Мотиви към присъда № 34 от 26.01.2017 г. постановена по нохд1095/2016 г. по описа на Районен съд – Разград

 

РРП е внесла обвинителен акт срещу Е.А.Р. – роден на *** ***, с постоянен адрес:*** Калоян, ул. “Тича“ № ***, българско гражданство, със средно образование,  безработен, неженен, осъждан, ЕГН  **********.

 

                                     ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

На  14.10.2016 г. в гр.Разград е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 467/2015 г. по описа на РС-Разград на 22.07.2015 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

Служебния защитник адвокат  П.П. *** моли за оправдателна присъда, а при условие на евентуалност определяне на наказание по реда на чл. 55 НК, а в случай че се определи по реда на чл. 54 НК, то да бъде в законовия минимум. Акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Е.А.Р. не се явява в откритото съдебно заседание. Призовката до същият изпратена на адрес гр. Цар Калоян, ул. Тича № ***, общ Цар Калоян, се е върнала в цялост, с отбелязване от страна на връчителя че лицето е в Белгия (л. 22). Видно от справка от НБДН (л. 9 и л. 26) е че горецитирания адрес се явява постоянен и настоящ адрес за подсъдимия и по делото няма други адреси на които да бъде призован. Видно от писмо вх. № 562/18.01.2017 г. от ОДМВР Разград е че подсъдимият е напуснал Р България на 18.10.2016 г. и към настоящия момент няма данни за завръщането му (л. 25). Видно от писмо вх. № 697/23.01.2017 г. от ОДМВР Разград, е че подсъдимият е обявен за издирване с телеграма № 41875/04.11.2016 г. на ГДНП София и от проведените до момента издирвателни мероприятия лицето не е издирено (л. 29).

Съдът намира, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина. Същевременно, подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес въпреки че е бил редовно призован на този адрес за да се яви пред органите на ДП за привличането му в качеството на обвиняем с призовка връчена му лично на 14.10.2016г. /л. 12 от ДП/, лично е поискал и служебен защитник по делото видно от Декларация от 14.10.2016г. /л. 11 ДП/. Ето защо, делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия, на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, 2, 4, б. „а“ и „б“ НПК.

 

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Обв. Е.А.Р. е неправоспособен водач на МПС.

До настоящия момент същият има налагани наказания по административен ред за  извършени нарушения по ЗДвП.

На 13.10.2016 г. за времето от 22.00 часа до 06,00 ч. на 14.10.2016 г. свидетелите С.М.Н. и Н.Р.Н. ***, били назначени в наряд, като дежурни по КАТ. Около 03,00 ч. в гр.Разград на ул. „Странджа“  до бензиностанция „ОБВ“, полицейските служители  Н. и Ц. спрели за проверка МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Автомобила се управлявал от обв.Е.А.Р.. Водачът на автомобила представил на полицейските служители само свидетелство за регистрация на МПС част I /големия талон/, други документи не е могъл да представи. Двамата свидетели забелязали, че обв.Р. миришел силно на алкохол, залитал и говорел завалено. Тъй като не носел други документи в себе си, водачът на автомобила бил отведен в сградата на РУ на МВР-Разград.

След извършената справка в масивите на МВР, чрез дежурният при РУ на МВР-Разград, била установена самоличността на обв.Е.Р., който управлявал  „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Същият бил с постоянен адрес ***.

След това обв. Е.Р. бил изпробван за алкохол от свид. С.Н.. Това станало с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № 0169, цифровата  скала  на който отчела концентрация на алкохол в издишвания въздух на обвиняемия Е.Р. в размер на 1,30 на хиляда. В разговор с полицейските служители обв.Е.Р. споделил, че въпросната вечер бил изпил около 100 мл. водка.

За констатираното нарушение св. С.Н. съставил на обв. Е.Р., АУАН с бланкетен № 582996/14.10.2016 г. Акта бил подписан от обв. Р. без възражения. След това на обв. С. Б. било предложено да даде кръвна проба и му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване бл.№   0019328/14.10.2016 г., но същият отказал.

 Със Заповед №  330-33-65/14.10.2016г. на Ру на МВР-Разград на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи обв. Е. А.Р. бил задържан за срок до 24 часа.

Видно от справката за съдимост на обв. Е. Р., по НОХД 467/2015г. на РС-Разград, приключило със споразумение № 334/22.07.2015г. по описа на РС-Разград и влязло в сила на 22.07.2015г.,  обв. Е. е бил признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и за това деяние му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Изтърпяването на това  наказание било отложено с изпитателен срок от 3 години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Това предходно деяние извършено от обв.Е. Р., за което има постановена осъдителна и влязла в сила присъда за пр. по чл.343б, ал.1 от НК, квалифицира извършеното деяние от Обв.Р. ***, като престъпление по смисъла на чл.343б, ал.2  във вр. с ал.1 от НК, а именно, че е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 467/2015 г. по описа на РС-Разград на 22.07.2015 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

На 14.10.2016г. в 16.30 ч. на Е. Р. е била връчена призовка от водещия разследването по настоящото наказателно производство да се яви на 20.10.2016г., за да бъде привлечен като обвиняем. Наред с връчената призовка  Е.  Р. е попълнил и декларация, от която е видно, че на същия му е била разяснена разпоредбата на чл. 94, ал.1 от НПК и чл.25, ал.5 от ЗПП и същия е изявил желание в деня, когато е насрочено да бъде извършено привличането му като обвиняем да ползва адвокатска защита, по негов избор и за негова сметка.

Въпреки, че на 14.10.2015г. обв. Е.  Р. е бил редовно призован да се яви пред разследващия орган на 20.10.2016г. и да бъде привлечен като обвиняем, на 18.10.2015 г. същият е напуснал пределите на страната, като не е уведомил разследващия орган за промяна на своето местожителство и адрес. Видно от приложите писмени документи от ОД на МВР-Разград на 18.10.2016г. обв. Р. е напуснал страната през ГКПП Русе Дунав мост и няма данни за неговото завръщане в РБългария. Това обстоятелство е наложило обв.Р. да бъде обявен за ОДИ и по отношение на същия да бъде постановено принудителното довеждане. С Телеграма № 41875/04.11.2016г. на ГДНП-София, обв. Е.А.Р. е обявен за издирване и същият е заложен в системата АИС –НШИС като обвиняем по настоящото досъдебно производство с мярка „принудително довеждане“. Въпреки проведените щателни мероприятия свързани с издирването на обвиняемия Р., неговото местонахождение не е било установено. Това е видно от писмото на ОД на МВР-Разград /л.39/.

С оглед гореизложените обстоятелства и при съблюдаване разпоредбите на чл.269, ал.3, т.4, б.“А“ и б.“Б“  и чл.206 от НПК, на 12.12.2016г. е било извършено задочно привличане на Е.А.Р., като  привличането като обвиняем на Р. е станало в присъствието на назначения му служебен защитник - адв. П.П. ***.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите  Н.Р.Н. дадени в о.с.з. и прочетени по реда на чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 НПК /л.15-16 ДП/,  С.М. Н. дадени в о.с.з. и прочетени по реда на чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 НПК /л.13-14 ДП/, справка за съдимост /л.7-8 ДП/, копие от АУАН /л.17; 29 ДП/, справка за нарушител/водач /л.23-24; 27 ДП/, НП /л.28 ДП/,талон за медицинско изследване /л.18 ДП/, Заповед по ЗМВР /л.19 ДП/   и други писмени документи.

Обв. Е.А.Р. – роден на *** ***, с постоянен адрес:*** Калоян, ул. „Т.“ № ***, българско гражданство, със средно  образование,  безработен, неженен, осъждан, ЕГН  **********.

 

От правна страна:

Поради изложеното съдът намира за установено по несъмнен начин, че подсъдимият на 14.10.2016 г. в гр.Разград е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред.

 

 

 

 

Подсъдимият е извършил деянието, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 467/2015 г. по описа на РС-Разград на 22.07.2015 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Поради изложеното с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на чл. 343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

 

 

 

 

С оглед на изложеното съдът намира, че посочения престъпен състав е осъществен и от субективна страна при форма на вината умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в драстично нарушаване на обществените отношения, свързани с реда за движение по пътищата, предвид забраната за управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол и се е съгласявал с евентуалното нарушение на забраната за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съзнавайки, че е бил осъждан за деяние по чл. 343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. За формата на вината се прави извод от поведението на подсъдимия, което обективира и неговото субективно, вътрешно отношение към деянието, тъй като същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

 

 

 

 

Престъпление е формално, на просто извършване, поради което в съдържанието на умисъла не се включват представи за настъпване на общественоопасни последици.

 

По вида и размера на наказанието.

В чл. 343б, ал.2 НК, се предвижда за процесното престъпление наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 54 НК, Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието на органите на КАТ за разкриване на обективната истина, младата възраст на подсъдимия, както и тежкото му имотно положение.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че е бил осъждан по НОХД № 1193/2010г. на РРС за извършено престъпление по чл. 195, ал.1,т.3, пр.1 и т. 5  НК. Вярно е че за това осъждане е настъпила реабилитация по право на осн. чл. 87, ал.1, т. 2 НК /л. 20/,  но следва изрично да се отбележи, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение № 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията РУМЕН НЕНКОВ/. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид изключително високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1.3 промила при изискуемо се за квалифициране по чл. 343б, ал.2 едва само над 0.5 промила. Съдът отчете като отегчаващо отговорностата обстоятелство и факта, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, което обстоятелство е създало допълнителна предпоставка за излагане на риск живота, здравето и собствеността на околните. Друго отгечващо отговорността обстоятелство са и многобройните административни нарушение на ЗДвП /л. 23-24 ДП/, характеризиращи подсъдимия, като личност трайно незачитаща установения право вред.

С оглед гореописаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери че наказанието по чл. 54 НК следва да бъде под средния размер. Ето защо наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца,  както и наказание ГЛОБА  в размер на 980 лв. Съдът определи първоначален "СТРОГ" режим на изтърпяване на така наложеното наказание "лишаване от свобода" в затворническо общежитие от закрит тип, на осн.чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.

Предвид факта, че подсъдимият е осъждан на наказание ЛС за престъпление от общ характер, то изпълнението на така наложеното наказание ЛС не може да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.

Съдът приспадна един ден от така наложеното наказание "лишаване от свобода" - задържане  по ЗМВР от дата 14.10.2016г. по досъдебното производство  № 330-ЗМ-334/2016г. по описа на ОД на МВР – Разград, на осн. чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 НК.

Тъй като подсъдимият е неправоспособен водач, съдът не го лиши от право да управлява МПС, на осн. чл. 343г НК.

 

По въпроса налице ли са предпоставките за приложението на чл. 55 НК.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.

 

По приложението на чл. 68, ал.1 НК.

Тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателен срок, то на основание чл. 68, ал.1 НК, съдът приведе в изпълнение наказанието, по отношение на осъдения, НАКАЗАНИЕТО "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 8 /ОСЕМ/  МЕСЕЦА, наложено му с одобрено споразумение № 334 от 22.07.2015г. по НОХД  № 467/2015 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 22.07.2015 г. Съдът определи първоначален "СТРОГ" режим на изтърпяване на така приведеното наказание "лишаване от свобода" в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП, на осн.чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                    СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:

                                                                             /А. Христов/