Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Разград, 02.02.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд, наказателен състав, в публичното заседание на 02.02.2017 г., в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря
Г.М., като разгледа докладваното от председателя АНД № 1105 по
описа за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат Н.Ф.
***, действаща в качеството си на защитник на С.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,
против наказателно постановление № 17-045Б/01.09.2012 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и
контрол” гр. Разград, регионален център
„Рибарство и контрол – Североизточна България“, Главна Дирекция “Рибарство и
контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за
нарушение на чл.35, ал.1, т.7 от Закон за рибарството и аквакултурите, на
основание чл. 73, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лв.
В жалбата се моли, наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, административнонаказващият орган не изпраща представител.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването жалбоподателят не се явява.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването защитникът не се явява. Депозира писмена молба, с
която моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като се поддържа жалбата и
се излагат допълнителни съображения /л. 40-41/.
Разградският районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.08.2012 г., около 15.00 часа, контролните органи по ЗРА – свидетелите по
делото, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в
землището на с. Бели лом, в акваторията на яз. “Бели Лом”. При наблюдението на
действията на жалбоподателя, видели същия да хвърля във водите на язовира малка
мрежа тип “парашут”. Проверяващите приближили към мястото, където бил
жалбоподателя, и установили, че въпросния
уред е в работно положение, потопен във водите на язовира. Установили и уловена
риба – 1 бр. сребриста каракуда.
Непосредствено след това,
актосъставителят съставил АУАН с бл. № 0014406, като счел че с поведението си жалбоподателят
е осъществил нарушение на чл. 35, ал.1, т.7 от ЗРА, тъй като е извършвал
любителски риболов с маломерен мрежен риболовен уред тип „парашут“.
Въз основа на акта, било издадено
и атакуваното НП.
Съдът намира за установена
горната фактическа обстановка, въз основа на приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства и показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок, против акт
подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
По възражението, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Видно от т. 2 на
Заповед № РД09-520/23.06.2010г. издадена от Министъра на земеделието и храните,
е че на осн. чл. 94, ал.4 ЗРА, са оправомощени служителите на длъжност
„Началник сектор „Рибарство и контрол“ на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури да издават наказателни постановления за нарушения, извършени на
територията на съответния сектор, въз основа на Актове за установяване на
административно нарушение.
Ето защо
възражението, че НП е издадено от некомпетентен орган се явява неоснователно.
Само за пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че видно от т. 1 от горецитираната
заповед, на осн. чл. 94, ал.1 ЗРА са
определени служителите на длъжност
„Младши специалист“, „Старши специалист“, „Главен специалист“, Младши
инспектор“, „Старши инспектор“, и „Главен инспектор“ в секторите „Рибарство и
контрол“ на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да съставят Актове
за установяване на административни нарушения за нарушения на разпоредбите на
ЗРА, извършени на територията на цялата страна, по реда на ЗАНН. Ето защо, АУАН
също е съставен от компетентен орган.
По възражението, че е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като в НП към разпоредбата на чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА, е
добавена и разпоредбата на чл. 73 ЗРА.
Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като чл. 73 ЗРА е санкционната норма, която
правилно е определена от АНО.
По същество.
Легалната дефиниция на понятието
"риболов", се съдържа в параграф
1, т.26 от ДР на ЗРА и според посоченият текст, "риболов" е
поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
А съгласно т. 27: "Риболов
- любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при
която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически
лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по
определени за това правила.“
Посочената за виновно
нарушена разпоредба на чл. 35, ал.1, т.7 от ЗРАквакултурите, забранява
любителския риболов в обектите по чл. 3, ал.1 от Закона /рибностопански
обекти/, с маломерни мрежени уреди тип «парашут».
Съдът намира за доказано
обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал риболов /по смисълът на т.26 и
т.27 от ДР на ЗРА/, доколкото от фактическа страна е установено, че именно той
е поставил уреда във водата - дейност,
която е била насочена към извършване на улов. И тъй като така осъществените
действия по поставяне на «парашут»-а във водите на язовира са били годни реално
да доведат до улов на риба или други водни организми, то и осъщественото от жалбоподателя
субсумира всички признаци от обективна страна на посоченото в наказателното
постановление нарушение на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА. Нарушението е съставомерно и
от субективна страна, доколкото на жалбоподателят е била известна забраната за
осъществяване на любителски риболов с уред от вида на ползвания от него, а
незнанието на правната норма не изключва отговорността му. Законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В този смисъл вж. и Решение от 3.12.2014 г. на АдмС - Разград по к. н. а. х. д. № 123/2014 г.
По възражението, че АНО не е изложил мотиви в НП относно
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28
ЗАНН. Само когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, само тогава това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Така и Решение
№ 23 от 03.02.2016 г. по КАН дело № 5/2016 г.
по описа на Разградски административен съд.
Действително, АНО не е изложил
съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в
разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28
ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила.
В този смисъл е налице константна
съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по
к.а.д. № 62/2010 год.; Решение № 244 от 28.12.
По възражението, нарушенията представляват маловажен
случай, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, и отмени НП.
В конкретния
случай не е налице и хипотезата на чл.
28, б. "а" от ЗАНН. Обстоятелствата, при които е извършено
настоящото нарушение, не го характеризират като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайния начин на извършване на подобни нарушения, за
да е налице хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. Такава
е и константната съдебна практика, намерила израз в:
-
Решение от 3.12.2014 г. на АдмС
- Разград по к. н. а. х. д. № 123/2014 г.,
-
Решение от 19.03.2012 г. на
АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 44/2012 г.,
-
Решение от 6.10.2014 г. на АдмС
- Хасково по к. а. н. д. № 255/2014 г.,
-
Решение от 5.07.2013 г. на АдмС
- Хасково по к. а. н. д. № 274/2013 г.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори и при липса на улов, същото е ирелевантен
факт, тъй като съставът на нарушението не го предвижда като обективен признак. Така и Решение от 5.07.2013 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
274/2013 г.
По размера на наказанието.
Съгласно чл. 73 ал.1 от
ЗРА: «Който лови риба и други водни
организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и 37, се
наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.».
Съдът намира, че при
определяне на наложеното наказание /в
абсолютния законов минимум, независимо от наличието на несъставомерни вредни
последици – наличие на уловена риба/, АНО е проявил излишна и необоснована
снизходителност, в разрез с изискванията на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН.
По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от изложеното до тук и на
осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-045Б/01.09.2012 г. на
началник сектор в териториален
сектор “Рибарство и контрол” гр.
Разград, регионален център „Рибарство и контрол – Североизточна България“,
Главна Дирекция “Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Разград, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.