Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
М.Г.К., роден на *** ***, ЕГН **********,
постоянен адрес ***, тел. **, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/,
неженен, със средно образование.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОД на МВР
Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща
процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В о.с.з. нарушителят заявява, че действително е слушал силна музика в дома си, но това е станало извън часовете за почивка /14-16 и 22-06/. Сочи, че при направената му забележка за музиката от страна на домоуправителката Б., действително се е скарал с нея, но отрича да е псувал. Изразява съжаление за случилото, се и твърди че е осъзнал грешката си. Сочи, че му е много тежко, поради семейни проблеми - разделил се е с фактическата си съжителница и децата му не били при него.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Нарушителят
живее на адрес гр. Р***. Поради многократното пускане на силна музика от негова
страна, често била нарушавано спокойствието на живущите в блока, поради което
последните многократно подавали сигнали на тел. 112.
На 26.02.2017г. около 18.30 ч. нарушителя
отново пуснал силна музика в апартамента си. Съседка на нарушителя – св. З. К.
Х. отишла при други съседи – св. Е. И. И. и неговата съпруга Р. Г. И. Детето на последните – 2 год. Е., не
можело да спи от силната музика, която се чувала от дома на нарушителя. След
това З. Х., Р. и Е. И. отишли при домоуправителката на входа – С. Г. Б., като и
се оплакали от силната музика. Така четиримата се отправили към дома на
нарушителя. Домоуправителката почукала на вратата на апартамента на нарушителя.
След като нарушителя излязъл, домоуправителката му направила забележка за
силната музика. Тогава нарушителя започнал да й вика и да крещи: „Майка ти да еба“, „Боли ме хуя, на когото
искате се обаждайте“, „ Не ме е страх от полицията“, „Аз съм над закона“.
Нарушителя тръгнал заплашително към св. Е. И., но бил спрян от
домоуправителката
Горната фактическа обстановка се подкрепя, частично от обясненията на нарушителя, както и от показанията на свидетелите З. К. Х. С. Г. Б. и Е. И. И. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, пълни последователни и съвпадат в детайлите. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им в която сочи, че не е псувал, тъй като в тази си част са изолирани от доказателствения материал.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителя
на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което е
нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и
е налице умисъл при осъществяването му
от дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство осъждането на
нарушителя – за същото е настъпила реабилитация, но следва изрично да се отбележи, че реабилитацията
заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и
на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за
преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г.
по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 -
2/1997 г., стр. 4 и Решение № 611 от
29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен
Ненков/.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете направеното от нарушителя частично самопризнание, чистото съдебно минало, изразеното съжаление и самокритичност, тежкото му семейно положение, тежкото имотно състояние, трудовата му ангажираност.
Предвид горното, съдът наложи на нарушителя наказание Глоба в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/