Р Е Ш Е Н И Е

№ 2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На двадесет и четвърти февруари 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ БОРИСОВ

Секретар: Г.М.

Прокурор: Л. Г.

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 60 по описа за 2017 година

Р Е Ш И:

НА основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ НАСТАНЯВА С.Г.С. ***. Стамболийски № ***, ЕГН ********** на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в ДПБ гр. Бяла за срок от ТРИ МЕСЕЦА, при наличие на способност същия да изразява информирано съгласие относно лечението си.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред РОС.

ОБЖАЛВАНЕТО на решението не спира неговото изпълнение.

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Психиатрично отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. Разград за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към решение № 85/24.02.2017г., постановено по ЧНД 60/2017г. по описа на РС Разград.

Производството е по реда чл. 155 и сл. от ЗЗ, образувано по искане на РРП за задължително настаняване на лечение на лицето С.Г.С., ЕГН **********,***.

В с.з. пред РС представителя на РРП поддържа направеното искане, счита, че са налице предпоставките за това и предлага, С.Г.С. съгласно заключението на вещото лице по назначената СПЕ да бъде настанен на задължително лечение за срок от три месеца при стационарни условия в ДПБ - Бяла.

Настаняемият С.Г.С. не е съгласен с предложението на РП – Разград, счита, че няма нужда от лечение.

Назначеният служебен защитник намира искането на прокурора за неоснователно.

РРС след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства констатира от фактическа страна следното:

Освидетелстваният С.Г.С. страда от психическо заболяване – Асоциално личностово разстройство, което е включено в списъка на заболявалия подлежащи на задължително лечение. Представлява разстройство на характера и волята. Същият живее в гр. Лозница, обл. Разград със семейството и родители си, с които е в конфликтни отношения. От материалите по делото и изслушването на психиатъра д-р З., става ясно, че се касае за мъж в зряла възраст, израсъл в асиметрично семейство(майката е лидер), без данни за фамилна обремененост с психични заболявания. През последните няколко години се отчита изразена социална дисфункция като траен модел на поведение, което е довело до внасяне на жалба от страна на близките. В отношенията с околните - оценъчен, критичен, недоверчив, с готовност за конфликтни ситуации. Склонен към ригидно придържане, към своите убеждения до степен на разпаленост. В тази неблагоприятна обстановка се създават всички предпоставки за включване на декомпенсация с раздразнителност, агресивност, безразсъдност и неспазване на собствената безопасност както и тази на другите хора.

Към датата на съдебното заседание състоянието на С. е декомпенсирано, налице необходимост от задължително лечение, предвид обстоятелството, че същият на 17.02.2017г. след освобождаването си от МБАЛ – Търговище, където е бил настанен за експертизиране, отново е извършил проява на насилие в питейно заведение в гр. Лозница, за което има образувано в РП – Разград, Бързо досъдебно производство.

Може да изразява информирано съгласие за лечението си.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза, освидетелстваният С. не се води на отчет към ДПО Разград, същият страда от асоциално личностово разстройство. Не провежда лечение поради липса на критичност и съзнание за болест. Заболяването се включва в хипотезата на чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ. Към датата на съдебното заседание състоянието му не е компенсирано. Може да изразява информирано съгласие за лечение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, назначената СПЕ, писмените доказателствени материали и съдът я намира за безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под съмнение установените обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 155 във вр с чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на С.Г.С.. Настаняемият страда от заболяване по смисъла чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ – асоциално личностово разстройство и видно от заключението на вещото лице конкретното му състояние и поведение е такова, че носи реален риск за неговото физическо здраве, следва да бъде настанен за задължително лечение в стационарни условия в ДПБ– Бяла, а продължителността следва да бъде определена на три месеца, при наличие на възможност за даване на информирано съгласие за лечението му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: