Разградският районен съд, наказателен състав, в
публичното заседание на 19.01.2017
г., в състав:
при секретаря Г.А.,
като разгледа докладваното от председателя АНД № 1059 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С.Н.И., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 16-1075-001018 от 10.11.2016 г.
издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Разград.
В жалбата се сочи че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна.
Излагат се подробни съображения.
В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването, жалбоподателят не се явява.
Явява се защитникът
му адв. А.Т. ***. Поддържа жалбата и излага подробни съображения.
Въззиваемата страна ОДМВР - Разград, редовно призована,
не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратила преписката
в съда е инкорпорирано становището й за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на наказателното постановление.
Контролиращата страна районна прокуратура - Разград, при
редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в 7 -мо дневния преклузивен срок от
лице имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт и в
този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2016 г. около 16.45 ч. в гр. Разград на ул.
Камчия до училище Никола Икономов, управлявал собствения си лек автомобил Фиат
Пунто с рег. № ***, като на кръстовището с ул. Странджа – път преди товарна
таксиметрова пиаца при наличие на пътен знак Б1 извършил маневра завиване на
дясно, не пропуснал и отнел предимство и с предна лява част на автомобила си
блъснал движещия се от дясната му страна
товарен автомобил Опел Комбо с рег. № ****, управляван от М. Кр. Кр. от
гр. Разград, като в зоната на кръстовището настъпило ПТП с материални щети по
двете МПС.
За инцидента били уведомени контролните
органи по ЗДвП. След пристигането им на место на служителите на КАТ – св. Б. и Ц.,
въз основа на обясненията на двамата водачи и възприетото от него
местоположение на автомобилите, актосъставителят – св. Б. отразил горните
обстоятелства в съставеният от него АУАН с бл. № 582861 и квалифицирал същите,
като нарушение на чл.
50, ал.1 от ЗДвП. Срещу този АУАН жалбоподателят подал писмени възражения,
който били намерени за неоснователни от АНО /л. 12-14/.
Свидетеля Ц.
съставил Протокол за ПТП № 1566664 от 29.08.2016г. /л.21/, който бил подписан без възражения от
жалбоподателя.
Въз основа на
акта, било издадено и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е
идентично с описанието дадено му в АУАН, посочено е че жалбоподателя, не е
пропуснал ППС движещо се по път с предимство, в следствие на което е настъпило
ПТП с материални щети, поведението му е квалифицирано, като такова по чл.
50, ал.1 ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл.
179, ал.2 от ЗДвП с налагане на административно наказание "глоба"
в размер на 100 лв.
В хода на
производството са разпитани св. Б. и Цанков. Същите установяват с
непротиворечивите си показания идентична с отразената в акта и издаденото въз
основа на него НП фактическа обстановка. Приобщени са и рапорт от
актосъставителя /л.13/ и процесния АУАН, на осн. чл. 189, ал.2 ЗДвП. Самият жалбоподател не оспорва обстоятелството,
че за него е важал знак Б1.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона,
наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.
От събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен за Съда начин, че на посочените в
акта и НП дата и час, жалбоподателя е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, съобразно който на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
Жалбоподателят не
извършил правилна преценка на ситуацията и е навлязъл на пътя с предимство в момент,
когато по него се е движил товарен автомобил Опел Комбо с рег. № ***,
управляван от М. Кр. Кр., въпреки че възприел това превозно средство като
движещо се по пътя с предимство. При това положение става ясно, че
жалбоподателят имал възможност да възприеме и види, както и че го е възприел и
видял, но не е преценил всички обстоятелства, относно движението на движещия се
по пътя с предимство автомобил. При всички положения, жалбоподателя е бил
длъжен да му осигури предимство, както и да го изчака да премине през
кръстовището. Това налага извода, че като не сторил това, жалбоподателя виновно
е нарушил правилата на движение по пътищата - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Житейски обосновано
е, а поради това и нормативно скрепено, при пресичане на път с предимство,
водачът на автомобил движещ се по пътя без предимство да пропусне движещия се
по пътя с предимство, като изчака окончателното му преминаване през критичната
зона на кръстовището, независимо от явното или предполагаемо поведение на
водача на този автомобил. Несъмнено, процесното произшествие не би настъпило,
ако жалбоподателя бе изпълнил задълженията си при приближаване към кръстовище
да съобрази скоростта, посоката и положението на другите участници в
движението, с оглед да не бъде създадена опасност за тези, които се движат по
пътя, сигнализиран като такъв с предимство, и да ги пропусне да преминат.
От изложеното дотук
става ясно, че като не сторил това, при предприетото самонадеяно навлизане в
кръстовището, жалбоподателят не пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил
и му отнел предимството. В резултат от това настъпил и удара между двете
превозни средства, на които били причинени имуществени вреди.
По възражението, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянато на АУАН, тъй като в същия не са посочени всички лица
участвали при проверката и при съставянето на акта.
В разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН никъде не е посочено, че АУАН се съставя в присъствието
на всички присъствали свидетели, още по-малко пък в акта да се посочват всички
лица, участвали и присъствали в проверката при установяване на
административното нарушение. Така и Решение № 37 от 28.02.2013 г. КНАХ дело №
7/2013 г. по описа на Разградският административен съд.
Съставянето на акта
само в присъствието на един свидетел не е процесуално нарушение, аргумент за
което е и разпоредбата на чл. 43,
ал.1 от ЗАНН, която допуска актът да бъде подписан само от един от
свидетелите. Така и Решение от 28.06.2010 г., по к.адм.д.№ 332/2010 г. по описа
на Добричкият административен съд.
Актът
е подписан от актосъставителя, свидетеля Ц. и нарушителя. Следва да се приеме,
че актът е редовно съставен, тъй като отговаря на изискването на чл.43, ал.1 от
ЗАНН и е подписан от поне един от свидетелите, посочени в него. В съдебно
заседание е разпитан свидетелят Ц., който заедно със св. Б. /актосъставителя/ е
пристигнал на местопроизшествието. Фактическата обстановка е изяснена изцяло
чрез събраните допустими доказателства. Поради това съдът приема възражението
на жалбоподателя, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за неоснователно. Така и Решение № 4 от 23.01.2014 г. по КАН
дело № 184/ 2013 год. по описа на
Разградският административен съд.
По възражението, че акта е съставен на место, а
в сградата на КАТ – Разград.
Съставянето
на акта в сградата на КАТ – Разград не представлява процесуално нарушение. Само
за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че видно от показанията на св. Б.
в момента е валяло проливен дъжд, така че за удобство на участниците, акта бил
съставен в сградата на КАТ, а не на местото на ПТП-то.
По възражението, че АНО не е изложил мотиви в НП относно
разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28
ЗАНН. Само когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, само тогава това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Така и Решение № 23 от 03.02.2016 г. по КАН дело №
5/2016 г. по описа на Разградски административен съд.
Действително, АНО не
е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в
разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28
ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е налице
константна съдебна практика - Решение от 11.03.2010г. на Добричкият
Административен съд по к.а.д. № 62/2010 г.; Решение № 244 от 28.12.2010 г. на
Административен съд - Сливен по КАНД 227/10 г.
По възражението, нарушенията представляват маловажен
случай, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, и отмени НП.
В случая не е налице
"маловажен случай" на административно нарушение. За да е нарушението
маловажно, то следва да е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед данните за личността на
извършителя (жалбоподателя и преди е санкциониран и то нееднократно за нарушения на ЗДвП), начинът на извършване
на нарушението, общественоопасните последици и всички други смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, процесното нарушение не може да се
преценят като маловажно, тъй като то не се различава с нищо от обикновените
случаи на такъв вид нарушение. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че
не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
По размера на наказанието.
За нарушението по чл.
50, ал.1 ЗДвП, при предвидена в чл.
179, ал.2 ЗДвП Глоба в размер от 100 до 200 лв, на жалбоподателя е наложена
100 лв.
Съдът намира, че при
определяне на наложеното наказание в абсолютния законов минимум, независимо от
многото други предходни нарушения на ЗДвП извършени от жалбоподателя, видни от
справката за нарушител /л.16-17/, АНО е проявил излишна снизходителност, в разрез
с изискванията на чл.
27, ал.2 и ал.3
ЗАНН.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 16-1075-001018 от 10.11.2016 г. издадено от
Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
районен съдия: