Р Е Ш Е Н И Е

№ 12, 31.01.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесети януари две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1988 по описа за 2016г.:

Предявен е иск по чл.32 ал.2 ЗС.

Депозирана е искова молба от С.Б.Г. и Г.М.Г., с която молят съда да разпредели ползването на имот с идентификатор 61710.505.65 с ответниците М.С.М. и Й.Д.М., съобразно правата им на строеж в мястото. В имота има изградени триетажна жилищна сграда и две селкостопански сгради, едната от които е гараж. Жилищната сграда е построена от Б. С., Т. С., С. С. и Н. С., въз основа на ОПС върху държавна земя за постройка на жилищна сграда. Съгласно договор за доброволна делба четиримата са се договорили Б. С. да е собственик на втория етаж, а С. С. на първия жилищен етаж. В сградата с идентификатор 61710.505.65.1 има изграден приземен етаж на който има два гаража. С. и Н. С. са дарили на сина си М.С.М. първия жилищен етаж с идентификатор 61710.505.65.1.1, а Б. и Т. С. продават на ищците втория жилищен етаж от сградата с идентификатор 61710.505.65.1.2, както находящия се на партерния етаж самостоятелен обект в сграда с предназначение- гараж с идентификатор 201710.505.65.1.4. На 02.10.2008г. Б. и К. Б. са продали на отв.Й.М. правото на собственост върху гараж с идентификатор 31710.505.65.2. Последната изградена в имота сграда е с идентификатор 61710.505.65.3 с площ от12 кв.м. и е с предназначение селскостопанска сграда, ползвана от ответниците за склад за дърва и отглеждане на гълъби. Според ищците гаражът и складът за дърва са незаконни строежи. Твърдят, че с ответниците имат равни права върху ползването на имота, с оглед учреденото право на строеж, като реално ответниците ползват повече.

Ответниците М. и Й. М. считат иска за неоснователен. Според тях правото на ползване е разпределено съобразно сградите в него и достъпа до тях. Твърдят, че в имот с идентификатор 61710.505.65.1. на партерния етаж има два гаража, единият от които е на ищците, а вторият е наследствен на ответника и неговите майка и сестра. Тъй като всеки от собствениците на гаражите следва да има достъп, то разпределението което е направено сега е единствено възможното. Същото се отнася и до разпределението на ползването на жилищната сграда-североизток и югозапад, съобразно входовете на двата обекта. Според ответниците неудобство за ищците съставлява сграда №2-гараж, който е законен /разрешение за строеж №168/28.12.81г./, който е разположен в пространството, което би следвало да се ползва от ищците. Третата сграда допълнително ограничава възможностите за разпределение на ползването.Представят разрешение за строеж на имот понастоящем с идентификатор 61710.505.65.2.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 22.02.1973г. на братята Б. С. и С. С. е отстъпено право на строеж върху държавно място от 403кв.м., съставляващо ХI-ГНС в кв.160 по плана на гр.Разград , в който да построят жилищна сграда. На 11.05.73г. двамата братя са извършили доброволна делба, като страните се спогодили С. С. да бъде собственик на първи жилищен етаж от сградата и на половината от парцела /202кв.м./, а Б. С. да бъде собственик на втори етаж от сградата и другата половина от парцела/201кв.м./. През 2010г. Б. С. и съпругата му продават на ищците собственият си втори жилищен етаж от сграда с идентификатор 61710.505.65.1.2., ведно с 1/2ид.ч. от ОПС, както и гараж с идентификатор 61710.505.65.1.4, находящ се в същата сграда на партерен етаж. През 1999г. С. и Н. С. даряват на сина си М. Ст.М. първия етаж от жилищната сграда и 1/2ид.ч. от ОПС. През 2008г. Й.М. е закупила от Б. и К. Б. гараж с идентификатор 61710.505.65.2. Ответниците представят строително разрешение за гараж от 1981г., дадено на двамата братя. Това разрешение е за строежа на гаража с идентификатор 61710.505.65.2.

По делото са разпитани двама свидетели:Я. М. и Н. С.

Първият свидетел е син на ищците и твърди, че на партерния етаж на жилищната сграда има два гаража, един на родителите му и един на ответниците. Има и по една маза. Според него техният вход /за жилището/ е от североизток, а на ответниците откъм югозапад. В имота се влиза откъм ул.******, през врата, като ответниците имат гараж №2, чиито вход е също на ул.*******. От страната на ул.****** в средата има подстпъти към двата гаража на партерния етаж на жилищната сграда, като образуващото се място е разделено с ограда. Горната част се ползва от ищците за достъп към дома им, а долната част от ответниците, отново за достъп до дома им. В частта от имота ползвана от ответниците, в дъното на парцела, има изградени една селскоспонаска сграда с идентификатор 61710.505.65.3. е и до нея метална клетка за гълъби /незаснета/.

Св.Стефанова, майка на ответника твърди установява идентични факти относно начина за влизане на всяка от страните към жилището си , за наличната ограда в имота. Твърди, че още след постояването на къщата двамата братя са разделили на две местото а новите собственици са сложили отпред ограда. Според свидетелката мястото, на което е построен гараж №2 двамата с мъжа й са го отстъпили на девера й, за да си направи гараж. После гаража се ползва от новия собственик. Сграда №3, в дъното на имота е построена от тях за лятна кухня. До нея има друга сграда, в която синът на свидетелката гледа гълъби. Сградите са строени преди 1980г., като не са вземали разрешения. Двата гаража на партерния етаж на жилищната сграда са били за двамата братя. Като дарявали етажа от къщата адвоката пропуснал да включи гаража, но той е техен.

По делото е назначена СТЕ, по която вещото лице е дало заключение, че имот с идентификатор 61710.505.65 е с площ от 413.56кв.м., като ОПС върху общинското сега место е на двамата братя, т.е. поравно. В имота има изградени три сгради:1. Жилищна сграда състояща се от партерен етаж и два жилищни етажа, 2.гараж с идентификатор 61710.505.65.2, 3.стопанска постройка с идентификатор 61710.505.65.3, към която е изградена клетка за отглеждане на птици на открито/незаснета/ и стопанска постройка долепена до сградата с идентификатор 61710.505.65.3, която отново не е заснета. В имота има материализирана граница с метални стълбчета за разпределение на правото на ползване. Към момента ищците ползват 110.07кв.м., а ответниците 192.91кв.м. За онагледяване на установеното разпределение на правото на ползване вещото лице е изготвило скица №1, на която частта ползвана от ищците е отбелязана с жълт цвят, а частта ползвана от ответниците със зелен цвят. На тази скица с „човка“ е отразена съществуващата ограда около и вътре в имота. Според вещото лице всяка от страните следва да ползва по 151.48кв.м., като е обособило два участъка, стремейки се максимално да се използват съществуващите граници и да се запазят съществуващите подходи към сградите на допълнителното застрояване. Разликата се състои в определената площ от 37.18квм. в югоизточната част на имота, допълваща частта на ищците. Приложена е скица №2, на която с жълт цвят отново е отразено правото на ползване на ищците, а с червен цвят-на ответниците. Със зелен цвят са отбелязани старите граници за ползване, а с червен цвят- новите.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за процесуално допустим, тъй като страните имат интерес да се разпредели точно правото им на ползване на имота, спрямо който имат учредени вещни права.

Производството по  чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с вещта върху, която имат учредени права. Ответниците изтъкват доводи, че в имота има построени второстепенни сгради, за които нямат титул за собственост, но са направили постъпки за придобиването им по давност, вкл. и за имот с идентификатор 61710.505.65.1.3, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда. Същите обаче реално не заявяват по-голям обем права за ползването на имота, а към настоящия момент в хода на процеса не се установяват и по-големи такива.

Представеният договор за ОПС от 1973г. налага извода, че волята на собственика на земята за учредяването му е била задоволяване на жилищна нужда на две семейства с построяването на една жилищна сграда за тях. Правото на строеж е учредено от държавата на двете лица. Следователно волята на собственика на земята относно ползването на земята и собствеността върху обособените части от постройката е била равенство в правата на всяко от семейство. В подкрепа на този извод е и представения договор за делба от 1973г., с която страните са разпределили собствеността върху етажите от сградата и ползването на мястото /202кв.м. за праводателя на ответниците и 201кв.м. за праводателя на ищците/.

Въпреки, че правата на страните са равни вещото лице установява, че ответниците ползват вповече от полагащото им се. Ищците ползват 110.07кв.м. вместо 151.48кв.м., а ответниците ползват 192.91кв.м.

Ищците претендират за разноски от 930лв.Претенцията е частично основателна. Съгласно Решение №275/30.10.2012г, по гр.д. №444/2012г на ВКС в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Следователно на ищците се дължат разноски в размер на 165лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването общинско дворно място с площ от 413кв.м., съставляващо имот с идентификатор №61710.505.65 по КККР на гр.Разград, по отношение на който има отстъпено право на строеж, както следва:

С.Б.Г., ЕГН ********** и Г.М.Г., ЕГН ********** следва да ползват 151.48кв.м. от имота, оцветена в жълт цвят на скицата, която обхваща две части: 37.18кв.м. съставляваща празно дворно място в югоизточната част на имота и 114.30кв.м., обхващаща подхода към гаража в жилищната сграда и територията непосредствено около фасадата на сградата за достъп до жилищния вход.

М.С.М., ЕГН ********** и Й.Д.М., ЕГН ********** следва да ползват 151.48кв.м. от имота, оцветена в червен цвят на скицата, която обхваща две части: 22.26кв.м. върху, които е построен гараж с идентификатор 61710.505.65.2 и 129.22кв.м., обхващаща подхода към гаража в жилищната сграда и територията непосредствено около фасадата на сградата за достъп до жилищния вход, вкл. до притежаваните от ответниците сгради с идентификатор 61710.505.65.3 и долепената но деня и незаснета сграда, на основание чл.32 ал.2 ЗС.

Скицата находяща се на лист 51 от делото е неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА М.С.М. и Й.Д.М. да заплатят на С.Б.Г. и Г.М.Г. сумата от 165лв./сто шестдесет и пет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: