Мотиви към Присъда №87/27.02.2017г., постановена по НОХД №53/2017г. по описа на Разградския районен съд.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.М.Б. за това, че в периода от м. март 2016 г. до м. декември 2016 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с решение № 41/15.02.2016 г. по гр.д. № 2049/15 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 08.03.2016 г., да издържа свои низходящи – малолетните си деца М. К. М., на 12 години, и В. К. М. на 13 години, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 105 лв. за всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител М.А.П. ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно девет пълни месечни вноски и една непълна месечна вноска за детето М., на обща стойност 1030 лв., и девет пълни месечни вноски и една непълна месечна вноска за детето Веселин, на обща стойност 1030 лв., всичко на обща стойност 2060 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация за срок от 9 месеца.

Защитника и подсъдимият намират обвинението за недоказано, поради обективна невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, че майката не децата е извън страната на неизвестен адрес, липса на съзнателно неизпълнение от страна на подсъдимия.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.М.Б. е роден на *** ***. Същият е с основно образование, неженен, безработен.

Подсъдимият и М.А.П. през 2002г. живеели на съпружески начала в неговия дом в с.Балкански. От съвместното съжителство имали родени две деца-В. К. М., род. на ***г. и М. К. М., род. на ***г. С решение по гр.д. №2049/2015г. по описа на РРС, влязло в сила на 08.03.2016г., са изменени мерките за упражняване на родителските права, същите са били предоставени на майката, като подсъдимият Б. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца в размер на 105лв. за всяко от тях, считано от влизането му в сила, платима чрез тяхната майка и законен представител. През този период подсъдимият не работел, нямал доходи и имущество. В периода от м. март 2016г. до м. декември 2016г. включително подсъдимият не е заплащал присъдената със съдебното решение издръжка на децата си.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, че не е заплащал издръжка на децата, обясненията му дадени на досъдебното производство, показанията на св. И.И., заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, решение по гр.д. №2049/15г. на РРС и останалите писмени доказателствени материали. Направените от подсъдимия признания пред съда, че не е заплащал издръжка на децата си се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, не оставят съмнение и затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за времето от м. март 2016 г. до м. декември 2016 г. включително, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 пълни месечни вноски за всяко от децата за сумата от 1030лв. или общо 20160лв. Подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез бездействие - съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своите низходящи, за което е бил осъден с влязло в сила решение. С неплащането на повече от две месечни вноски, подсъдимия изпаднал в забава, който момент е началото на изпълнителното деяние на престъплението по чл.183НК, което е продължено и се изразява в бездействие. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността му да заплаща издръжка на децата е преценена от гражданския съд присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Неоснователни са доводите на защитата, че същият поради липса на обективна възможност не е сторил това. Това, че е безработен и няма имущество, не е обстоятелство изключващо вината, а би могло да се вземе предвид при определяне на наказанието. Това, че децата в момента са в чужбина с майка си, съдът не намира за обективна невъзможност от негова страна. От показанията на св.И. на ДП е видно, че същите са били до м. юни 2016г. в гр.Разград, като подсъдимият е имал възможност да се свърже с тях и съответно да заплаща издръжка за тези месеци, част от инкриминирания период, както и евентуално да уговори начина на плащане на същата за в бъдеще. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.58а от НК, във вр. с чл.55 от НК, като взе предвид степента на обществена опасност на дееца и деянието, подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За извършеното престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Като смекчаващи обстоятелства отчита това, че подсъдимият е безработен, няма доходи, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни относно липса на общественоопасни прояви, а като отегчаващи броя на незаплатените вноски за издръжка. При това намира, че следва да му наложи по-лекото наказание от алтернативно предвидените в закона, а именно пробация, като същото съобразно чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК, замени с глоба в минималния размер от 100лв. Съдът намира, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

Предвид осъждането на подсъдимия, същия следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати и разноските направени в ДП в размер на 48,30лв.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: