Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
1.
Ф.К.М. – ЕГН **********, родена на *** ***, пост.
адрес обл. Разград, общ. Разград, с.**, български гражданин, тел.**, работи в
магазин „Билла“ Разград като аранжор - касиер, неосъждана, неомъжена,
образование средно,
2.
В.С.М. – ЕГН **********, родена на **в с. Дянково,
пост. адрес, обл. Разград, общ. Разград, с.**, български гражданин, неосъждана,
омъжена, работи в „Мекс“ ЕООД като пакетировач, образование средно специално,
3.
Х.Д.А. – ЕГН **********, родена на**. в гр. Варна,
пост. адрес обл. Разград, общ. Разград, с.**, български гражданин, неосъждана,
работи в „Мекс“ ЕООД като пакетировач, образование средно.
Районна прокуратура
- Разград, редовно призована съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща
процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР
Разград, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не депозира
писмено становище.
РУ на МВР – Разград, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В откритото съдебно заседание и тримата нарушители се явяват лично заедно с упълномощени защитници. Не се признават за виновни, сочат че са били провокирани, изразяват съжаление за случилото се.
Защитникът на
Ф.К.М. –
адв. М. Г. Т. от АК – Разград, сочи че подзащитната й е действала при условие
на неизбежна отбрана – била е нападната от другите двама нарушители, поради
което деянието й е несъставомерно. При условие на евентуалност – моли за
наказание Глоба в законовия минимум. Подзащитната се присъединява към казаното
от защитника.
Защитникът на В.С.М.
и Х.Д.А. – адв. И. К. от АК – Разград, намира действията на своите подзащитни
за несъставомерни, сочи за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП,
водещи до необходимост от постановяване
на оправдателно решение. При условие на евентуалност – моли за наказание Глоба
в законовия минимум. Подзащитните му се присъединяват към казаното от
защитника.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Тримата нарушители били колеги, назначени на длъжност пакетировач в „Мекс“ ЕООД, която фирма от своя страна имала сключен договор с „Тракия Глас“ ЕАД гр. Търговище, поради което там работели и нарушителите.
Втория и третия нарушител са майка и дъщеря.
Между първия и третия нарушител имало стара вражда от около година.
На
08.12.2016г., около 00.15 ч., след приключването на работната смяна
нарушителите се качили на служебния автобус управляван от свидетеля С. И. И. В
автобуса освен останалите работници на „Мекс“ ЕООД, пътувала и колежка на
нарушителите – св. Н. А. С., която същевременно е и приятелка на нарушителя Х.Д.А.. В автобуса
пътували и други колеги на нарушителите, сред които били и св. Г. Х. К. и С. Х.
Х., който е и съсед на първия нарушител.
Обикновено
нарушителя Х.Д.А.
и приятелката му св. св. Н. А. С. сядали на първата седалка зад шофьора
на автобуса. На процесната дата обаче, там седнал нарушителя Ф.К.М., което нагнетило
напрежение между първия и третия нарушител. Последвала размяна на псувни между
двете.
Около 01.30 ч. на 08.12.2016г. автобусът пристигнал в с. Липник, общ. Разград и спрял в близост до дома на първия нарушител.
При слизането от автобуса първия нарушител, бил бутнат с рамо от третия нарушител, който се бил приготвил да седне на първата седалка зад шофьора, освободена вече от първия нарушител. В резултат на това, първият нарушител се подиграл на третия, че си личи кой е глупак след като от една година не може завърши шофьорски курс за СУМПС. След това първия нарушител слязъл от автобуса.
Засегнат, третия нарушител също слязъл от автобуса /въпреки че не живеел в с. Липник, а в друго село – Ясеновец/, за да се разправи с първия нарушител.
Като видял, че детето му /третия нарушител/ слиза за да се разправя с първия нарушител, слязъл от автобуса и втория нарушител.
Първия
нарушител казал на третия, че е долна и че е курва. Тогава втория нарушител /майка на третия/ хванала за дрехите
отзад първия нарушител, след което му ударил шамар. Първия хванал ръката на
третия нарушител и го захапал по нея, като третия хванал първия за косата и я
дърпал. Последвала размяна на удари между двамата и скубане на коси. Тогава втория
нарушител също нанесъл удар на първия. Тримата се задърпали и заскубали, като
след намеса на пътуващите в автобуса, сред които и шофьора му св. С. И., а и
св. Г. К. и С. Х., конфликта бил преустановен.
Горната фактическа обстановка се подкрепя частично от обясненията на нарушителите – в частта в която сочат, че са си нанасяли удари и хапали и скубали, както и от съдебно медицински удостоверения, и от показанията на св. Г. К. С. Х., С. И., Н. С. и Ф. Д.
По
възражението на защитата, че РРС неоснователно отказал събиране на гласни
доказателства.
Съдът остави без уважение искането на
защитата, за събиране на нови гласни
доказателства – повторен разпит на св. Г. К., С. Х., тъй като същите не биха
способствали за разкриване на обективната истина.
Тези лица са
дали обяснения пред органите на МВР, те са приложени по административната
преписка и са годен източник на
доказателствена информация в производството. Такава е и съдебната практика –
Решение № 52 от 15.09.2016г. по ВАНД №
278/2016г. по описа на Разградският окръжен съд
Ако въпреки гореизложеното се приеме, че в хода на досъдебното
производство и/или в производството пред РС не са събрани достатъчно
доказателства за разкриване на обективната истина съгл. чл. 13, чл. 14, чл.18 и
чл. 107, ал.2 НПК, или че първоинстанционният съд неоснователно не е уважил
доказателствени искания на страните, то
няма процесуална пречка Окръжния съд, в производството по обжалване на
настоящото решение, сам да събере тези
доказателства, без да се връща
делото било на РС или на досъдебното производство.
Такава е и съдебната практика: Вж.
Решение от 21.11.2011г. по ВНЧД №
397/2011 год. по описа на Окръжен съд Кюстендил, постановено от ОКРЪЖНИЯ
СЪД, СЛЕД КАТО СЪБИРА ПОИСКАНИТЕ ОТ ЗАЩИТАТА НА НАРУШИТЕЛЯ ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
В мотивите на Решение № 3 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 19/2010 г. е посочено, че : “Производството по чл. 2 - 6 УБДХ
стои най-близо до производството по чл. 78а НК,
при което при определени условия районният съдия освобождава лицето от
наказателна отговорност и му налага административно наказание
"глоба", като решението му СЪГЛАСНО ЧЛ. 378, АЛ.
5 НПК подлежи на
проверка пред въззивната инстанция.”
Тези главни мотиви на решението на КС се ползват със сила на пресъдено
нещо /вж. в тази насока ПРОФЕСОР Д-Р ЖИВКО СТАЛЕВ И ПРОФЕСОР НЕНО НЕНОВСКИ
“Конституционният съд и правното действие
на неговите решения”, изд. Сиби, 1996г., както и СТАНОВИЩЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД по
конституционно дело № 7/2011г./.
Чл. 378, ал.5 НПК, от своя страна гласи : “Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа”. Глава 21 НПК - “Образуване на производство пред въззивната инстанция”, съдържа разпоредбата на чл. 327 НПК предвиждащ възможност въззивната инстанция, в случая Окръжен съд, да събира доказателства. Т.е. при обжалването на Решението на Районния съд, в производството пред Окръжния съд е допустимо събиране на нови доказателства, тъй като окръжния съд действа като инстанция не само по правото /както ВКС/, а и по фактите /т.н. “втора първа инстанция”/.
По възражението, че деянието е
несъставомерно, тъй като действията на нарушителите са извършени изцяло поради
личен мотив.
Съгласно дадените с т.І, т.3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, хулиганството може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с нарушение на обществения ред.
Ето защо,
въпреки че действията на нарушителите са извършени изцяло поради личен мотив,
то със същите е осъществен състава на административното нарушение посочено в
УБДХ.
По възражението че в Акта е допуснато
нарушение на чл. 4, ал.1, т.5 ППУБДХ.
Съдът намира,
че в Акта достатъчно точно и подробно са описани на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Ето защо, възражението е
неоснователно.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите
на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което са
нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицата посочени в акта като нарушители
и е налице умисъл при осъществяването му
от дейците.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства спрямо първия нарушител съдът отчете проявената вербална агресия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство относно втория и третия нарушител,
съдът отчете по - тежката форма на нарушение на обществения ред – сбиване, тъй
като същите са започнали нанасянето на ударите върху първия нарушител.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо всички нарушители, съдът отчете
много добрите им характеристични данни видни от характеристичните им справки,
чистото им съдебно минало, изразеното съжаление и тежкото им материално състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на
престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на
гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Относно първия и третия нарушител съдът отчете като смекчаващо обстоятелство и младата им възраст.
С оглед обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителите следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че за първия нарушител следва да бъде в размер на 200 лв., а за всеки един от останалите нарушители – по 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/