РЕШЕНИЕ

№ 7 09.02.2017г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на десети януари две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: П.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №971 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Н.Й.И. *** срещу Наказателно постановление №16-1075-000150 от 26.02.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от същия закон му е наложена глоба от 300 лв. Счита, че наложените му наказания са завишени и моли да се намалят.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №16-1075-000150 от 26.02.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от същия закон му е наложена глоба от 300 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Т704112/12.02.2016г. от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че на 12.02.2016г. около 03.00 часа в гр. Разград на кръстовището на бул. Априлско въстание и ул. Перистър в посока с. Гецово, жалбоподателят управлявал лек автомобил «Опел Тигра» с рег. №***, собственост на Б. М. К. от гр. Русе, като извършил следните нарушения : 1. Не използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и 2. Не притежавал свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/. В НП се сочи, че жалбоподателят като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано и така нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП и управлявал МПС без да е правоспособен водач, с което нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Св. Ц. /актосъставителя/, който потвърждава обстоятелствата отразени в акта. Сочи, че жалбоподателят бил спрян за проверка и тогава било установено, че управлява автомобила без да използва обезопасителен колан. Извършена била проверка и в съответната база данни и било установено, че същият не е правоспособен водач – не притежавал свидетелство за управление на МПС. Всъщност обстоятелствата по акта не се оспорват и съдът намира, че показанията на актосъставителя следва изцяло да се кредитират. При това съдът намира, че обстоятелствата по акта и НП са доказани, като се съобразява и с доказателствената сила на съставения акт.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление и съставения акт са законосъобразни - не страдат от процесуални пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Първото вменено на жалбоподателя нарушение се състои в това, че е управлявал МПС без да използва обезопасителен колан. Това обстоятелство съдът намира за безспорно установено, с оглед данните по делото, поради което и приема, че от обективна страна жалбоподателят е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. От субективна страна според съда жалбоподателят е действал умишлено – явно съзнателно не е прибегнал до използване на обезопасителен колан. При това правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, като наложеното му наказание е в абсолютно определения законов размер за това нарушение.

Второто нарушение вменено на жалбоподателя се състои в това, че жалбоподателят е управлявал МПС въпреки, че е бил неправоспособен водач – не притежава СУМПС. Това също е установено по категоричен начин от доказателствата по делото. От субективна страна жалбоподателят е действал умишлено и при това нарушение – същият безспорно е съзнавал неправоспособността си, но не се е съобразил със забраната за управление на МПС от неправоспособни лица. Поради това е нарушил чл.150 от ЗДвП и правилно е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Наложеното му наказание е действително в максималния законов размер, но съдът намира, че в случая същото не следва да бъде намалявано. Управлението на автомобили от неправоспособни лица е крайно тежко нарушение, носещо съществена опасност за движението по пътищата. Подобни деяния са абсолютно недопустими и явно зачестяват, което налага и решителни мерки за предотвратяването им. При това усилията за преустановяването на подобен род деяния налагат да се обърне съществено внимание и на генералната превенция. Затова и съдът намира, че в случая наложеното на жалбоподателя наказание следва да се приеме за справедливо.

Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-1075-000150 от 26.02.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя Н.Й.И. *** на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от същия закон му е наложена глоба от 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: