Мотиви към Присъда №62/09.02.2017г., постановена по НОХД №1063/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Н.М. *** за това, че за времето от 22.06.2009 г. до 30.04.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1107 от 04.06.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен към заявление № МП-9241/22.06.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и заявление № МП-9242/22.06.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно Управление „Социално осигуряване“ – Разград /ТП на НОИ- Разград/ до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“ – Разград /ТП на НОИ- Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност, в размер на 5974,36 лева, собственост на Национален Осигурителен Институт – София с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. А.Н.М. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитника му, с оглед признаването на вината от първия, молят за определяне на наказание в минимален размер.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 5974,36лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Н.М. е роден на *** г. в гр. Разград, живее в същия град. Същият е със средно образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият А.М. ***. През 2009г. по неустановен начин подсъдимият се снабдил с Експертно решение №1107/04.06.2009г. , на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. В експертното решение било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Други болести на артериите и артериолите“, а също и че е с 80% трайно намалена работоспособност. Снабдил се и с медицинска документация – епикриза и протокол на медицинска комисия на Отделение по хирургия при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, макар че към посочените в тези документи дати той не бил лекувана в отделението по хирургия, което се установява от писмо на МБАЛ-Разград и следователно такава медицинска документация не му е издавана.

На 22.06.2009г. подсъдимият А. М. се явил в РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград / сега ТП на НОИ-гр. Разград/ и подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-9241/22.06.2009 г. и заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – 9242/22.06.2009г., като се подписал в тези заявления като заявител и приложил неистинското експертно решение. №1107/04.06.2009г. Тези документи били приети от св. Н. В. –служител в Районно управление „Социално осигуряване“ –гр. Разград, като заявленията били отправени до Директора на РУ„Социално осигуряване“. С оглед представената документация било преценено, че подсъдимият има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Така на подсъдимия била отпусната лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в общ размер 170,62 лв месечно, считано от 04.06.2009г. За периода от 22.06.2009г. до 30.04.2012г. подсъдимият получил от ТП на НОИ – Разград сума от 5974,36 лв, изплатена му като пенсии за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане № Ра-324/23.04.2012г. на ТП – Разград при НОИ –гр. София изплащането на пенсиите е спряно, считано от 01.05.2012г..

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза, е видно че:

1.Подписите положени в графите „председател” и „членове” в ЕР № 1107/04.06.2009г. не са изпълнени съответно от В.К. Ш., Р. Д. Д. , М. К. М., Б. Г. Б. и С. А. М.

2. Подписът положен в графа „Получих решението“ в ЕР №1107/04.06.2009г. не е изпълнен от А.Н.М..

3. Отпечатькът от печат в ЕР№1107/04.06.2009г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК -гр.Разград.

4. Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление №МП-9241/22.06.2009г. и заявление №МП-9242/22.06.2009г. са изпълнени от А.Н.М..

Назначената съдебно-икономическа експертиза установява размера на получените от подсъдимия суми като пенсии за процесния период.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимия, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.А. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 22.06.2009 г. до 30.04.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1107 от 04.06.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен към заявление № МП-9241/22.06.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и заявление № МП-9242/22.06.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно Управление „Социално осигуряване“ – Разград /ТП на НОИ- Разград/ до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“ – Разград /ТП на НОИ- Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност, в размер на 5974,36 лева, собственост на Национален Осигурителен Институт – София с намерение да го присвои. Подсъдимият е използвал неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. М. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А. М., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият не е осъждан, а също се отчитат и направените от него признания. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на две години лишаване от свобода, което е минималния законов размер, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателен е и предявения граждански иск от НОИ -гр. София и същият следва да бъде уважени в размера в който е предявен, ведно с претендираната законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: