РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№ 2271 по описа за 2016 година на РРС

Предявени са обективно съединени искове по чл.125 във вр. с чл.106 ал.3 ЗДСл и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Т.Н. Б., която твърди че е работила при ответника по служебно правоотношение считано т 01.09.2000г. до момента на прекратяване на служебното й правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/заповед № ЧР-02-07-01/08.04.16г. на Областния управител на Област Разград/ Твърди, че на основание чл.106 ал.3 ЗДСл са и изплатени 6 основни месечни възнаграждения, вместо 7 и половина месечни възнаграждения, тъй като има прослужени 15 години. Вместо 5625лв. е получила 4500лв. Разликата от 1125лв. счита за дължима по закон. Претендира и обезщетение за забава в размер на 70.45лв. за периода 08.04.16г.-23.11.16г. и разноски. Представя заповед и копие на служебна книжка.

Ответникът Областна администрация Разград счита иска за неоснователен. Според ответника издадената заповед да прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален адм.акт, който подлежи на обжалване. Тъй като ищцата не го е обжалвала е влязъл в сила не може да претендира обезщетение в по-голям размер. Оспорва и основателността на иска по чл.86 ЗЗД.Твърдят, че не са изпаднали в забава, тъй като липсва покана от страна на ищцата. Претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата е била назначена на 01.09.200г. на длъжността „Гл.експерт“ в отдел РРТУ на Областна администрация. Със заповед № ЧР-02.07-01/08.04.16г. служебното правоотношение между страните е прекратено на основание чл.106 ал.1 т.5 ЗДСл., като са й изплатени 6 основни месечни заплати и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Видно от представените от ответника ведомости основната заплата на ищцата за месец април е била 750лв.

Претендира се обезщетение за забава в размер на 70.45лв. за периода от 08.04.16г. до 23.11.16г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Страните не спорят по фактите, а именно че ищцата има 15 години стаж по служебно правоотношение, като основната й заплата към м.април 2016г. е 750лв.

Спори се относно начина, по който следва да се изчисли размерът на дължимото обезщетение, дали се дължат 6 или 7.5 основни месечни възнаграждение. Съдът намира за законосъобразна позицията на ищцата.

Законодателят е разписал ясно в разпоредбата на чл.106 ал.3З ДСл., че при прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал.1 т.5, държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати, т.е. законодателят е предвидил таван от 20 години трудов стаж, над който не се дължи това обезщетение от 50 на сто. Това е принципът. Като законодателят е предвидил две изключения: 1.ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи не 5, а 6 месечни основни заплати, 2. когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Безспорно е, че ищцата е работила от 01.09.2000г. до 08.04.2016г. по служебно правоотношение, следователно същата има пълни 15 години стаж, за които работодателят дължи по 50% от основното и възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение, което е 750лв. Сумарно дължимото обезщетение е било 15 х 375лв., или общо 5625лв.. На ищцата са изплатени 4500лв., като дължими остават 1125лв., т.е. цялата искова претенция.

Доводът на ответника, че издадената заповед да прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален адм.акт, който подлежи на обжалване и като необжалван е влязъл в сила не може да претендира обезщетение в по-голям размер е неоснователен. В чл.124-125 ЗДСл. е очертана компетентността на съдилищата по различните спорове. Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища и се разглеждат по реда на АПК, а имуществените спорове се разглеждат по общия исков път. Следователно за ищцата не съществува правна възможност да оспори размера на определеното обезщетение по реда на АПК пред административен съд.

Предвид основателността на главния иск, основателен е и иска за обезщетение за забава. Претенцията за забава е за периода 08.04.16г.-23.11.16г. Изчислен от съда нейният размер е 72.02лв., но тъй като ищцата е претендирала по-малък размер, то следва да се присъда претендираният размер от 70.45лв.

На ищцата се следват и сторените по делото разноски от 350лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС д.т. в размер на 50лв. за всеки от исковете.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център гр.Разград, БУЛСТАТ BG116045521, представлявана от Обл.управител на област Разград да заплати на Т.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата от 1125лв./хиляда сто двадесет и пет лева/ неизплатена част от дължимо обезщетение по чл.106 ал.3 ЗДсл., сумата от 70.45лв./седемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.04.16г.-23.11.16г. и сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център гр.Разград, БУЛСТАТ BG116045521, представлявана от Обл.управител на област Разград да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 100лв./сто лева/ върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: