№63 15.02.2017г. град Разград
Разградският районен съд
на тринадесети
февруари две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд №1015 по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Д.Ю.Д. ***,
срещу Наказателно
постановление №834 от 11.11.2016г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Русе, с което на основание чл.266 ал.1, за нарушение на чл.213
ал.1 и т.2 от Закона за горите на е наложена глоба от 100лв. Жалбоподателят оспорва
констатациите в НП като незаконосъобразни и моли същото да бъде отменено.
В съдебното
заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Твърди, че дървата са му били доставени от горския М.П. без превозен
билет.
Представителят
на наказващия орган счита, че е установено извършването на административното
нарушение, констатирано освен в НП и в констативни протоколи, а наложеното
наказание е към минимума.
За
Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка
на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
жалбата е допустима Разгледана по същество, се явява основателна.
С
обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба от по 100лв
за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, като във фактическата част на
наказателното постановление е посочено, че същият на 18.10.2016г. в гр.Цар
Калоян съхранява в дома си 3,24 пространствени куб.метра дърва за огрев от
дървесен тип «габър», непридружени с превозен билет, с което е нарушил чл.213
т.1 и т.2 от ЗГ. Паричната равностойност
е в размер на 163,16лв. НП е
издадено въз основа на АУАН №067216 от 20.10.2016.г., съставен на жалбоподателя
от гл. сп ГИ при РДГ-Русе.
Пред РРС е
разпитан като свидетел П.П.С. – актосъставител, който в показанията си,
потвърждана обстоятелствата по АУАН и НП. Същият работел като гл. специалист горски
инспектор в РДГ Русе. На 18.10.2016г. бил изпратен да извърши проверка в дома
на жалбоподателя на дървесината по сигналите, които били подавани от него. Дървесината била разделена на две,
като за едната част нямало превозен
билет. В последствие снел обяснения от посочените от жалбоподателя лица-А.А. и М.М.,
които обяснили, че нямат нищо общо със случая и нямат отношение по закараните и
съхраняваните дърва в имота на жалбоподателя.
Св.И.С. сочи,
че присъствал на инцидент в гр.Цар Калоян. На 22.07.2016г. жалбоподателят му
казал, че чакал да му докарат дърва, а на следващия ден свидетелят отишъл в
дома му, като на улицата видял камион Мерцедес син с русенска регистрация *****, управляван от М.. Жалбоподателят бил на улицата
и оглеждал дървата, като решили, че не са поръчаните 5 куб., а по-малко. На
следващия ден пуснал жалба за това. Свидетелят разбрал от него, че нямат
превозен билет. След това дошъл горския М. и започнал да обижда жалбоподателя с
думите: «Какви са тези жалби, ти нормален ли си, пи ли си хапчетата». Поискал
да вземе дървата, но свидетелят посъветвал жалбоподателя да ги остави като
веществени доказателства. М. казал на жалбоподателя също по повод на превозния
билет, че името му било сгрешено и че не си го знаел.
Св. М.П. -
горски надзирател в ДГС ТП Разград сочи, че жалбоподателят дошъл в дома му и си поръчал 5
кибика дърва през лятото на 2016г., като му дал 250лв., които да внесе в
касата. В тази сума била включена и сумата за превозвача, който превозвал дървесината
от сечището до адреса. Имало други колеги, които спедирали дървата и издавали
документи след като се натоварят, както и че е не е карал дърва на жалбоподателя.
Не е снемал обяснения от лицето А.А., сочен като шофьор на камиона доставил
дървата на жалбоподателя, защото последния бил в чужбина.
Св.П.К.
сочи, че бил сигнализиран, че дървесината доставена на жалбоподателя, не
отговаряла на кубатурата, която заплатил в ДГС, чрез лицето М.П.. Назначил
комисия от служители, които отишли на място и установили, че дървесината, която
била префасонирана, отговаряла на заявената. В хода на жалбите разбрал също, че
жалбоподателят не си бил получил превозния билет от частника, който му доставил
дървата.
По делото
са приложени преписки за извършени
проверки подадени жалби на Д.Д. до РДГ Русе, Изпълнителна агенция по горите,
Министерство на земеделието и храните, ДГС Разград, ИАГИТ.
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Акта и НП
са издадени от компетентни органи по предвидения в закона ред и форма. Съгласно
разпоредбата на чл.213 от ЗГ се забранява ...съхраняването... на: по т.2
дървесина непридружена с превозен билет.
От установените обстоятелства по делото става ясно, а и за това не се
спори, че процесния ден в дома на жалбоподателят действително е имало дървесина
- 3,24 куб.м. дърва за огрев, без превозен билет. За доставянето на която
заплатил сумата 250лв. на св. М.П. горски надзирател, който внесъл 184,80лв. касата
на ДГС гр.Разград, а останалите средства били предоставени на превозвач. От
приложените писмени доказателства жалби и доклади /Доклад на директора на РДГ
Русе, л.84/ става ясно, че е бил издаден превозен билет с №4614/00267/SGMN от 30.06.2016г. с получател Д. Д. *** – адреса на
жалбоподателя. В който е допусната техническа грешка при изписване на името на
получателя, като вместо Д. е написано Д.. Превозния билет е бил даден на
шофьора, да го предаде на получателя. Не е установено безспорно кой е бил
превозвача, закарал дървата, съответно у
кого е бил превозния билет, дали в св.М.П., както сочи св.И.С., или у другото
лице А.А.. Установено е, че същият документ не е бил у жалбоподателя в деня на
проверката, не му е бил предаден при доставката според показанията на св. С..
Съдът намира, че в случая не е налице безспорно доказано виновно поведение,
съответно извършено нарушение от жалбоподателя. В тежест на наказващия орган е да
докаже всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
нарушението. След като за процесната дървесина е бил издаден превозан билет,
който не е бил предаден на жалбоподателя при доставянето на дървата, явно че
името е било сгрешено и напълно логично е лицето доставило вещите да е казало,
че ще го предаде на жалбоподателя по-късно в какъвто смисъл са показанията на
св.С., които няма причина да не бъдат кредитирани, като съдът намира, че не е
налице вина у наказаното лице, че съхранява дървата без необходимия документ.
На следващо място в случая би могла да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, която не е приложена от наказващия орган. Същият не е съобразил тежестта
на деянието, като не е отчел посочените по-горе обстоятелства, а именно, че
явно на жалбоподателят не му е предаден превозния билет от превозвача, чието
задължение е, стойността на процесните
дърва е в пъти под размера на минималната работна заплата, няма данни за други
извършени нарушения, предвид възрастта на жалбоподателя, съдът намира, че
процесния случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид. Поради което деянието макар и формално да
осъщестява състава на вмененото нарушение, представлява маловажен случай.
Поради
изложените съображения НП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от
горното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №834 от 11.11.2016г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр.Русе, с
което на Д.Ю.Д. от гр.Цар Калоян, е наложено наказание по чл.266 ал.1 във вр. с
чл.213 т.2 от ЗГ глоба в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: