Р Е Ш Е Н
И Е
№ 16
гр. Разград, 14.02.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
районен съд, наказателен състав,
в публичното заседание на 19.01.2017
г., в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Г.А.,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 1070 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 102484 – F106044 от 08.05.2014г., издадено от Директор
на Офис - Разград при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция по
приходите (НАП) - гр.Варна, упълномощен да издава наказателни постановления
(НП) за налагане на административни наказания по чл. 178
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) със Заповед на изпълнителния
директор на HAП №ЗЦУ-28 от 06.01.2010 г., срещу ЕТ "ПЕВИК ВАЯН – Д. Г.",
ЕИК 202914516, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Трапезица
No 8, ап. 21, тел.: 084/660606; 0888 303 712, Електронна поща: pgeo@abv.bg,
представлявано от Д. П. Г.-Й., ЕГН **********, с което за нарушение на чл.
132, ал.2 във връзка с чл.
132, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева по чл. 178
ЗДДС.
С жалбата жалбоподателят оспорва НП и моли за негота
отмяна. Сочи, че е извършил процесното деяние, тъй като не е знаел за
законовото си задължение да подаде процесното заявление по чл. 132, ал.1 ЗДДС.
Сочи, че деянието му представлява маловажен случай по см. на чл. 28, б. „А“
ЗАНН. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не
изпраща представител. Депозира писмена молба, с която поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна ТД на НАП - гр. Варна, редовно призована
- изпраща юрисконсулт с пълномощно по делото. Оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение
Контролиращата страна районна прокуратура –
Разград, при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 27.03.2013 г. в ТД на НАП - гр. Варна, офис Разград от
жалбоподателя било подадено заявление за
регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС 0000-0001885/27.03.2014г. Основание за
регистрацията било, по чл. 132, ал.1
ЗДДС - задължителна регистрация на лице което на основание чл. 10, ал.1 ЗДДС
придобива стоки и услуги от регистрирано лице.
Въз основа на заявлението, била
извършена проверка по документи на относно наличието на обстоятелства за
регистрация по ЗДДС. При извършена проверка в електронния сайт на Агенция по
вписвания – Търговски регистър е установено, че с вписване от 30.01.2014г. е
извършено прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "ПЕВИК ВАЯН – Д. Г.",
ЕИК 826062508 представлявано от В. Д. Г., ЕГН **********, на осн. чл. 15, ал.1
ТЗ, с правоприемник ЕТ "ПЕВИК ВАЯН – Д. Г.", ЕИК 202914516. Съгласно
Договор за прехвърляне на предприятие по чл. 15, ал.1 ТЗ подписан на
24.01.2014г., нот. заверен с рег. № 308/24.01.2014г. от В. К., собствеността
върху търговското предприятие се прехвърля като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения.
Съгласно чл. 132,
ал.1 ЗДДС задължително се регистрира по този закон лице, което на осн. чл. 10,
ал.1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Съгласно разпоредбата на чл.
132, ал.2 ЗДДС в сл. По ал.1 лицето, което получава стоките или услугите, е
правоприемник на всички права и задължения по този закон във връзка с тях,
включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за
извършване на корекция на ползването на данъчен кредит.
Регистрацията се
извършва с подаване на заявление за регистрация в 14 дневен срок от вписване на
обстоятелството по чл. 10, ал.1 в търговския регистър. Съгласно чл. 74, ал.4
ППЗДДС в случаите на регистрация на осн.
чл. 132 ЗДДС към заявлението за регистрация си прилага и удостоверение за
вписани обстоятелства по чл. 10, ал.1 от закона в търговския регистър. Датата
на регистрацията в случаите по ал.1 е датата на вписването на обстоятелството
по чл. 10, ал.1 в Търговския регистър.
В конкретния случай
вписването на обстоятелството /прехвърляне на предприятие/ в Търговския
регистър е с дата 30.01.2014г. и е следвало да се подаде заявлението за
регистрация по ЗДДС на осн. чл. 132, ал.1 ЗДДС до 13.02.2014г. включително.
Заявлението за
регистрация по ЗДДС обаче е подадена на едва на 27.03.2014г. Налице е
закъснение от 41 дни.
Ето защо е нарушена разпоредбата на чл.
132, ал.2 във връзка с чл.
132, ал.1 от ЗДДС.
В тази връзка на 03.04.2014 г. "Инспектор по
приходите" в ТД на НАП - гр. Варна съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя
в присъствието на свидетеля Т.П.А. и в присъствието на П. Д. Г. в качеството му на представител на
жалбоподателя, упълномощен с пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис с
рег. № 1294 от 28.02.2014г. на Р. Ив., нотариус в район на РС Разград, с рег. №
378 на НК. Същия ден препис от акта бил връчен на пълномощника на
жалбоподателя.
Въз основа на този
АУАН Административно-наказващият орган издал обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Събраните по делото
гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си и
взаимно се допълват.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но разгледана по същество е неоснователна.
На първо място, административно-наказателното
производство е протекло без съществени нарушения на процесуалните правила. При
съставяне на АУАН са спазени разпоредбите на чл.чл. 36-46 от
ЗАНН.
АУАН е съставен своевременно и в присъствието на представител
от дружеството-нарушител. Спазени са сроковете по чл. 34
ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
3-месечния срок от откриване на нарушителя и двугодишния от извършване на
нарушението. Постигната е пълна индивидуализация на нарушението и извършителя,
без да се ограничава правото му на защита.
Не са налице формални предпоставки за отмяна и на НП.
Последното е издадено без нарушения на разпоредбите по чл.чл. 52-58 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма и при
съблюдаване на срока по чл. 34
ЗАНН. Видно от Заповед №ЗЦУ-28 от 06.01.2010 г. на изпълнителния директор
на HAП, Директорът на офис – Разград при ТД на НАП Варна, е бил упълномощен да
издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл. 178
ЗДДС. Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана съобразно процесуалните правила и при гарантирано право на защита.
Както в АУАН, така и в НП са посочени съставомерните
елементи от обективна страна на деянието; видът на нарушението - бездействие;
датата и мястото на извършване; обстоятелствата при които е било извършено;
законните разпоредби, които са били нарушени виновно - чл.
132, ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДДС.
На второ място, по случая правилно и законосъобразно са
били активирани относимите разпоредби на съответния материален закон.
От приложения и събран по делото доказателствен материал
по безспорен начин се установява извършване на процесното административно
нарушение. Налице е подаване извън законоустановения 14-дневен срок от
вписването на обстоятелство, на заявление за регистрация по ЗДДС съобразно чл.
132, ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДДС. Това просрочие е било допуснато от жалбоподателя, който във връзка
с разпоредбата на чл.
10, ал.1 от ЗДДС относно прехвърляне на търговско предприятие.
Прехвърлянето на търговското предприятие е вписано в ТР с дата 30.01.2014г. и
Заявлението за регистрация е по ЗДДС е следвало да се подаде до 13.02.2014г.
включително. Заявлението за регистрация
по ЗДДС е подадено със закъснение на 27.03.2014г., като не е спазен 14 дневния
срок, налице е закъснение от 41 дни.
Ерго, нарушена е разпоредбата на чл.
132, ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДДС. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие -
неосъществяване на дължимо действие. За да е съставомерно деянието, е
достатъчно да не е изпълнено законоустановено задължение и не е необходимо да е
настъпил вредоносен резултат.
В тази връзка административно-наказващият орган правилно
и законосъобразно е активирал санкционната разпоредба на чл. 178
от ЗДДС.
На трето място, съдът не споделя виждането на
жалбоподателя за маловажност на
нарушението.
При
този вид нарушения достатъчно
е закъснение и
от един ден, за да
се обоснове налагане на санкция. В този смисъл
вж. Решение № 44от
11.07.2008г. по КНАХ дело № 35/2008 г. по
описа на Разградският административен съд /в
което се приема че и закъснение от само два дни за подаване на декларация не е
маловажен случай/, Решение № 19 от 31.01.2013г. по КАН дело № 253/2012 г. по описа на Разградският
административен съд, Решение № 132 от 24.03.2014г. по к.а.н.д. № 67/2014 г. по описа на
Административен съд-Хасково.
Настоящата съдебна инстанция счита, че за извършеното
нарушение от жалбоподателя не е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното приложение на Наказателния кодекс
касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т.9 от НК следва да бъде приложена в административно-наказателното
производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН.
С оглед доктриналната класификация на правонарушенията в
зависимост от настъпването на общественоопасни последици, нарушението по чл.
132, ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДДС следва да се отнесе към така наречените "нарушения на просто
извършване", "формални нарушения". Същото се явява довършено
чрез бездействие със самото осъществяване на изпълнителното деяние - неподаване
в срок на заявление за регистрация по ЗДДС. При това законът не изисква
настъпване на определен противоправен резултат, извън факта за самото деяние.
Доводът, че от нарушението не са възникнали вредоносни
последици, е ирелевантен по отношение на настоящия спор. Нарушението само по
себе си е формално, така че поведението на нарушителя, изразено в неговото
бездействие, изпълва състава на нарушението без да е необходимо от това да са
настъпили имуществени или неимуществени вреди. Ето защо не може да се приеме,
че е налице маловажен случай по смисъла
на чл.
28 от ЗАНН и че санкционираното лице следва да бъде освободено от
административно-наказателна отговорност. Тук преценката трябва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а съобразно
степента, с която т.нар. формално нарушение е застрашило конкретните обществени
отношения.
В разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна интензивност
е застрашило обществени отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение. При определяне дали едно деяние е малозначително или
маловажен случай, водещо значение има
именно обществената опасност на деянието, а не тази на дееца. Разбира се, на
същата плоскост следва да бъде преценявана и обществената опасност на дееца, но
последната представлява само помощен критерий за оценка обществената опасност
на деянието.
В процесния случай, доколкото смекчаващите отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, нарушението
представлява типична проявна форма на нарушение по чл.
132, ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДДС, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
По отношение вината - спрямо юридическо лице и ЕТ, всяко
нарушение от обективна страна води след себе си правомощие на компетентните
държавни органи да наложат имуществена санкция. Това е така, защото
отговорността им е обективна и безвиновна, а имуществената санкция се налага
при констатирано нарушение на установения ред на държавно управление и
изпълнение на задължения към държавата съобразно редакцията на чл.
83, ал.1 от ЗАНН.
Наред с това, следва да се има предвид, че нарушението,
макар и формално, е масово и от изключителен обществен интерес.
Несвоевременното подаване на заявления за регистрация по ЗДДС поставя органите
по приходите в дефицит от информация. Освен това, нарушителят е търговец, тоест
субект, който по занятие извършва търговска дейност и като такъв е следвало да
бъде запознат с нормативната уредба, касаеща дейността му - в частност тази по
ЗДДС, както и стриктно да я спазва. Ето защо обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път може да бъде оценявано като смекчаващо отговорността и
да бъде взето предвид при определяне размера на санкцията, но не и да обоснове маловажност на деянието.
Относно размера на имуществената санкция.
Чл. 178 ЗДДС предвижда размер
на имуществената санкция от 500 до 5000
лв.
Съдът намира, че при
определяне на наложеното наказание, като е наложил имуществена санкция в
абсолютния законов минимум, независимо от това че закъснението е надхвърлило
месец, АНО е проявил излишна и
необоснована снизходителност, в разрез с изискванията на чл. 27, ал.2 и ал.3
ЗАНН.
По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от изложеното до тук и на
осн чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 102484 – F106044 от 08.05.2014г., издадено от
Директор на Офис - Разград при Териториална дирекция (ТД) на Националната
агенция по приходите (НАП) - гр.Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Разград, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.