Мотиви към Присъда №36/26.01.2017г., постановена по НОХД №1027/2016г. по описа на Разградския районен съд .

                Разградска районна прокуратура  е повдигнала обвинение срещу А.Р.Л. *** за това, че за времето от 26.04.2015 г. до 21.04.2016 г. в с. Тръбач, общ. Лозница, в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: СД плейър “Пайнер” на стойност 150,00 лева; флаш памет – 1 гигабайта  на стойност 5,00 лева; флаш-памет 2 гигабайта на стойност 5,00 лева, сребърно синджирче с тегло 5 гр. на стойност 6,00 лева; 7 бр. компактдиска на обща стойност 4,90 лева; годишна винетка за лек автомобил  на стойност 67,00 лева и пари – сумата от 35,00 лева, всичко на обща стойност 272,90 лева  от владението на собственика С.И.Р. *** и СД плейър “JVC” на стойност 40,00 лева, аудиоусилвател за автомобил “OSIO  на стойност 35,00 лева; тонколона-буфер на стойност 45,00 лева, мобилен телефон “Престижио Мултифон” на стойност 200,00 лева; СИМ карта на стойност 10,00 лева; карта памет за мобилен телефон на стойност 8,00 лева и пари – сумата от 250,00 лева, всичко на обща стойност  588,00 лева от владението на собственика А.С.В. ***, всички отнети вещи на стойност 860,90 лева, без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си  – престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с  чл. 63, ал. 1, т. 3  от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимите  наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за съответен изпитателен срок.  

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Като граждански ищец е конституиран пострадалия А.С.В. , който   претендира подсъдимия да бъде  осъден да му заплати сумата от  313лв, като обезщетение за имуществени вреди от престъплението.  

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

 Подсъдимият А.Р.Л.  е роден на *** г. в гр. Варна. Същият е с основно образование, неженен, ученик, неосъждан, живее в с. *****, общ. Лозница.

Подсъдимият А.Л. е непълнолетен и живее в с. ****, общ. Лозница заедно със своята майка. На 26.04.2015г. св. С.Р. паркирал ползвания от него лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег . №******* пред дома на баща си в с. ******, ул. ***** №* и отпътувал за Р Германия. През нощта на 26 срещу 27 април подсъдимият Л. минал покрай посочения лек автомобил. Видял, че в същия има СД плейър и решил да го открадне. Забелязал, че прозореца на предната лява врата е повреден и чрез натиск свалил стъклото и отворил вратата. Така проникнал в автомобила и взел  оттам СД плейър “Пайнер” , флаш памет – 1 гигабайт    и флаш-памет 2 гигабайта, сребърно синджирче с тегло 5 гр., 7 бр. компакдиска с музика, годишна винетка за лек автомобил и парична сума в размер на 35, 00 лв, част от която в монети. Стойността на посочените вещи била 272,90 лв. Подсъдимият отнесъл тези вещи в дома си.

През нощта на  11 срещу 12 февруари подсъдимият А. Л.,***, минал покрай лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №*****, собственост на св. А.В.. Автомобилът бил паркиран пред дома на св. В. ***. Подсъдимият видял, че в автомобила има СД плейър, аудиоусилвател и тонклона – буфер и решил да ги открадне.През незаключените врати влязъл в автомобила и взел СД плейър “JVC”, аудиоусилвател за автомобил “OSIO   и тонколона-буфер. Общата стойност на тези вещи била 120 лв. Тези вещи подсъдимият отнесъл в дома си.

Вечерта на  20 срещу 21 април 2016г. подсъдимият  А. Л. бил до дома на св. В. и видял, че последният отива с колата си до друг имот, в който отглеждал животни.Подсъдимият, възползвайки се от отсъствието на свидетеля, влязъл в двора на къщата, прескачайки оградата. През незаключената врата влязъл в стаите на къщата и от масичка в хола взел мобилен телефон “Престижио Мултифон”, ведно със  СИМ  и карта памет. Общата стойност на тези вещи била 218 лв. Видял, че на същата масичка има и черна чантичка. Бръкнал в нея и извадил сумата от 250 лв, която също взел. С тези вещи подсъдимият се прибрал в дома си. По-късно подарил мобилния телефон на леля си А. Л.. Последната го предоставила за ползване на св.В.М..

В хода на досъдебното производство част от отнетите вещи били върнати от подсъдимия.  Върнат бил и описаният по-горе мобилен телефон.

От заключението на назначената оценъчна експертиза  и допълнителна такава се установява, че стойността на отнетите вещи е 575,90лв и отделно парични суми в размер на 285,00 лв – в този смисъл общата стойност на отнетото имущество е 860,90лв.

Назначена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която установява, че подсъдимият Л. не страда от психично заболяване, може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са налице основания да се смята, че е извършил деянията поради лекомислие или увлечение.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите разпитани на досъбедното производство, заключенията на експертизите, писмените доказателствени материали. Тези доказателлства подкрепят напълно признанията на подсъдимия, поради което и съдът приема, че обстоятелствата, отразени в обвинителния акт за доказани по несъмнен начин.

Така изложената  фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимият А.Р.Л.  е осъществил състава на престъплението “кражба”  по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т. 3 от НК, тъй като за времето от 26.04.2015 г. до 21.04.2016 г. в с. Тръбач, общ. Лозница, в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: СД плейър “Пайнер” на стойност 150,00 лева; флаш памет – 1 гигабайта  на стойност 5,00 лева; флаш-памет 2 гигабайта на стойност 5,00 лева, сребърно синджирче с тегло 5 гр. на стойност 6,00 лева; 7 бр. компактдиска на обща стойност 4,90 лева; годишна винетка за лек автомобил  на стойност 67,00 лева и пари – сумата от 35,00 лева, всичко на обща стойност 272,90 лева  от владението на собственика С.И.Р. *** и СД плейър “JVC” на стойност 40,00 лева, аудиоусилвател за автомобил “OSIO  на стойност 35,00 лева; тонколона-буфер на стойност 45,00 лева, мобилен телефон “Престижио Мултифон” на стойност 200,00 лева; СИМ карта на стойност 10,00 лева; карта памет за мобилен телефон на стойност 8,00 лева и пари – сумата от 250,00 лева, всичко на обща стойност  588,00 лева от владението на собственика А.С.В. ***, всички отнети вещи на стойност 860,90 лева, без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.   

 Подсъдимият е отнел посочените вещи без съгласието на собствениците, като по този начин  ги е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото. От субективна страна подсъдимият е действал   при пряк умисъл  - съзнавал е обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.  Подсъдимият е извършил няколко идентични деяния, през непродължителен период от време и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което и дейността му се определя като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. 

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А. Л. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало, но и отчита че става дума за няколко извършени деяния, което сочи на проявена упоритост  и намира, като съобразява разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, че на същия подсъдим следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца и половина, което съдът намира за справедливо. С оглед правилото на чл.58а, ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на три месеца лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и следва да се приеме, че  за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от една година  на основание чл.69, ал.1 във вр. с  чл.66, ал.1 от НК.

               Основателен е предявеният граждански иск от пострадалия А.В. и следва да се уважи в размера в който е предявен. 

               Подсъдимият  следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 Мотивиран така съдът постанови присъдата  си.

                                                               

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: