Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 504, 05.01.2017г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                    състав

На тридесети януари                                   две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж. Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2040 по описа за 2016г. на РРС

 

             Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

             Депозирана е искова молба от Р.А.Н., който твърди че на 06.02.2014г. с ответника са сключили договор за наем на 42.444дка. зем.земи в землището на с.Топчии, като уговорената наема цена е 40лв./дка. за една стопанска година /2014/2015г./, платимо след прикрючването на стопанската година. Тъй като наемателят не е платим ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение № 2707/25.08.16г. по гр.д.№1683/16г. на РРС, по отношение на която ответникът е възразил. В предоставения от съда срок кредиторът е предявил настоящия установителен иск, с който моли съда да приеме за установено по отношение на ЕТ“ИРА-Й. П.“, че е налице вземане в размер на1680лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението и разноските по двете производства.             

             Ответникът ЕТ“ИРА-Й. П.“ счита иска за неоснователен. Твърди, че не е обработвал земите на ищеца, тъй като същият не му ги предоставил за ползване.

             Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 06.02.2014г. страните са сключили договор за наем на зем.земя общо от 42.444дка., подробно описана в Приложение №1 към договора /имот №055036 от 8.210дка. в м.Конаргьол, №073048 от 6.240дка. в м.Чалъорман, №070043 от 19.001дка. в м.Кавакпаралък и №023016 от 8.993дка. в м.Чалъорман/. Договорът е за една стопанска година, а уговорения наем е в размер, посочен в спецификация-Приложение №2. Или 40лв./дка. Уговорено е, че наемът се дължи след прибирането на продукцията. Към договора е приложен и опис, който е неразделна част от него. Ищецът е поканил ответника да му заплати дължимата рента за стопанската 2014/2015г. Тъй като ответникът не е платил ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №2707/25.08.16г. по гр.д.–№1683/16г. на РРС. Предвид възражението на  ответника, ищецът е предявил настоящия установителен иск. В с.з. ищецът представя разпечатка сайта на Държавен фонд земеделие, от която е видно, че имот № 070043 е заявен за обработване от „Аргос“ЕООД, собственост на Й. П., а останалите три имота за заявени във фонда от ЕТ“Ира-Й. П.“. Ищецът представя доказателства, че ЕТ и ЕООД са собственост на едно и също физическо лице-Й.Й.П.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за основателен.

             Между страните е сключен валиден договор за наем, който ги обвързва. В него са уговорени всички съществени елементи на договора- предмет, цена, права и задължения. В чл.8 от договора страните са уговорили начина на приемането и предаването на земите, а именно: приемането на обекта/зем.земя/ става с протокол-опис Приложение №1 по реда на раздел т.3 от договора. На лист втори от договора е видно, че страните са изготвили Приложение №1 опис на зем.земя, като подписите им са положени след двете приложения, т.е. двете страни реално са удостоверили предаването, респ. приемането на наемната земя. По силата на договора съставянето на опис е равносилно за страните на предаване. Само този факт е достатъчен да обоснове изправността на ищеца по договора. Факта дали ответникът е обработвал земята или е ирелевантен. Въпреки това обаче ищецът представя доказателства, че ответникът е заявил за обработване за стопанската 2014/2015г. в Държавен фонд земеделие, като три от тях са заявени за обработване името на ЕТ“ИРА-Й. П.“, а четвъртата от името на „Аргос“ЕООД. Тъй като и двете фирми са собственост на едно и също физическо лице и имат еднакъв предмет на дейност, съдът намира, че ползите са за собственика им. За връзката между двамата търговци се вижда и от изписаното в началото на договора „ от Аргос“.

             Тъй като ответникът признава факта, че не е платил, то същият е неизправна страна и следва да заплати дължимата рента за стопанската 2014/2015г. в размер на 40лв./дка. за 42.444дка. или 1697.76лв. Понеже ищецът претендира по-малка сума от 1680лв., то същата следва да се установи като дължима.

              Ищецът е отправил покана за плащане към ответника, получена на 01.08.16г., но не претендира обезщетение за забава, а само законната лихва от датата на депозиране на заявлението-24.08.2016г.

              Предвид основателността на иска, ответникът дължи на ищеца направените от ответника разноски в пълен обем, а именно: съдебни-335лв. и по заповедното производство-350лв.

              Предвид горепосоченото, съдът

                                                      Р    Е    Ш    И :

 

             ПРИЕМА за установено по отношение на Р.А.Н., ЕГН ********** ***-Й. П.“, ЕИК ***, адрес гр.Разгра, бул.България №*** вх.*** ет.1 ап.*** му дължи сумата от 1680лв./хиляда шестстотин и осемдесет лева/дължима наем за стопанската 2014/2015г. по договор за наем на земеделска земя от 06.02.2014г.

            ОСЪЖДА ЕТ“ИРА-Й. П.“ да заплати на Р.А.Н. сумата от 335лв./триста тридесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата от 305лв./триста и петдесет лева/ разноски по заповедното производство.

             Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: