Мотиви към Решение № 33 от 26.01.2017 г., постановена по АНД № 1106/2016 г. по описа на Районен съд – Разград
Производството е по реда на чл.
375 НПК.
Разградска
районна прокуратура е направила предложение на основание чл.78а от НК, да
освободи от наказателна отговорност Н.Х.И., ЕГН ********** *** за това, че на
26.05.2016 г. в с. Раковски, общ. Разград е причинил лека телесна повреда
на длъжностно лице Б. Х. Р. от с.
Раковски – имам в Мюсюлманско изповедание, Районна мюфтийство – гр. Разград,
назначен със заповед № 5 от 05.01.2015 г., при и по повод изпълнение на
службата му съгласно Устава на Мюсюлманското изповедание в Република България и
Правилника за дейността на свещенослужителите, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето, поради кръвонасядане зад
най-горната трета на гръдно-ключично-сисовидния мускул от лявата страна,
палпаторна болезненост по хода на гръдно-ключично-сисовидния мускул двустранно,
болка и парене при преглъщане, като деянието е извършено по хулигански подбуди
– престъпление по чл. 131, ал.1 т.1, и т.12, пр.1 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
РРП в о.с.з. поддържа
предложението.
Служебния защитник адвокат М. Й.
от АК – Разград, в о.с.з. моли за оправдателна присъда, тъй като обвинението не
е доказано по несъмнен начин. В случай че съдът приеме, че обвиняемия е
причинил телесна повреда, то сочи че същата е причинена в състояние на афект по
см. на чл. 132, ал.1, т.4 НК, тъй като пострадалия закъснял за ритуала и искал
изгонил подсъдимия от погребението. Оспорва наличието на квалифициращите
признаци на телесната повреда. Излага подробни съображения, че не е налице
признака „хулигански подбуди“, тъй като пострадалия и подсъдимия са се намирали
във влошени отношения от години, а и са налице строго лични подбуди, породени
от закъснението на пострадалия и изгонването на подсъдимия от погребението.
Подсъдимият в о.с.з. също моли за
оправдателна присъда. Сочи, че от 2015 г. е във влошени отношения с пострадалия,
който скрил от него ключа за джамията в с. Раковски, и така не го допускал в
нея, като между него и пострадалия имало и спор относно обзавеждането на стаите
за обреди находящи се до същата джамия. Сочи, че на процесната дата пострадалия
в качеството си на имам закъснял за погребение, след което неколкократно казал
че не иска подсъдимия да присъства на погребението, поради което подсъдимия се
ядосал и го хванал за гушата.
Съдът, като съобрази поотделно и
в съвкупност събрания доказателствен материал по делото - писмените
доказателства, показанията на разпитаните свидетели и пледоариите на защитата
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Св. Б. Х. Р. от с. Раковски бил назначен със заповед № 5 от 05.01.2015
г. на длъжност имам в Мюсюлманско изповедание, Районна мюфтийство – гр.
Разград. Задълженията на във връзка с длъжността и характерът на работата на служителя били
отразени в Устава на Мюсюлманското изповедание в Република
България и Правилника за дейността на свещенослужителите, съгласно които св. Р.
бил длъжен да изпълнява и ръководи различни обреди и проповеди, да съхранява и
опазва имуществото на джамията, да подготвя покойника за погребение и да
извършва погребение според изискванията на шериата, да извършва надзор върху
правилното използване и стопанисване на вакъфските имоти, при извършване на
религиозни обреди да събира такси за съответното мюсюлманско настоятелство
срещу издаване на документ.
Св. Р. и обв. Н.И., се познавали, като от м. април 2015 г. отношенията
им се влошили. Подсъдимият бил изключен от джамийското настоятелство. Между
двамата имало спорове, относно начина на обзавеждане на помещения за извършване
на ритуали до джамията в селото. Подсъдимият се чувствал засегнат от това, че ключа
за джамията е скрит от него, като обвинявал за това Св. Р., за който знаел че е
имам.
На 26.05.2016 г. св. Р. бил на работа и в изпълнение на задълженията си
трябвало да посети дома на починалия Х. А. в с. Раковски и да извърши съответния
ритуал. Къщата се намирала близо до джамията.
Обв. Н.И., отишъл в дома на починалия Х. А. и започнал подготовката на
покойника, като подготвил погребалната обвивка на покойника, въпреки че бил
изключен от джамийското настоятелство и нямал правомощия да извършва ритуали по
погребения.
Когато св. Р. пристигнал в дома на покойника около 10.30 ч., на вратата,
наред с другите опечалени, го посрещнал обв.
Н.И. Той започнал на висок глас да упреква имама, че закъснявал, а не бързал.
Св. Р. отговорил, че бил на лекар и го попитал какъв е той, предвид това че е
изключен от джамийското настоятелство. Подсъдимият му викнал защо пред хората
му казва така и че вече е подготвил погребалната обвивка на покойника. Св. Р. пак го попитал какъв е и му казал че няма
работа при него и че няма да участва в ритуала по погребението. Ядосан от това,
обв. И. му викнал „Ей тебе аз” и го стиснал силно с две ръце за шията. Св. Р.
бил слаб и болен човек и изпитал силна болка при натиска. Опитал да се
освободи, но не успял. Обв. И. продължавал да го души и св. Р. усетил, че ще
падне. Св. И. Ш. и други присъстващи се намесили, като застанали между двамата
мъже и успели да освободят св. Р.. Св. Х. Д., св. О. А.-син на покойния, чули
кавгата и видели нападениета на обв. И.. Св. Д. го упрекнал за поведението му,
още повече, че били на погребение. Останалите опечалени също се намесили, за да
успокоят обв. И. и го приканили да се засрами. Св. Р. постоял няколко минути,
за да се възстанови. Въпреки че продължавал да изпитва силна болка, той
извършил ритуала по погребението.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е
установено, че в резултат на инцидента на 26.05.2016 г. в с. Раковски,
общ.Разград пострадалият Б. Р. е получил травма на шията:
- синкавозеленеещо кръвонасядане зад най-горната трета на
гръдно-клюнично-сисовидния мускул от лявата страна;
-палпаторна болезненост по хода на гръдно-клинично-сисовидния мускул
двустранно;
-анамнеза за болка и парене при преглъщане.
По своята медико-биологична характеристика установените увреждания
обуславят болка и страдание.
Локализацията на травмата и нейният вид отговаря да е получена от
натиск/стискане с пръсти на ръка, като нападателят се е намирал с лице в лице с
пострадалият и вероятно си служил с дясна ръка.
Обвиняемият Н.Х.И. е български гражданин, с основно
образование, женен, пенсионер, неосъждан.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен
материал по делото - всички гласни и писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават
следните правни изводи:
С гореописаното
деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 131, ал.1 т.1, и т.12, пр.1 във вр.с чл.130,
ал.2 от НК, като на 26.05.2016 г. в с. Раковски, общ. Разград е
причинил лека телесна повреда на
длъжностно лице Б. Х. Р. от с. Раковски – имам в Мюсюлманско
изповедание, Районна мюфтийство – гр. Разград, назначен със заповед № 5 от
05.01.2015 г., при и по повод изпълнение на службата му съгласно Устава на
Мюсюлманското изповедание в Република България и Правилника за дейността на
свещенослужителите, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, поради кръвонасядане зад най-горната трета на
гръдно-ключично-сисовидния мускул от лявата страна, палпаторна болезненост по
хода на гръдно-ключично-сисовидния мускул двустранно, болка и парене при
преглъщане, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Съдът счита, че в хода
на съдебното производство от събраните по делото доказателства безспорно се
установиха фактите, описани в обстоятелствената част на прокурорското
постановление. За да формира посочения извод, съдът кредитира гласните
доказателства, събрани чрез обясненията на подсъдимия разпита на св. Р., Д., С.,
А. които цени като преки такива и гласните доказателства, са логически
свързани, взаимодопълващи се и непротиворечиви.
От така събраните и
оценени доказателства по делото, съдът прие безспорно установено, че на
посочената от обвинението дата и час обвиняемия, по хулигански подбуди е
упражнил физическа сила върху св. Р., като в причинна връзка със същите са
настъпили установените в експертното заключение по съдебномедицинската
експертиза увреждания.
Телесната повреда,
като престъпно посегателство се отнася към т.нар. комисивни престъплени,
осъществени чрез действие или бездействие, които се характеризират със своя
резултат, а не чрез посочване на конкретна форма на изпълнително деяние. В случая
безспорно установено е, че подсъдимия е упражнил по отношение на лицето
физическа сила, като го е стиснал за врата.
Безспорно установено
е, че именно в резултат на осъщественото от подсъдимия поведение, изразено във
физическа сила приложена върху пострадалия от страна на подсъдимия са причинени
посочените от обвинението телесни увреждания.
Безспорно се
установява длъжностното качество на пострадалия, както и че повредата му е
нанесена при и по повод изпълнение на подсъдимия при или по повод изпълнение на службата му, което обстоятелство е
съзнавано от подсъдимия.
От субективна страна
подсъдимия е действал при форма на вината умисъл и с хулигански мотив,
демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото. Той е съзнавал общественоопасния характер на
действията си и е предвиждал общественоопасните последици от своето поведение,
като е целял настъпването на тези последици. Предприемайки инкриминираните
деяния, той е съзнавал, че последиците от тях представляват грубо нарушение на
обществения ред и целейки да изразят явно неуважение към обществения ред, ги е извършил.
По възражението, за наличие на "афект"
у подсъдимия
при нанасянето на телесната повреда причинен от отказа
на пострадалия да допусне подсъдимия при участието на погребалния ритуал,
поради което същата е следвало да се квалифицира по чл. 132, ал.1, т.4 НК.
За съставомерността на
престъплението по чл.
132, ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено, че телесната повреда е
извършена в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно
действие против виновния или негови близки. Под силно раздразнение следва да се
разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава
степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях /Постановление №
2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №
7/1987 г. на Пленума на ВС/. Така и Решение № 394 от 9.12.2015 г. на ВКС по н.
д. № 1349/2015 г., III н. о., НК, Решение № 122 от 17.03.2011 г. на ВКС по н.
д. № 52/2011 г., I н. о., НК.
При установената фактология, няма основание да приеме наличието
на "афект" у подсъдимия при извършването на деянието.
Не са установени данни за такова поведение на
пострадалия, с което законът свързва приложението на привилегирования състав по
чл. 132 от НК. Действително пострадалия е
отказал участие на подсъдимия в погребалния ритуал, но същото според настоящи
състав не представлява тежка
обида или с друго противозаконно действие от което да настъпят или е било
възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или
негови ближни.
Поради гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай не се установява пострадалият да
е осъществил някое от действията, изчерпателно изброени в закона, чрез които
поначало би могло да се предизвика състояние на силно раздразнение у
подсъдимите.
Поведението на пострадалия се
цени от настоящата инстанция, като смекчаващо обстоятелство при определяне на
наказанието на подсъдимите, но не може да доведе до преквалифициране на
телесната повреда по чл. 132, ал.1, т.4 НК.
Ето защо, в случая не е налице
юридическият критерий за наличието на физиологичен афект. В този смисъл вж. Решение № 44 от 26.02.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1693/2014 г., I н. о., НК. Поради гореизложеното е ирелевантно дали е
налице и кумулативно необходимия медицински критерий - "състоянието на силно раздразнение" у подсъдимия.
Само с оглед
изчерпателност и пълнота на изложението, следва да се посочи следното:
Преди да стане въпрос
за правната квалификация, "състоянието на силно раздразнение" по
смисъла на посочената разпоредба е въпрос на факти, респективно на доказването
им. За да се стигне до извод за квалификация на деянието по чл.
132, ал. 1 от НК (също и по чл. 118
от НК и др.), трябва да са налице както правните критерии, визирани в
закона, така и медицинските. Безспорно, действията на подсъдимия е непосредствен
резултат от предизвикалия го повод – закъснението и отказа на пострадалия да го
допусне в ритуала. За приложимостта на чл.
132, ал. 1 от НК е необходимо още в резултат на това провокиращо поведение
деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение - т. нар. физиологичен афект, което състояние е именно решаващият
фактор в съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство. Предмет
на доказване във всеки конкретен случай е силно раздразненото състояние,
характеристиките на което са изяснени в достатъчна степен от съдебната практика
и повторението им е ненужно. Състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос,
защото е свързано със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика.
Преценката за такова стеснение на съзнанието се извършва на основание изводи,
направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на основание съобщеното от
свидетелите и/или дееца, които безспорно също се съобразяват (виж в този смисъл
решение № 121/2011
г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г., II н. о.). Така и Решение № 196 от 8.06.2015 г. на ВКС по н.
д. № 92/2015 г., I н. о., НК.
Въпросът дали
подсъдимия се е намирал в състояние на силно раздразнение или не, е фактически
и неговото решаване е резултат от обстойна и комплексна оценка на всички
допустими по НПК
доказателствени средства, събрани и проверени по делото.
Тъй като съдът
намира, че поведението на пострадалия не би обусловило, правната квалификация
по чл.
132, ал. 1, т. 4 НК, то намира за безпредметно да бъде назначавана
съдебнопсихиатрична експертиза.
Ядосването на
подсъдимия от недопускането му до погребалния ритуал не е достатъчно, за да се
приеме наличие на афект от психологична
гледна точка. Сам по себе си този факт, не разкрива състояние на бурна нервна
реакция, при която съзнанието на подсъдимите да е било значително стеснено,
овладяно от чувства, а възможността им да вземат правилни решения и да
ръководят постъпките си да е значително намалена.
Ето защо, не са налице основания за преквалификация на деянието по чл.
132, ал. 1 от НК.
По възражението, че телесната повреда не е нанесена по хулигански подбуди,
а поради лични мотиви.
Съчетаването на личния мотив с
„хулиганските подбуди” по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е
възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл
за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с
ППВС № 2/1974 година, т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 година, т. 19,
Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК,
Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК,
Решение № 255 от 3.07.2015 г. по к.д. №
544/2015 г. на ВКС, І н.о., НК, Решение № 122 от 17.03.2011
г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК, Решение № 575 от
04.01.2011г. по н.д. № 2428/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК, Решение № 426 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. №
1526/2012 г., II н. о., НК.
Настоящият състав се
счита за задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т.3,
според които „при нанасяне на обида,
причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по
чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при
евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на
неговия умисъл.”
При тези данни се
явява неоснователно изключването на хулиганските подбуди за телесната повреда по
чл. 131, ал.1, т.12 НК, поради личен мотив за скандала.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината умисъл и с хулигански мотив,
демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото. Те са съзнавали общественоопасния
характер на действията си и са предвиждали общественоопасните последици от
своето поведение, като са целели настъпването на тези последици. Предприемайки
инкриминираните деяния, той е съзнавал, че последиците от тях представляват
грубо нарушение на обществения ред и целейки да изразят явно неуважение към обществения
ред, ги е извършил.
Въз основа на така направените фактически и правни
изводи, съдът стигна до единствения възможен извод, че извършеното от
подсъдимия деяние е съставомерно от обективна и субективна страна спрямо така
направена квалификация от РРП по чл.
131, ал.1, т.12 вр. чл.
130, ал.2 вр. с чл.
20, ал.2 НК.
Съгласно нормата на чл.
131, ал.1, т.2 и т.12, вр. чл.
130, ал.2 НК предвиденото наказание за деянието, извършено от подсъдимия, е
"Лишаване от свобода" за срок до една година или Пробация.
Подсъдимия
е пълнолетно лице, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма на НК, а от престъплението
не са причинени имуществени вреди, съдът стигна до единствения законосъобразен
извод, че са налице предпоставките за приложение на императивната разпоредбата
на чл.
78а от НК, а именно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
По размера на наказанието.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете дадените обяснения,
изразеното съжаление, чистото съдебно минало, тежкото имотно положение,
напредналата възраст, добрите характеристични данни, закъснението на имама и отказа
да бъде допуснат до ритуала по погребението.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на повече от един
квалифициращ признак, както и че деянието е извършено на погребение, като е
възмутило присъстващите.
Ето защо, съдът наложи на подсъдимия глоба в размер на 1 000 лв.
Така определената
административна санкция ще постигне и целите по чл. 12
от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите
неустойчиви членове на обществото.
По разноските.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските на
досъдебното производство в размер на 57.96
лева, платими по сметка на ОДМВР - Разград.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ
/А. Христов/