Р Е Ш Е Н И Е
№ 746
гр. Разград, 09.01.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд, наказателен състав, в публичното заседание на 15.12.2016 г., в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря
С.Р., като разгледа докладваното от председателя АНД № 1013 по
описа за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателката Н.А.Ф.,
ЕГН **********,*** е атакувала Наказателно постановление № 2354/2016г.,
издадено на 11.11.2016 година от Началник група „Български документи за
самоличност“ при ОДМВР гр. Разград, с което за нарушение по чл.9 ал.2 от ЗБЛД
същата е била санкционирана с “Глоба” в размер на сумата от 30 лева, наложена
на основание чл. 81 ал.1 т.1 от ЗБЛД.
По съображения, които
са изложени в жалбата, жалбоподателката е счела издаденото НП за
незаконосъобразно, и го е атакувала в качество на такова с искания за неговата
цялостна отмяна.
В открито съдебно
заседание при редовност в призоваването жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си, като излага допълнителни съображения.
Административнонаказващият орган, при редовност в
призоваването не изпраща представител и не депозира становище.
Контролиращата страна
– районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не изпраща
представител и не депозира становище.
След като отчете
изложените доводи и съпостави същите със събраните при производството
доказателствени материали, съдът намери жалбата за основателна по отношение на
искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Според описателната
част на съставеният за нарушението акт, както и според тази на издаденото въз
основа на него НП, жалбоподателката се явява санкционирана за това, че не подала
заявление за подмяна на личната си карта
в срок до 30 дни, след смяна на постоянният си адрес. Макар и наличието на
неизпълненото задължение в посоченият срок, въз основа на което наказващия
орган е счел, че е налице извършено нарушение, да се явява безспорно установено
от доказателствата по делото, съдът намира, че изводът за законосъобразността
на издаденото от него НП не може да бъде споделен.
С Указ № 69 на
Президента на РБ, обн. ДВ бр. 24 от 20.03.2007г.,
част от с. Йонково, където е бил
постоянния адрес на жалбоподателя се наименува като новообразувано населено
място на територията на община Исперих, обл. Разград – с. Малко Йонково.
Така постоянния адрес
на жалбоподателя се променил от с. Йонково на с. Малко Йонково.
Безспорно
жалбоподателят не е подал не подала заявление за подмяна на личната си карта в срок до 30 дни от
промяната на постоянния адрес.
В конкретният случай
се касае за нарушение, чието наличие или липса е обусловено от изпълнението на
задължение, следващо да бъде осъществено до изтичането на определен от ЗБЛД
срок. Същият, съгласно приложимата правна норма – чл.9 ал.2 от ЗБЛД, е 30
дневен, и започва да тече от датата, на която постоянния адрес в издадената на
жалбоподателката лична карта е бил променен. Промяната в адреса е извършена на 20.03.2007г., което означава, че
заявление за издаване на нова лична карта би трябвало да бъде подадено
най-късно до 19.04.2007г. вкл. Независимо, че задължението не е изпълнено от
жалбоподателката на тази дата, и с това същата е осъществила състава на
вмененото й във вина нарушение от обективна страна, съдът намира, че
възможността за реализация на отговорността по повод на него е била изключена
заради изтекла давност.
Нарушението се
изразява в неизпълнение на задължение, и доколкото последното е било ограничено
с краен срок, първата работна дата след него е ден, на който нарушението е
осъществено. При положение, че това е така, и датата 20.04.2007г. е
денят, на който жалбоподателката би следвало да носи отговорност /срокът е
изчислен с оглед вида на обуславящото самото нарушение неизпълнено действие на
просто извършване / от тази дата започва да тече и определеният по смисъла на
чл.34, ал.1, б. ”В” от ЗАНН давностен срок, който от аспект на ЗБЛД като
нарушен нормативен акт възлиза на една
година. Като се отчете, че актът е съставен на 07.11.2016г., а НП е било
издадено на 11.11.2016г., се налага извод, че още преди датата за съставянето
на акта не е имало основания за образуване на административно-наказателно
производство, тъй като още преди нея дори предвиденият по чл.34 ал.1 б.”В” от
ЗАНН абсолютен давностен срок от 1 година и 6 месеца изтеклата давност за
наказателно преследване по смисъла на чл.81 от НК и правилата във връзка с
определянето й като изключващи отговорността обстоятелства, са приложими и по
отношение на административните нарушения – чл. 11 от ЗАНН, макар и тяхната
конкретна продължителност да зависи от размера на предвидените за последните
наказания е бил вече изтекъл.
Като не е отчел
изложените по-горе обстоятелства, и не е прекратил образуваното заедно със
съставянето на акта административно - наказателно производство - така, както го
е задължавала разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е издал
едно незаконосъобразно наказателно постановление, което поради тази причина ще
следва да се отмени.
Воден от горното, и
на основание чл.63 ал.1 предложение 3-то от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2354/2016г., издадено на 11.11.2016 година от
Началник група „Български документи за самоличност“ при ОДМВР гр. Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.