В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията бр.д.№1989 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49 от СК.

Депозирана е искова молба от С.Х.А. срещу А.Р.А., с която е предявен иск за прекратяване на гражданския брак между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство. Като причина, довела до разстройството на брака сочи неразбирателство между съпрузите от 2003 г. и фактическа раздяла от три години. Желае след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име.

Ответникът не е заявил становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата на страните и ги обсъди, намира за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са сключили граждански брак на 03.12.1993 г., за който е съставен акт за граждански брак №2 в с.Дянково, общ. Разград. В удостоверението за граждански брак е посочено, че съпругата ще носи фамилно име А., каквото е и предбрачното й фамилно име. От брака си съпрузите имат две деца, които са пълнолетни.

Във връзка с твърдяното в исковата молба дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът изслуша свидетелката П. Според показанията й, отношенията между двамата съпрузи не били добри. Ответникът имал проблеми с алкохола и дори го уволнили за това, а ищцата често ходела на работа със синини, за които обяснявала, че са от падане. От три години съпрузите се разделили, като ищцата се преместила при брат си, а след това заминала да работи в Република Гърция. Ответникът останал в семейното жилище, което е собственост на неговите родители.

При така установената фактическа обстановка, Съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието, готовността за взаимопомощ и разбирателството, общите усилия за осигуряване благополучието на семейството. Това състояние на брачната връзка не би могло да бъде преодоляно, тъй като фактическата раздяла е продължила вече няколко години.

Ищцата е поискала да продължи да носи брачното си фамилно име А.. В случая произнасянето на съда е само формално, тъй като това е и добрачната й фамилия.

Окончателната държавна такса за прекратяване на брака се дължи от двамата съпрузи. Същата е в размер на 45 лв., като ищцата следва да заплати част от нея, а именно 10 лв., тъй като е заплатила първоначалната такса в размер на 25 лв. Ответникът съответно следва да заплати останалата част от окончателната такса, а именно 35 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен между С.Х.А., ЕГН ********** *** и А.Р.А., ЕГН ********** *** на 03.12.1993 г. в с.Дянково, общ.Разград с акт №2 поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на осн. чл.49 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С.Х.А., ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА С.Х.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС окончателна държавна такса 10 лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС окончателна държавна такса 35 лв. /тридесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: