Р Е
Ш Е Н И Е
Разградският районен съд, наказателен
състав, в публичното заседание на 16.02.2017
г., в състав:
при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от председателя АНД № 2 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила
е жалба от М.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно
постановление № 86 от 06.06.2016 г. издадено от Началник на Районно управление
Лозница в Областна дирекция на МВР Разград, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 64, ал.1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лв., на
основание чл. 257, ал.1 ЗМВР.
Жалбоподателят
намира горецитираното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли същото изцяло да бъде отменено.
В
съдебно заседание при редовност в призоваването жалбоподателят не ся явява.
Явява се защитникът му адвокат Деница Йорданова от АК – Разград, която поддържа
жалбата и излага подробни съображения в подкрепа на изложеното в жалбата.
Акцентира, че не са били налице предпоставките на чл. 70 ЗМВР при които
полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице. Сочи, че НП е
незаконосъобразно, защото за отказа за
представяне на документи за самоличност представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 6 ЗБЛД, а не приетата от АНО разпоредба.
Административно
наказващия орган, при редовност в призоваването не изпраща представител в
откритото съдебно заседание. В придружителното писмо с което е изпратил
преписката, е изразил обективирал становище за становище за неоснователност на
жалбата.
РРП
при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разградена
по същество същата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.05.2016г., в обл. Разград, общ. Лозница, с.
Каменар, се провеждало предизборно мероприятие на единият от кандидатите за
кмет на с. Каменар. За охрана на обществения ред на место били изпратени и присъствали
полицейските служители - Н.П. С. – тогава работещ на длъжност Разузнавач група
„ПКП“ при РУ МВР Лозница, както и Е.Х.Х. и Н.П.Н. – всички полицейски служители
при РУ МВР- Лозница.
Около 18.30 ч. св. С. видял, че колегата му Х. разговаря
с непознато за св. С. *** близост до кметство с. Каменар. С. видял, че Хасанов
вика с жест него и колегата му Н.. Така С. и Н. отишли при Х. и лицето с което
разговарял – жалбоподателя. Тогава Х. заявил на С. и Н., че жалбоподателят го е
обиждал.
Свидетеля Н.П.С., се легитимирал със служебната си карта
пред жалбоподателя и в присъствието на
колегите си Х. и Н. поискал от жалбоподателя да му предостави документ за
самоличност. Жалбоподателят, който бил във видимо пияно състояние, обаче не
представил такъв, като изрично заявил, че няма да представи никакви документи.
С цел да не възниква напрежение по време на предизборното
мероприятие, полицейските служители не предприели никакви по-нататъшни
действия.
Едва на 16.05.2016г. в сградата на РУ на МВР-Лозница,
свидетеля Н.П.С. в присъствието на колегите си очевидци - Е.Х.Х. и Н.П.Н., съставил
срещу жалбоподателя АУАН, за това че при извършена полицейска проверка му било
разпоредено устно да представи документ за самоличност, но същият отказал, като
така не изпълнил полицейско разпореждане.
Актосъставителят квалифицирал това нарушение по чл. 64,
ал.1 ЗМВР.
Същия ден по - късно, актосъставителя заедно с
полицейските служители Е.Х.Х. и С. Ш. С., отишли в с. Каменар за да връчат акта
на жалбоподателя. Отрили същия на улицата пред дома му.
Свидетелят Н.П.С. предявил акта на жалбоподателя за да се
запознае със съдържанието му и му разяснил правото да впише в акта възражения,
както и да представи писмени в 3 дневен срок.
Жалбоподателят не вписал възражения в акта. Такива не
депозирал и в последствие. Отказал да подпише акта и да подпише разписката
връчен препис от акта, който отказ бил удостоверен с подпис на свидетеля С.Ш.С.,
на основание чл. 43, ал.2 ЗАНН.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в
горепосочения АУАН правни норми.
По доказателствата:
Актосъставителят
– св. С. и свидетелят - очевидец по акта Х., дават показания, които изцяло
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Техните показания са
пълни, последователни и житейски логични. Ето защо, съдът ги кредитира с
доверие.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на
конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за
законосъобразно развитие на административно-наказателното производство.
Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на извършването и
установените обстоятелства, при които е извършено.
Посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на
визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, разградския районен съд установи чрез допустимите от закона
доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и
духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е
основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна
страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение
на законодателството, съгласно ЗМВР.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Безспорно е, че една от основните функции на тези органи е
осъществяването на охрана на обществения ред.
Издадените от овластените по чл. 70, ал. 1 ЗМВР органи разпореждания са индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В описаното в акта разпореждане, както
и от гласните доказателства е налице и фактическо
основание за издаването му. Полицейските служители могат да поискват от
гражданите да предоставят документите си за самоличност, за да бъде установена последната. Това тяхно правомощие следва
от нормата на чл.70 ЗМВР. В случая е имало данни че жалбоподателят
е осъществил нарушение на обществения ред, поради което актосъставителя е имал
правомощие на осн. чл. 70, ал.1, т.1, пр.2 ЗМВР. Такива данни за осъществено
нарушение на обществения ред представляват заявеното от св. Х., пред
актосъставителя че е бил обиждан от жалбоподателя публично, на обществено место,
като длъжностно лице при изпълнение на служебните си задължения.
Следва да се посочи, че не е нарушен материалния закон
във връзка с евентуално приложение на чл.80, т.5 във вр. с чл.6 от ЗБЛД. Касае е се за
неизпълнение на различни административни задължения. Наказващият орган правилно
е издирил и приложил правната норма. Нарушенията по чл.257, ал.1 ЗМВР и по
чл.80, т.5 ЗБЛД се различават. В първата хипотеза, нарушението се изразява в
неизпълнение на полицейско разпореждане, направено в изпълнение на функциите,
дейностите и правомощия на полицейските органи, като напр. тези чл.2, чл.3, чл.6,
чл.70 и чл. 71 ЗМВР. Във втората хипотеза, нарушението се изразява в
непредставяне на български документ за самоличност, при поискване от
компетентен орган. В процесния случай полицейските органи са осъществявали функциите
си по чл. 70, ал.1, т.1, пр.2 ЗМВР,
видно от събраните гласни доказателства. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика
– вж. Решение от 14.06.2011г. на Административен съд – Русе постановено по КАНД
№ 160/2011г., с което е оставено в сила Решение № 127/10.02.2011г.,
постановено по нахд № 16/2011г. на VІІІ н.с. на Русенски районен съд, с което е
потвърдено НП № 866/23.11.2010г. на ВНД Началник на ІІ РПУ при ОД на МВР – Русе.
По размера на наказанието.
За процесното
нарушение, чл. 257 ЗМВР предвижда глоба от 100 до 500 лв.
При определяне на
санкцията, е АНО не е съобразил цялостното поведение на жалбоподателя – многобройните
нарушения на ЗДвП, за които видно от справка за нарушител /л.17-20/, са му
издадени 11 /единадесет,/ броя наказателни постановления и 12 /дванадесет/ броя
фишове. Това сочи на упоритост при нарушаването на установения правов ред, като
се разкрива високата обществена опасност на жалбоподателя. Като отгечаващо
отговорността обстоятелства, следва да се отчете и пияното състояние на
жалбоподателя при извършване на процесното нарушение. Така определена санкцията – глоба 200 лв., която е между законовия
минимум /100 лв./ и средния размер /300 лв./, се явява явно несправедлива
предвид изключителната си заниженост. Същата не съответства на изискванията на
чл. 12 и 27 ЗАНН, предвид излишния либерализъм проявен от АНО.
Водим от
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 86 от 06.06.2016 г. на Началник на Районно
управление Лозница в Областна дирекция на МВР Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: