Р Е Ш Е Н И Е

Номер 18 30.01.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1765 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу С.С.Ж., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 934,65 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 04.07.2014 г. в имот, находящ се в гр.Разград, бул.“*******“, №**, ап. стая, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 239,41 лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2012 г. – 15.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№852/2016 г. на РС Разград.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че на 22.08.2013 г. е продала имота на трето лице. Прави възражение за погасителна давност за сумите за периода 30.11.2012 г. – 08.05.2013 г. , както и за мораторната лихва за същия период. В о.с.з. процесуалния представител на същата е заявил, че ответницата е правила няколко пъти опити да промени титуляра на партидата след прехвърлянето, но служителката отказала, тъй като имало неуредени отношения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. Не се спори между страните, че на името на ответника е открита партида в счетоводството на ищеца за заплащане на сметки за имот с идентификатор 61710.505.634.2.63 с полезна площ 13,64 кв.м. с административен адрес гр.Разград, бул.»*********», №**, както и че през процесния период сградата е била топлоснабдена.

Според представения по делото нотариален акт на 22.08.2013 г. ответницата е продала правото си на собственост върху процесния имот на трето за делото лице – А. М. Я. За същата продажба е сключен предварителен договор от 23.10.2010 г. В него е уговорено разсрочено плащане на цената и предаване на владението след изплащане на половината от договорената цена. Според показанията на свид.Т., посредник при сделката, сумите са били плащани редовно, ключовете на имота били в агенцията за недвижими имоти и след заплащането на половината от сумата, той предал ключовете на купувача. От предаването на ключовете до изповядването на сделката минал значителен период от време, около година. В разговор с купувачите свидетелят разбрал, че не са прехвърлили партидите за имота.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№852/2016 г. е издадена заповед за изпълнение №1391/10.05.2016 г. срещу С.С.Ж. ***»ЕАД за сумата 934,65 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 04.07.2014 г. ведно със законната лихва от 09.05.2016 г. и за сумата 239,41 лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2012 г. – 15.03.2016 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 09.05.2016 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Според представената по делото справка за задълженията за заплащане на топлинна енергия на процесния имот за периода до 09.05.2013 г. са начислени съответно 435,57 лв. главница. Лихвата до датата на подаване на заявлението върху тази част от сумата е 134,33 лв. Съответно начислената сума на 08.08.2013 г. е 78,10 лв., а обезщетението за забава върху същата – 19,99 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е частично основателно, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2016 г. е прекъсната давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност са само вземанията, възникнали преди тази дата, а именно задълженията за заплащане на топлоенергия в размер на 435,56 лв. главница и мораторната лихва върху нея в размер на 134,33 лв. В случая началната дата, от която се начислява неустойката е в рамките на тригодишния срок от предявяване на заявлението, но в съответствие с разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

В останалата си част за размера от 78,10 лв. главница и 19,99 лв. обезщетение за забава, искът е основателен и доказан. Това задължение е възникнало на 08.08.2013 г., т.е. преди ответницата да прехвърли правото си на собственост върху имота, поради което следва тя да го заплати. В случая е без значение, че е предала владението върху имота преди датата на продажбата, след като не е уведомила за това ищеца и те е предприела действия по промяна на партидата.

В останалата част от иска до размера на 421 лв. главница и 85,09 лв. лихва съответно за периода от н. ноември 2013 г. до 04.07.2014 г. искът е неоснователен. В този период от време ищцата не е била собственик на процесния имот. След като само по силата на това, че е собственик на имота, същата е станала абонат на ищцовото дружество, без да е подавала съответно заявление за откриване на партида и да е подписвала договор за доставка, това означава, че с отчуждаването на имота същата е престанала да бъде абонат на дружеството, като си е останала задължена за сумите, дължими за периода до продажбата. По делото не се твърди и съответно не бяха представени доказателства за сключване на договор между ищеца и ответницата за доставяне на топлинна енергия, за да се твърди, че същата е останала задължена по този договор и след като е отчуждила имота.

Частично основателна е претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 32,33 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№404/2015 г. разноски ответникът следва да заплати 2,09 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 93,20 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Ж.,ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 78,09 лв. /седемдесет и осем лева девет стотинки/ за ползвана топлинна енергия по фактура от 08.08.2013 г. ведно със законната лихва от 09.05.2016 г. и 19,99 лв. /деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 08.09.2013 г.- 15.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №1391/10.05.2016 г. по ч.гр.д.№852/2016 г. на РРС и

ОТХВЪРЛЯ исковете

за установяване на дължимата сума в частта, отнасяща се за периода 30.11.2012 г. – 30.04.2013 г. до размера от 435,56 лв. главница лв. и 134,33 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2012 г. – 15.03.2016 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ

и в останалата част – за периода м.ноември 2013 г. – 04.07.2014 г. досежно 421 лв. главница и 85,09 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода 31.12.2013 г. – 15.03.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу С.С.Ж.,ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 25,00 лв. разноски по ч.гр.д.№852/2016 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА С.С.Ж.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 32,33 лв.

/тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ за направените по гр.д.№1765/2016 г. разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата 2,09 лв. /два лева и девет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№852/2016 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. 852/2016 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: