Р Е Ш Е Н И Е

№ 4, 13.01.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар С.Р.

Прокурор

разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 2193 по описа за 2016г.

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за незабавна защита на С.В.А., ЕГН ********** и С.Ц.Ц., ЕГН ********** срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от Ц.С.Ц., ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА Ц.С.Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.В.А..

ЗАБРАНЯВА на Ц.С.Ц. да приближава на 50 метра до жилището, в което живеят С.В.А. и С.Ц.Ц., находящо се в гр.Р.****, както и местата за социален отдих и контакти, посещавани от молителката и детето в гр.Разград за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на детето С.Ц.Ц. при нейната майка С.В.А. за срок до приключването на висящото производство по гр.д.№2577/16г., относно предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц.С.Ц. за последиците от неизпълнението на заповедта- на основание чл.21 ал.2 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

НАЛАГА на Ц.С.Ц. ГЛОБА в размер на 200лв./двеста лева/.

ОСЪЖДА Ц.С.Ц. да заплати по сметка на РРС държавна такса от 30лв.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред Разградски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

МОТИВИ към решение №4/13.01.2017г. по гр.дело №2193 по описа за 2016г. на РРС.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.

Постъпила е молба от С.В.А., с която моли съда да издаде в нейна и на детето й полза заповед за защита, с която да наложи мерки по чл.5 ал.1 т.1,3, 4 и 5 от ЗЗДН спрямо нейния бивш фактически съжителник, по повод осъществени прояви на домашно насилие на 05.11.16г. и на 09.11.16г.

Ц.С.Ц. отрича да е бил молителката, като твърди че а я ударил само в ръката и я е оскубал. Според думите му те и друг път са се наранявали взаимно, защото си показвали хватки от бокса. Категорично отрича да е упражнявал тормоз над детето си.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на нарушителя, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните са били във фактически брачни отношения, според молителката до м.юни 2016г., а според нарушителя и понастоящем. От фактическото си съжителство двамата имат родено едно дете-С., род.на ***г.

По делото са разпитани трима свидетели: Ю.С., Б.Ж. и С.Л..

Св.Ю.С. твърди, че на 09.11.16г. е имал уговорка с С. да закара нея и детето от Русе в Разград. Твърди, че не е присъствал на скандал и не е видял нищо. Твърди, че звъннал на външния звънец няколко, като след второто или третото позвъняване Ц. слязъл с детето, а свидетелят си тръгнал. Според свидетеля при второто позвъняване С. му казала, „Тръгвай си, ще ти пиша“. След 2-3 дни му обяснила чрез интернет, че била бита от мъжа си Ц.. Тогава тя му казала, че това е станало в деня, когато е трябвало да я кара с детето в Разград.

Св.Б.Ж., дядо на молителката твърди, че някъде в началото на м.ноември внучка му се прибрала от Русе с детето и му казала, че Ц. я бил, скубал. Показала му и синини по ръката. От нея знае, че детето е видяло побоя над майка си и е плакало.

Св.С.Л., баща на нарушителя твърди, че на 29.10.16г. е закарал сина си и семейството му в Русе, където се установили на квартира. Твърди, че до 09.11.16г. са били в Русе. Не знае какво е ставало там. Баба му се е опитвала да го намери, но не е успяла, тъй като Ц. е бил задържан и прибран.

По делото са представени писмени доказателства, че Ц.С. е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ от 09.11.2016г. Нарушителят уточнява, че е бил задържан след обяд.

Молителката представя съдебномедицинско удостоверение от 10.11.16г. , за констатирани кръвонасядания по лицето, лява ушна мида и лява мишница, а останалите констатирани увреждания са с давност няколко дена до седмица.

По делото е приложена и справка за съдимостта на нарушителя, както и социален доклад.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, подадена в месечния срок от извършеното домашно насилие. Разгледана по същество се явява основателна.

Доказателства за осъществена проява на домашно насилие на 05.11.2016г. не се установиха. По делото се събраха множество косвени доказателства водещи до категоричния извод, че на 09.11.16г. Ц.С. е упражнил физическо насилие над С.А.. Показанията на св.С. и Ж., съдът намира за достоверни, конкретни, подкрепени от установените в съдебномедицинското удостоверение увреждания: кръвонасядания по лицето, лява ушна мида и лява мишница наранявания, отговарящи по давност да са получени на датата, твърдяна от пострадалата. Вещото лице е констатирало и по-стари наранявания. За станалото на 09.11.16г. дава обяснения и самият нарушител, който признава, че е ударил С. по ръката и че я е скубал. Всички тези гласни и писмени доказателства безпротиворечиво обосновават отговорността на С.. Дори сами неговите обяснения, съдът би приел за достатъчни за ангажират отговорността на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от закона домашното насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът към такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Броят и интензитетът на търпените физически и психически страдания касаят тежестта на извършеното нарушение, а не наличието му. Тя следва да се съобрази при определяне на наказанието.

Установената проява на домашно насилие обосновава и постановяването на исканата марка за защита спрямо С.А. и забрана на нарушителя да приближава жилището, местоработата и местата за отдих на нея и детето за срок от 1 година.

Предвид ниската възраст на детето, местонахождението на нарушителя и наличието на висящ процес за родителски права, местоживеенето на детето следва да се определи временно, при неговата майка, до приключването на гр.д.№2577/16г. на РРС.

Искането на постановяване на мярка по чл.5 т.5 съдът намира за неоснователно, тъй като към настоящия момент нарушителят е в затвора.

Съгласно чл.5 ал.3 ЗЗДН на Ц. С. следва да бъде наложена глоба към минимума, тъй като същият понастоящем е в затвора. Съдът като съобрази конкретната проява на домашно насилие, намира за достатъчен минималния размер на глобата от 200лв.

При определянето на размера на санкциите, съдът съобрази обясненията на нарушителя, вида на нанесените травматични увреждания на пострадалата, личността на нарушителя, склонността му към агресия и множеството му предходни осъждания.

Нарушителят следва да заплати следващата се д.т. от 30лв. по сметка на съда.

В горния смисъл, съдът се произнесе с решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :