В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№180 по описа за 2017 г.

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на А.М.Ф., ЕГН ********** *** за извършена от С.М.Ш., ЕГН **********,*** проява на физическо насилие на 29.01.2017 г.,като:

ЗАДЪЛЖАВА С.М.Ш., ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.М.Ф., ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на С.М.Ш., ЕГН **********,*** да приближава жилището, находящо се в с.Д., общ.Р., ул.“*** местоработата – ПГИ „Роберт Шуман“ гр.Разград и местата за социални контакти и отдих на А.М.Ф., ЕГН ********** *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ЗАДЪЛЖАВА С.М.Ш., ЕГН **********,*** да посещава специализирана програма към Консултативен център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО в Разград, ж.к.“Освобождение“, №34.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.М.Ш., ЕГН **********,*** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА С.М.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от днес.

Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на ОД на МВР, както и на Център на НПО в Разград, ж.к.“Освобождение“, №34.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към решение № 46 /14.02.2017 г. по гр.д.№180/2016 г. по описа на РРС.

Производството е с правно основание чл.4 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от М.Ф.Ш., с която иска налагане на мерки за закрила по чл.5 ал.1 т.1,3 и 5 от ЗЗДН по отношение на непълнолетната му дъщеря А.М.Ф. срещу майка й С.М.Ш.. В молбата си сочи, че ответницата е майка на непълнолетната и че на 29.01.2017 г. в бившия стопански двор на с.Д., където работи молителят, ответницата е нанесла физическо насилие над дъщеря си, изразяващо се в няколко шамара, от които А. припаднала.

Ответницата не се явява и не заявява становище по искането.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства установи следната фактическа обстановка: С.М.Ш. е майка на А.. Последната е родена на *** г.

Бракът между двамата родители е прекратен със съдебно решение от 01.12.2016 г.

В декларацията, представена на основание чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, молителят М.Ф.Ш. посочва, че на 29.01.2017 г. в стопанския двор на с.Д. той се отзовал на викове и намерил дъщеря си, паднала на пода. Над видял надвесени ответницата и нейната майка, както и работничка, лицето на която било издрано. След като й оказали първа помощ, А. обяснила на баща си, че я е ударила майка й.

В представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение е посочено, че при прегледа на 31.01.2017 г. е установено, че А. има оток, кръвонасядане и болезненост при пипане по лицева повърхност на долна трета на лява предмишница линеарно зачервяване на кожата на това място, като тези увреждания са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалата, а именно на 29.01.2017 г. с блъскане по гърдите и падане на земята.

Видно от социалния доклад, изготвен от Д“СП“ Разград, пред социалния работник А. е споделила, че изпитва нежелание да общува с майка си, тъй като същата имала невъздържано поведение. Разговорите им били по инициатива на майката, но след първите няколко минути тя винаги връщала темата за развода и разговорът ставал напрегнат.

Изслушана в с.з. по реда на чл.15 от Закона за защита на детето, А. сподели, че развода изнервил майка й. Подразнило я това, че непълнолетната искала да остане при баща си, очаквала и помощ от дъщеря си, за да бъде съхранен брака между родителите. Посещавала я в училище и А. вече имала случаи да закъснява за час заради тези посещения. Не са се чували след 29.01.2017 г. Страхува се , че майка й може да я изложи пред приятели и учители.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства Съдът счита, че така подадената молба за налагане на мерки за защита е допустима предвид родствената връзка между страните.

По делото бе категорично доказан акт на физическо насилие, изразяващ се в нанасяне на удари.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, за да се предотврати опасността от подобни инциденти, Съдът счита, че забраната да приближава жилището, училището и мястото за социални контакти и отдих на А., следва да бъде постановена за срок от шест месеца. Същата следва да се отнесе към училището, което непълнолетната посещава, но не и към местоработата на нейния баща. В случай, че А. използва местоработата на баща си като място за социални контакти, то забраната би обхващала и ЗК „Калово“ и „Елитис-М“ЕООД, но само когато непълнолетната се намира на някое от тези две места. Докато за жилището и учебното заведение тази забрана е абсолютна.

При определяне на срока, за който да бъде наложена забраната, съдът отчете, че се касае за отношения между майка и дъщеря, които следва да бъдат съхранени. Същевременно шестмесечния срок е достатъчен детето да се успокои и ответницата да преоцени своето поведение.

Посещението на специализираната програма от ответницата по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН е необходимо, тъй като същата се нуждае от помощ, за да преодолее травмата от развода и да промени отношението си към детето.

Предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за доходите на ответницата, а според социалния доклад същата няма такива, съдът счита, че санкцията глоба следва да бъде в минималния предвиден от закона размер.

Воден от гореизложеното, Съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: