Номер 15 01.02.2017 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд на 24.01.2017 г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 1699 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, Седалище и адрес на
управление: гр. София 1036, район Оборище, ул. Московска No 19, тел.: 0700
10 375, законни представители: Диана Дечева Митева, Доротея Н.
Николова, Виолина Маринова Спасова, Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева
Петрова – Кариди, начин на представляване:
всеки двама измежду:
Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи, чрез
пълномощника главен юрисконсулт Л.И., с която са предявени следните обективно и
субективно съединени искове срещу ответниците:
А/ Х.Д.И., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес ***.
Б/ Г.Д.С., ЕГН **********, с
адрес ***,
за
І. ОБЯВЯВАНЕ нищожността на
отказа от наследството на починалия на 22.09.2008г. Д.И.Д., ЕГН **********,
извършен от ответника Х.Д.И., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес ***, вписан в книгата за отказите от наследство при разградския
районен съд под № 29 от 03.05.2016г., поради невъзможен предмет, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК, във чл. 26, ал.2, пр.1 във вр. с чл. 44 ЗЗД.
ІІ. ОБЯВЯВАНЕ нищожността на
отказа от наследството на починалия на 22.09.2008г. Д.И.Д., ЕГН **********,
извършен от ответника Г.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, вписан в книгата за отказите от наследство при разградския районен
съд под № 28 от 03.05.2016г., поради
невъзможен предмет, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал.2, пр.1 във
вр. с чл. 44 ЗЗД.
ІІІ. Да бъдат осъдени ответниците
Х.Д.И., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и Г.Д.С., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца
"Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, Седалище и адрес на управление: гр.
София 1036, район Оборище, ул. Московска No 19, тел.: 0700 10 375, законни
представители: Диана Дечева Митева, Доротея Н.
Николова, Виолина Маринова Спасова, Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева
Петрова – Кариди, начин на представляване:
всеки двама измежду:
Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи, следните
суми
1.
3532,74лв. /три хиляди петстотин
тридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва
считано от подаването на исковата молба 30.08.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща остатък от главницата дължима към 30.08.2016г. по
Договор за кредит за текущо потребление
от 29.08.2008г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616
и наследодателя на ответниците Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, починал на
22.08.2008г., на осн. чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 във
вр. 5, ал.1 ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
2.
309,21лв. /триста и девет лева и
двадесет и една стотинки/ представляваща договорна лихва,
дължима към 30.08.2016г. по Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008г., сключен между "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616 и наследодателя на ответниците Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, починал на 22.08.2008г., на осн. чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2
ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 във вр. 5, ал.1 ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
3.
64.39
лв. /шестдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, ведно със
законната лихва считано от подаването на исковата молба 30.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща такси дължими към 30.08.2016г. по
Договор за кредит за текущо потребление
от 29.08.2008г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616
и наследодателя на ответниците Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, починал на
22.08.2008г. , на осн. чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.60, ал.1
във вр. 5, ал.1 ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Сочи се, че по договор за кредит
за текущо потребление от 29.08.2008г. ищецът е предоставил на Д.И.Д. кредит в
размер на 8700 лв. Поради допусната забава в плащането на месечните вноски с
над 90 дни, е станал предсрочно изискуем, отнесен в просрочие и е започнало
олихвяването му със санкционираща лихва. Поради смърт на кредитополучателя на
22.08.2008г., е поискано от ищеца производство по чл.51 от ЗН, с молба вх. №259
от 25.09.2015г., като с определение от 03.05.2016г. на РРС е вписан отказ от
наследството от страна на наследниците Р. Х. Д.-съпруга, Г.Д.С. и Х. Д. И.-дъщери.
След смъртта на Д., съпругата му
Р. продължава да погасяването на кредита, като до 02.12.2015г. е внесена сума в
размер на 9940,78лв. Непогасената част е
в размер на 3532,74лв. Още преди отказа от наследството, ответниците се
разпоредили с недвижимо имущество, собственост на наследодателя им. За искането
за СОЛИДАРНОТО осъждане на ответниците,
ищецът се позовава на чл. 22 от Общите условия /л. 11/, съгласно който: „Вземането на кредитора по отношение на
кредитополучателите /ако са повече от един като страна по договора/, съответно
техните наследници, е неделимо съгласно чл. 128 от ЗЗД. То може да бъде събрано
изцяло от всеки от кредитополучателите и/или техните наследници“. Претендира
разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се
явява пълномощника му главен юрисконсулт Л.И., който поддържа исковите
претенции и излага допълнителни съображения.
Ответниците Г.Д.С. и Х.Д.И., чрез
пълномощника си адвокат Ж.Ч. ***,
депозират отговор на исковата молба. Намират исковите претенции за
заплащане на горепосочените суми за допустими, но неоснователни. Сочат, че
между ответниците няма солидарна отговорност. Всеки един от тях отговоря до
размера на наследствените си дялове т.е. за 1/3 от сумите. Намират исковете за
прогласяване на нищожността на отказите от наследство за недопустими, поради
липса на правен интерес, тъй като осъдителните искове за заплащане на суми са
неоснователни. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
ответниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат Ж.Ч. ***, който
поддържа отговора на исковата молба и излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На 29.08.2008г. бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление, между "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
121830616, като кредитор и Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, като кредитополучател /л. 7-15/. Съгласно чл. 1 от договора
кредитора предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 8 700 лв.за
текущо потребление. Съгл. чл. 2 от
договора срокът на издължаване е 120 месеца, на равни месечни /анюитетни
/вноски. Съгласно т. 19.2 от Общите
условия : При допусната забава на плащанията по главницата и /или лихва над 90
дни целият кредит от остатъка става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
Видно от подписания от страните
по договора погасителен план, е че сумата от 8 700 лв. е усвоена на
29.08.2008г. /л.12-15/.
Видно от Удостоверение за
наследници, е че на 22.09.2008г. кредитополучателя Д.И.Д. е починал, като е
оставил за свои наследници – съпругата си Р. Х. Д. и двете си деца –
ответниците по делото /л. 83/.
Видно от Справка от Служба по
вписвания Разград /л. 37/, е кредотиполучателят е бил собственик на имоти сред които са и следните поземлени
имоти:
-
нива в м. Бахлама, с площ 3.358 дка, пета ка., имот № **, гр. ***,
-
нива в м. Парче орман с площ 5.758 дка, четвърта категория, имот № ** гр. **,
-
нива в м. Али Увасъ, с площ от 7.390 дка, четвърта категория, имот № **, гр.
**
-
Ливада в м. Кадъ кюше с площ от 2.215 дка, трета категория, имот № **, гр**,
като станал собственик на същите
въз основа на договор за доброволна делба.
Видно от Справка от Служба по
вписвания Разград /л. 38-39/, е че на 18.09.2009г.
тримата наследника на кредитополучателя, сред които са и двамата ответника са се разпоредили с горепосочените имоти, като ги продали.
Видно от протокол от провело се
о.с.з. от 03.05.2016г. по гр.д. № 625/2016г. по описа на районен съд – Разград,
е че с протоколно определение от същата дата съдът е определил да се впише на
осн. чл. 51, ал.2 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН в особената книга
на РРС отказ от наследството останало от кредитополучателя Д.И.Д. от страна на
тримата му наследници /л. 18/.
На съда е служебно известно, че
отказа извършен от ответника Х.Д.И., е вписан в книгата за отказите от
наследство при разградския районен съд под № 29 от 03.05.2016г., а отказа на Г.Д.С.
- № 28 от 03.05.2016г.
След смъртта на
кредитополучателя, неговата съпруга Р. Х. Д., продължила погасяването на
кредита, като внесла общо сумата от 9 940.78 лв.
Последното плащане тя направила
на 03.12.2015г., след което преустановила плащанията.
На 17.06.2016г. ищецът връчил
покани до ответниците, с което ги
уведомил, че обявява кредита за предсрочно изискуем /л. 86 и 88/.
Ответниците обаче на извършили плащания.
Видно от неоспореното заключение
на съдебно счетоводната експертиза, което съдът възприема като пълно, обективно
и компетентно изготвено, е че
1.
Размера на непогасеното задължение по процесния договор за кредит е
3 532.74 лв. главница, 309.21 лв. договорна лихва и 64.39 лв. дължими
такси.
2.
Размера на кредита по процесния договор е 8 700 лв., усвоен е на
29.08.2008г., със срок на издължаване -
29.08.2018г., чрез 120 бр. равни месечни /анюитетни / вноски.
3.
За периода от 28.09.2008г. до 03.12.2015г. по процесния кредит е имало
следните постъпления – главница от 5 167.26 лв., лихва – 4 831.99 лв.,
санкц. лихва – 54.57 лв., или общо 10 053.82 лв. Плащанията са извършвани
от Р. Х. Д., съпруга на починалия кредитополучател.
4.
Съгласно раздел V – отговорност и санкции, т. 19.2 от Общите условия – При допусната забава на
плащанията по главницата и /или лихва над 90 дни целият кредит от остатъка
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Последното плащане по
кредите е на 03.12.2015г. На 28.03.2016г. настъпват 90 дни забава, в които не е
имало плащания по кредита и от 01.04.2016г. кредитът става предсрочно изискуем.
Горната фактическа обстановка е
безспорна, а и се установява от събрания доказателствен материал.
При тази установеност на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
По предявените искове за прогласяване на отказите от наследство, на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.2, пр.1 във вр. с чл. 44 ЗЗД, поради
невъзможен предмет – тъй като наследството е било прието преди отказа.
Налице са ДВА
обективно съединени
искове за прогласяване на нищожност на
направени откази от наследството, останало от Д.И.Д.. Единият иск касае отказа, направен от - Х.Д.И., а другият - отказа на Г.Д.С.. Така и Решение № 310 от 9.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о., ГК.
По възражението на ответниците, че исковете за прогласяване нищожността на
отказите от наследство са недопустими, поради липса на правен интерес от страна
на ищеца.
Както е посочено
и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№577/30.09.2010 по дело №732/2010 на ВКС, ГК, IV г.о.: “Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите
кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са
приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с
възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали
приемат наследството или се отказват от него – чл.51 от ЗН. Когато наследниците вече са направили своя избор
и са се отказали от наследството, то кредиторът следва да използва процедурата
по чл.51 от ЗН по отношение на призованите наследниците от следващия
ред – и така до изчерпване на законните наследници и до преминаване на
наследственото имущество към държавата. Този път за защита обаче е на
разположение на кредитора само тогава, когато отказът от наследство е валиден.
Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която
преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не разполага
с възможността по чл.51 от ЗН. За защита на правата си в този случай той може единствено да предяви
установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство
за нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице правен
интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове срещу
наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се установи
действителното правно положение – а именно че направеният отказ от наследство
не е произвел действие и че наследството е прието.“
Предявената от кредитора – ищец
претенции срещу законни наследници на длъжника за установяване нищожността на отказа от наследство на
ответниците поради предходното от тяхна страна приемане на наследството, са
допустими съобразно Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС на РБ т. 3 б.
"д", представляващо задължителна съдебна практика на ВС на РБ по
смисъла на т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ, във връзка с чл. 280, ал. 1,
т. 1 от ГПК. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 68 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 3382/2008 г., IV г. о., ГК.
По
същество на исковете за прогласяване нищожността на отказите от
наследство.
По отношение на отказа от наследство като едностранна сделка, на
основание чл.
44 от ЗЗД, важат общите правила за нищожност
по чл. 26 ЗЗД.
Затова, той не може да породи правно действие, поради липса на предмет,
само ако е направен, след като наследството вече е прието. Като строго
формален акт той поражда действие, съгласно чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 от
ЗН, от момента на вписването му в особената книга на районния съд. Така и
Решение № 672 от 6.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 365/2001 г., I гр. о.
Отказът от наследство е изричен,
формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа - за отказалият се от
наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за
окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно
/Р-992/1990 г./ Както приемането на
наследството, така и отказът от наследство-изчерпват възможността след неговото
надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. За второто по
ред изявление - няма предмет. Така и Решение № 310 от 9.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о.
От данните по приложените писмени
доказателства следва правният извод, че отказите на 03.05.2016 г. от наследството на кредотополучателя, извършен
от ответниците следват по време фактическите им действия по приемане на наследството,
каквото безспорно представлява продажбата на гореописаните недвижими имоти на 18.09.2009г.. Поради това и
направените откази от наследство от страна на ответниците са нищожни. Това обуславя основателността на
предявената претенция за обявяване нищожността
на тези откази.
По осъдитедетелните искове по чл. 240 ЗЗД.
Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 205
от 28.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 278/2016 г., IV г. о., ГК: „В производството по иск с
правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
други факти съобразно наведените възражения. Тежестта да докаже съществуването
на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него. В тежест на
оспорващия реалното предаване на благото (пари или други заместими вещи) е да
установи отрицателния факт на неполучаването (сравни решение № 379 по гр. д. № 171/2012
г., IV г. о., ВКС).“ Така и Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о.,
ГК.
По въпроса дали нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН
от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството, следва да се даде положителен
отговор. А именно, че наследството се придобива с приемането му от момента на
откриване на наследството - смъртта на наследодателя, като при отказ от
наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът,
който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство.
По делото е установено, че между
ищеца и наследодателя на ответниците е бил сключени договор за кредит. Кредитът
за потребление е реален договор, който се смята сключен в момента, когато въз
основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а
другата получи в заем пари. Основно задължение на кредитополучателя според чл. 240, ал. 1
ЗЗД е да върне получената
сума в уговорения срок, като сумата е била получена от кредитополучателя.
След смъртта на
кредитополучателя, неговото имущество, преминава в патримониума на неговите наследници, в случая ответниците по делото в
качеството им на законни наследници –
деца, както и съпругата на му. Действително, съгласно чл. 48 ЗН
наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При
откриване на наследството, което е станало на 22.09.2008 г. със смъртта на
наследодателя, лицата, които имат право да наследяват, в случая ответниците и
съпругата, се призовават към наследяване като придобиването на наследството
става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от
датата на откриване на наследството. В случая наследниците - ответници не са
оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца
да го установява. Само за пълнота на изложението, следва да се докаже, че
приемането в случая се доказва от справките от Служба по вписване – Разград,
отразяващи разпоредителните действия на ответниците.
Това е така, тъй като в тежест на
ответниците съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК е да докажат изпълнението на
поетите от техния наследодател задължения по договорите за кредит, или да
докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство /по горе се посочи, че същият е нищожен/,
или приемането на наследството по опис и пр., което те не са сторили.
Съобразно установената по-горе
фактическа обстановка и правни изводи, следва да се уважат исковете с правно
основание чл.
240, ал. 1 и ал.2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца срещу ответниците, като последните
бъдат осъдени да заплатят на ищеца поравно
суматите.
По възражението, че задълженията на ответниците по договора за кредит са
погасени по давност.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето
от наследодателя ответниците задължение, е да
внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за
кредит и следователно давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е
било дължимо по отношение на кредитната институция. В
случая възнаградителната лихва е уговорена като част от месечните
вноски, поради което не представлява задължение за периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано
окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по
договора за заем, а не за периодична лихва, каквато има предвид законът в
посочената разпоредба. Следователно, по отношение на вземания, произтичащи от
договор за кредит, важи петгодишната давност, започваща да тече от падежа на съответната вноска. В
този смисъл Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д.
№ 523/2011г. на ВКС, III г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г.
о., ГК, постановени по реда на чл.290
ГПК/.
Не се спори, че до 03.12.2015г. един от
наследниците на кредитополучателя – съпругата му Р. Х. Д., е погасявала редовно
месечните вноски, поради което те са погасени изцяло и ищецът няма претенции
към ответниците за вноските до таза дата. С процесната искова молба, ищецът
претендира остатъка от дължимия кредит – а именно дължимите вноски, чийто падеж
е следвало да настъпи след 03.12.2015г. Ето защо, към датата на подаването исковата молба
- 30.08.2016г., давностния срок за дължимите след 03.12.2015г. не е изтекъл.
С оглед безспорно настъпилата
предсрочна изискуемост, за което ответниците са уведомени, то същите дължат
процесните суми, посочени и в неоспореното заключение на ССЕ.
По искането на ищеца, ответниците да заплатят СОЛИДАРНО сумите.
По своята правна природа
паричното задължение е делимо, като в случая независимо, че страните по
договора за кредит са уговорили, че задължението е неделимо /чл.22/,
респективно на основание чл.128, ал.2 ЗЗД „...задължението
остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника”, настоящият състав
приема, че претендираното задължение е делимо. Това е така поради
наличието на противоречие на първо място с характера на договора за кредит и на
второ с уговореното в чл.5 от договора /л.7/, където изрично е посочено, че
изпълнението ще бъде на части /”с месечни вноски”/, съгласно погасителен план.
Така и Определение по ч.в.търг.дело № 2204/2013 г. на Варненски окръжен
съд, търговско отделение, с докладчик съдията Ивелин Райков, с което е Потвърдено разпореждане № 2963 от
16.10.2013г. по ч.гр.д.№843/13г. на РС – Провадия, както и Решение № 5137 от 14.07.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 19691/2014 г.
Когато задължението е
делимо, всеки наследник на длъжника отговоря пред кредитора за наследствения
само съразмерно с наследствения си дял (чл.60 ЗНасл.) При разделност всяко
вземане и задължение е независимо от другите и живее собствен
живот. Така и Решение № 5137
от 14.07.2015 г. на СГС по в. гр. д. №
19691/2014 г.
След смъртта на
кредитополучателя задълженията по сключения договор са преминали върху
наследниците му на основание чл.60, ал.1 ЗН. ССЕ е установила
размера на дълга – главница и лихви, респ. такса след приспадане на плащанията
по дълга. Установена е и предсрочната изискуемост на цялото задължение поради
забава по чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо
потребление – забава над 90 дни.
Съдът следва да приложи приложил чл.60, ал.1 ЗН – наследниците
отговорят за дълга съобразно дяловете от наследството, а не солидарно за
задълженията на починалия наследодател.
Ответниците са
пълнолетни деца и са двама от общо тримата му наследника, като и тримата са с
равни дялове. Входа на процеса не са правили възражения по чл.60, ал.2 ЗН. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия
наследяват по равни части. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете.
В случая следва да се изключи пасивната солидарност за
ответниците за задълженията на техния наследодател към ищеца. Искането за
солидарното им осъждане следва да се отхвърли, като всеки от ответниците
отговоря за задължението на наследодателя си съобразно дела си в наследството,
съгласно чл.60, ал.1 ЗН. Ето защо, ответниците
следва да се осъдят да заплатя по равно претендираните от ищеца суми, въпреки
искането на ищеца за солидарното им осъждане – вж. и Определение №187/18.03.2015 по дело №1717/2014 на ВКС, ТК, I т.о., с
което не е допуснато касационно обжалване на решение №VІ-15
/26.02.2014 г., постановено по в.гр.д.№33/2014г. на Бургаския окръжен съд, шести
въззивен граждански състав.
Тъй като кредитополучателя е
оставил след смъртта си трима наследници по закон – двете си деца /ответниците
по делото/ и съпруга, то всеки един от тях отговаря за задълженията му за 1/3,
на осн. чл. 60 във вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН.
Тъй като съпругата от дължимите вноски в общ размер от
10 053.82 лв. е изплатила 5 167.26 лв. /л.109/, т.е. много повече от
1/3, то остатъка от задължението следва да се изплати от ответницити.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
в тежест на ответниците следва да се поставят всички разноски, които ищецът е направил по делото. Отговорността за разноските е
гражданска деликтна. Ответниците следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД) - така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 209 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1930/2014 г., III г. о., ГК,
както и Определение № 347/16.06.2014 г. по ч. гр. д. № 3528/2014 г. на ВКС, І
г.о., ГК.
Така ответниците следва да
заплатят на ищеца сумата от 406.30 лв. за заплатени държавни такси за
предявените искове и за издадено съдебно удостоверение, 150 лв. разноски за
заплащане възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 540 лв.,
представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт /три кумулативно съединени искове с материален
интерес общо 3 906.34 лв., както и два кумулативно съединени неоценяеми
искове/. Т.е ответниците следва да заплатят общо сумата в размер на 1 096.30 лв.
С оглед изхода от
спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 240
лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, се явява
неостнователно, поради което следва да бъде отхвърлено, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
І. ОБЯВЯВА нищожността на отказа
от наследството на починалия на 22.09.2008г. Д.И.Д., ЕГН **********, извършен
от ответника Х.Д.И., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес ***, вписан в книгата за отказите от наследство при разградския
районен съд под № 29 от 03.05.2016г., поради невъзможен предмет, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК във чл. 26, ал.2, пр.1 във вр. с чл. 44 ЗЗД.
ІІ. ОБЯВЯВА нищожността на отказа
от наследството на починалия на 22.09.2008г. Д.И.Д., ЕГН **********, извършен
от ответника Г.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, вписан в книгата за отказите от наследство при разградския районен
съд под № 28 от 03.05.2016г., поради
невъзможен предмет, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.2, пр.1 във
вр. с чл. 44 ЗЗД.
ІІІ. ОСЪЖДА ответниците Х.Д.И.,
ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТЯТ ПО РАВНО /всеки от ответниците да заплати по
½ част от сумите/, на ищеца "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
121830616, Седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район Оборище, ул.
Московска No 19, тел.: 0700 10 375, законни представители: Диана Дечева Митева,
Доротея Н. Николова, Виолина Маринова Спасова, Юрий Благоев Генов, Маргарита
Добрева Петрова – Кариди, начин на представляване: всеки двама измежду: Главния
изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи, следните суми:
1. 3532,74лв. /три хиляди
петстотин тридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба 30.08.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща остатък от главницата дължима към 30.08.2016г. по
Договор за кредит за текущо потребление
от 29.08.2008г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616
и наследодателя на ответниците Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, починал на
22.08.2008г., на осн. чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 във
вр. 5, ал.1 ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
2. 309,21лв. /триста и девет
лева и двадесет и една стотинки/ представляваща договорна лихва, дължима
към 30.08.2016г. по Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008г., сключен между "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616 и наследодателя на ответниците Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, починал на 22.08.2008г., на осн. чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2
ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 във вр. 5, ал.1 ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
3. 64.39 лв. /шестдесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба
30.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща такси дължими
към 30.08.2016г. по Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008г., сключен между "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616 и наследодателя на ответниците Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, починал на 22.08.2008г. , на осн. чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2
ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 във вр. 5, ал.1 ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ІV. ОТХВЪРЛЯ претенцията на „"Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
121830616, Седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район Оборище, ул.
Московска No 19, тел.: 0700 10 375, законни представители: Диана Дечева Митева,
Доротея Н. Николова, Виолина Маринова Спасова, Юрий Благоев Генов, Маргарита
Добрева Петрова – Кариди, начин на представляване: всеки двама измежду: Главния
изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи, ПРОТИВ ответниците Х.Д.И., ЕГН **********,***, с настоящ
адрес *** и Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** за
осъждането им СОЛИДАРНО да заплатят горепосечените суми, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V. ОСЪЖДА ответниците Х.Д.И., ЕГН
**********,***, с настоящ адрес *** и Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, Седалище и адрес на управление: гр. София 1036,
район Оборище, ул. Московска No 19, тел.: 0700 10 375, законни представители:
Диана Дечева Митева, Доротея Н. Николова, Виолина Маринова Спасова, Юрий Благоев
Генов, Маргарита Добрева Петрова – Кариди, начин на представляване: всеки двама
измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи,
сумата 1 096.30 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и тридесет
стотинки/, представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8
ГПК.
VІ. ОТХВЪРЛЯ искането на
ответниците Х.Д.И., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и Г.Д.С., ЕГН **********,
с адрес *** за присъждане на деловодни разноски в размер на 240.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: