Р Е Ш Е Н И Е

Номер 500 09.01.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми декември две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1756/2016г.

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ”Хидростар 76” ЕООД със седалище гр.Ямбол срещу О.Н.С., с която е предявен иск за заплащане на сумата 2000лв., стойност на закупено гребло за сняг за трактор с три броя стойки и хидравлична бутилка-новачевско производство и законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сочи, че закупил трактор марка Беларус МТЗ-1523 с номер на шаси ** и номер на двигател 046033, гребло за сняг за трактор с три броя стойки и хидравлична бутилка-новачевско производство на 23.11.2015г. от ЕТ „Миню Стайков-Комерс“, сделката фактурирана с ф-ра №0000000610/23.11.2015г. Съхранявал трактора в база в с. Я., общ.К., а греблото било оставено на съхранение в стопански двор в с.В. К., общ.О., собственост на А. С.. През м. март ответникът проявил интерес за закупуване на трактора и греблото, като на 28.03.2016г. бил подписан договор за покупко-продажба на трактора за сумата от 10000лв. Уговорката за греблото била в устна форма, като договорената цена била 2000лв., като тя заедно с цената на трактора следвало да бъде преведена по сметка на ищеца. В последствие била преведена цената само за трактора, но не и за греблото, което е било взето от с.В. к., като С. който е съхранявал греблото е позволил то да бъде взето от ответника, без да е получил разрешение от ищеца. Последният е бил упълномощен да води преговори за техниката, но не е да предава стоката на купувача, като уговорката по договора е предвиждала предоставяне на владението да стане едва след изплащане на цената.

Ответникът депозира отговор, намира иска за неоснователен. Признава сключения договор за трактора с ищеца и устен за греблото, сочи, че на 15.03.2016г. превел по банков път 12000лв. с ДДС за трактор Беларус 1523, а за греблото се уговорили да плати при получаването му. Към 20.03.2016г. техниката тракторът заедно с греблото била доставена от продавача в стопанския му двор в с.Р., при предаване на владението доплатил 2000лв. – цената на греблото. Плащането на греблото станало едновременно с предаването му в стопанския му двор в с.Р.. На основание чл.219 от ГПК иска да бъде допуснато като трето лице помагач-А. С., в качеството му на упълномощено лице на ищцовото дружество, ако бъде уважен предявеният иск като предявява срещу него в условията на евентуалност за всички суми, които следва да бъде осъден да заплати на ищеца. С влязло в сила определение 3322 от 18.10.2016г., молбата на ответника за привличане на лицето А. С. е оставена без уважение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Не е спорно, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на трактор Беларус МТЗ-1523 и гребло за сняг, на стойност 10000лв. за трактора и 2000лв. за греблото, чиито вещи били собственост на ищеца. Тракторът го съхранявал в с.Я. общ.К., а греблото – в бивщия стопански двор на с.В. к., общ.О., собственост на лицето А.С.. Договора бил обективиран в писмен вид на 28.03.2016г. по отношение на трактора, а относно греблото, уговорката между страните била устна. Ответникът превел по банков път 12000лв. с включено ДДС по сметка на ищцовото дружество за трактор Беларус 1523.

По делото е разпитан като свидетел по искане на ищеца С.Д.С.. В показанията си сочи, че в началото на 2016г. извършил транспортна услуга до с.Р., натоварил трактор от с.Я. и гребло от с.В. к., докарал ги до с.Р.. Не знае чия е собствеността на вещите, познава А., който го наел да закара трактора и греблото. За услугата не му е заплатил и до момента.

По искане на ответника са разпитани свидетелите Х. П. и Е. М.. В показанията си св.П. сочи, че работят заедно с ответника в един стопански двор. Заедно ходили в с.Я. и гледали трактора, после в с.В. к. гледали греблото. Присъствал на договорката между ответника и А.. Не е виждал да подписват договор. Ответникът платил по банков път за трактора, а на ръка дал 2000лв. на А., който докарал с камион през м.март 2016г. трактора и греблото в селото, като А. бил с колата си. Не е чувал за ищеца, мислел, че вещите са на А.. Присъствал при предаването на сумата от 2000лв. от А. на ответника. Св. М. сочи, че видяла през м.март 2016г. дошъл камион докарал трактор с гребло на ответника. Присъствала като броили парите. А. от В. к. дошъл с черна кола и той броил парите 2000лв. на ръка за греблото. Чула, че ответникът превел пари по банков път за трактора. Не е чувала за ищцовата фирма.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 2000лв. е основателен и доказан. В съответствие с разпоредбата на чл.200 от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Безспорно е, че същата е получена от ответника, който следва да заплати уговорената цена. Последната обаче явно не е заплатена на ищеца, а евентуално на друго лице – А.С., според показанията на свидетелите на ответника. Не бе доказано каква е била връзката на това лице с ищеца, дали е бил упълномощен да получи цената за продадената вещ. Субект на изпълнението по принцип е кредитора-ищец, изпълнението следва да се осъществи спрямо него, или негов представител. Ответникът признава в отговора, че е сключил договора с ищеца и за процесната вещ - гребло за сняг, поради което е следвало да заплати на него. Не са ангажирани доказателства, да е следвало да стори това на друго лице, независимо, че му е доставило вещите, поради което изпълнението не е валидно. В тежест на ответника е да докаже, че е платил уговорената цена и то спрямо насрещната страна по договора, при липса на други уговорки между тях. В случая спрямо него действа принципът „който плаща зле, плаща два пъти“, поради което претенцията е доказана. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски от ищеца в общ размер на 450лв. следва да се заплатят от ответника.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О.Н.С., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Хидростар 76” ЕООД, ЕИК **, седалище гр.Я., ж.к. **, сумата 2000лв./две хиляди лева/ представляваща неизплатена продажна цена на гребло за сняг за трактор с три броя стойки и хидравлична бутилка – новачевско производство, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2016г. до окончателното и плащане, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: