Р Е Ш Е Н И Е

Номер 31                                                  15.02.2017 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На     седми февруари                                                 две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1956 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу Д.К.П., с която са съединени искове за установяване  дължимостта на сумите 838,93 лв. за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2009 г. – 09.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 377,74 лв. обезщетение за забава за периода от 30.12.2009 г. до 08.08.2016г., сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че  ответникът е наследник на К. И. П., оставил законни наследници съпруга и три дъщери, като ответницата е дъщеря на починалия, който е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по реда на Закона за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, при публично известни условия, одобрени от ДКЕВР и по цени определения от последния, че ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати същата за периода от 30.11.2009 г. – 09.07.2014г. на посочената стойност, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №1592/2016г. на РРС за претендираните суми. В с.з. представителят на ищеца заявява, че претенцията срещу ответницата е съобразно наследствения и дял.

Ответникът не депозира отговор в срок. В с.з. твърди, че не дължи изпълнение, тъй като жилището е било семейно на баща и и втората му съпруга.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Наследодателя на  ответника е бил собственик на недвижим имот през процесния период, който се намира в топлофицирана етажна собственост в гр.Разград. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1592/2016 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника и още три лица, за сумата 838,93лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2009 г. – 09.07.2014г. и за сумата 377,74лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2009 г. до 08.08.2016г.

            От приложеното удостоверение за наследници в заповедното производство е видно, че ответницата е наследник на  К. И. П. починал на 05.04.2011г., Същият е оставил за свои наследници съпругата си и  три дъщери, една от които е ответницата. В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела  в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили  остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

        Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е налице валидно облигационно отношение. Не е спорно по делото, че не е заплатеното задължение за  потребената услуга предоставяна от ищеца в имота на наследодателя на ответницата-негова дъщеря. Не е спорно, че задължението към ищеца е в претендирания размер, поради което дължи плащане. По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава автоматично по право към наследниците, като при откриването му наследниците се призовават към наследяване. В случая наследниците не са оспорили факта на приемане на наследството в преклузивния срок по чл.133 от ГПК, поради което не е в тежест на ищеца да го установява, като в този смисъл е задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Няма данни да са се отказали от наследството. Поради което отговарят за задълженията на наследодателя съобразно наследствения си дял, в случая по равно с останалите две деца съгласно чл.5 ал.1 от ЗН. Установено е, че имотът е бил в режим на СИО между наследодателя на ответницата и втората му съпруга  Ю. П., поради което същата има ½ ид. част от него. От останалата ½ ид.ч. ответницата има равна част с другите трима наследници т.е. 1/8 ид. част. Не се спори, че задължението за процесния период е в размер на 838,93лв. С оглед изложеното и след като е безспорно, че неплатеното задължение от наследодателя - страна по облигационното отношение е в претендирания размер, главната претенция е основателна до размера на наследствения дял на ответника 104,86лв.,/1/8 от 838,93/ като до първоначално предявения размер е недоказана. По отношение на акцесорната претенция за забава в размер на 377,74лв.: Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, както е в случая неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. В случая няма доказателства за отправена покана към наследника-ответник, поради което съдът намира, че това е станало с подаденото заявление по чл.410 от ГПК на 10.08.2016г. Поради което претенцията за лихва за забава е недоказана и следва да се отхвърли, като ответницата дължи законната лихва от деня на подаването на  заявлението по ч.гр.д. №1592/16г. – 10.08.2016г.

                На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, т.е.  в размер на 35лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 2,25лв. за разноските по ч.гр.д. №1592/2016г. на РРС

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.П., ЕГН********** адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** сумата 104,86лв. /сто и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ за топлинна енергия  за периода 30.11.2009г. до 09.07.2014г., ведно със законната лихва от 10.08.2016 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен

            ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ***  срещу Д.К.П., ЕГН********** адрес *** за заплащане сумата 377,74лв./триста седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за период от 30.12.2009г. до 08.08.2016г. като неоснователен.  

            ОСЪЖДА Д.К.П., ЕГН********** адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** сумата 35лв. /тридесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 2,25лв./два лева и двадесет и пет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №1592/2016г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: