата, на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 920.36 лв. представляваща деловодни разноски, съгласно списъка на разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ответника "П-М" ЕООД, ЕИК 116050034, седалище и адрес на управление гр. Р***, законен представител – В. О. Б. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "Б" АД, ЕИК 040206054, седалище и адрес на управление гр. С. Железник, Административна сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, тел.: **, факс: ***, законен представител – Х. Г. Б., - изпълнителен директор, сумите както следва:

- сумата от 920.36 лева /деветстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :