Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1 03.01.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 03.01.2017 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2298 по описа за 2016 г.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1 ЗЗДН срещу Й.А. Ст., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, по повод акт на домашно насилие от дата 28.11.2016г., като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на районен съд – Разград съд сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН във вр. чл. 16 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5,00 лв. /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 15, ал.3 ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград, чрез Районен съд - Разград в седем дневен срок от връчването му. Жалбата следва да бъде подадена с препис според броя на насрещните страни, на осн. чл. 17, ал.1 ЗЗДН.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 1 от 03.01.2017 г. постановено по гр.д. № 2298/2016 г. по описа на Районен съд – Разград.

Производството е реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е молба от С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, съдържаща искане за издаване на заповед за защита спрямо Й.А. Ст., ЕГН **********, с адрес ***, по повод акт на домашно насилие.

Сочи, че с ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство. До м. май 2016г. страните живеели в собствения на молителя имот на адрес Р.***. От. м. май 2016г. поради влошени отношения с ответника молителят напуснал този имот. На 31.05.2016г. молителя връчил на ответника нотариална покана да напусне имота в срок до 15.07.2016г. На 25.08.2016г. по гр.д. № 1413/2016г. по описа на РРС била издадена съдебна заповед за незабавна защита по ЗЗДН по молба на ответника, с която молителя бил отстранен от горецитирания имот. Молителя сочи, че ответника непрекъснато го провокира, търси го на работното му място в гр. Каварна, звъни му по телефона, бил пребит от неизвестни лица, неустановени още от полицията, праща различни ходатаи. При посещението й на 13.08.2016г. в гр. Каварна се стигнало до скандал, където полицаите завели преписка срещу нея. Прави се искане да се изиска копие от тази преписка. На 28.11.2016г. молителя отново „се сблъскал с капризите“ на ответника. Тя не била напуснала домът му въпреки връчената нотариална покана. Това станало пред много хора и „от нейна страна е постоянен психическия тормоз върху молителя.“ Сочи, че съвместното съжителство под един покрив е невъзможно. Молителя очаква от ответника всевъзможни изпълнения. Представя Декларация по ЗЗДН, съдебно медицински удостоверения, нотариален акт, нотариална покана, протокол за предупреждение.

В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адв. Д.П.Д. ***, който поддържа молбата. Моли да бъдат постановени мерки по ЗЗДН. Мотивира необходимостта от издаване на исканата заповед с това, че при прибирането в дома му в който е живял във фактическо съжителство с ответника и където ответника живее понастоящем, предвид влошените им отношения, ответника може да инсценира домашно насилие извършено от молителя. Ето защо, моли за издаване на заповед по ЗЗДН въз основа на която ответника да бъде изведен от жилището им, както и да се забрани да приближава молителя, жилището му, местоработата и местата за социални контакти и отдих.

Ответникът при редовност в призоването по чл. 142, ал.3 ГПК и лично му връчени книжа в първото о.с.з. провело се на 15.12.2016г. /л. 51-52/, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.12 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че молителят и ответникът било във фактическо съпружеско съжителство.

С Решение от 25.08.2016г. по гр.д. № 1413/2016г. на РРС, влязло в сила на 01.09.2016г., постановено по ЗЗДН, съдът е решил следното:

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА спрямо Й.А. Ст.а, ЕГН ********** с адрес ***, офис 15, кантора на адв. Д. Борисов, срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от С.А.К., ЕГН ********** *** като:

ЗАДЪЛЖАВА С.А.К., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й.А. Ст., ЕГН ********** ***.

ОТСТРАНЯВА С.А.К., ЕГН ********** *** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Р.***** за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ЗАБРАНЯВА на С.А.К., ЕГН ********** *** да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на Й.А. Ст., ЕГН ********** *** за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.А.К., ЕГН ********** *** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

НАЛАГА на С.А.К. ***, ЕГН **********, ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева за извършения от него акт за домашно насилие на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН.

С решение от 01.09.2016г. по АНД № 638/2016г. по описа на районен съд Разград, в сила от 17.09.2016г., молителят е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 НК за неизпълнение на издадената заповед за незабавна защита по горецитираното гр.д., освободен е от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 78а НК.

На съда е и служебно известно, че действително на производство в РРС е гр.д. № 1627/2016г. по описа на РРС, с правно основание чл. 108 ЗС, образувано по иск от ищеца срещу ответника относно процесното жилище.

От всички събрани писмени доказателства се доказа единствено, че страните са в лоши отношения.

Декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН също не следва да бъде кредитирана като описваща актове на домашно насилие, тъй като не съдържа никакви индивидуализиращи признаци на актове на домашно насилие от страна на ответницата. Логиката на законодателя е, че когато няма други ангажирани по делото доказателства, съдът е длъжен да издаде заповед за защита само въз основа на приложена декларация, стига тя да съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на насилие. Настоящият случай не е такъв. Описаното в молбата и декларацията е показателно преди всичко за наличие на неразбирателство между страните, но не и конкретен акт на домашно насилие.

Съдът не може да издаде заповед за защита само въз основа на опасенията на молителя, че след връщането му в съвместно обитаваното жилище ответникът ще инсценира акт на домашно насилие извършен от молителя.

След като молителя твърди че е собственик на съвместно обитаваното жилище, а ответника неоснователно го ползва въпреки нежеланието на молителя - собственик, то реда му за защита е друг, а не по ЗЗДН.

Водим от изложеното съдът следва да отхвърли подадената молба с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото съдът осъди молителя да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на районен съд – Разград съд сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН във вр. чл. 16 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5,00 лв. /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/