Р Е Ш Е Н И Е

Номер 32 13.02.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.2018 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от“Енерго-ПРО Продажби”АД срещу Н.А.Н., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 441,38 лв. за консумирана ел. енергия за периода 05.02.2016 г. - 07.04.2016г. и 11,51 лв. мораторна лихва от датата на след падежа на всяка фактура до 13.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски номер *** във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер **** находящ се в гр.Р.****, както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, по гр.д. № 1528/16г. на РРС, срещу която ответникът е депозирал възражение. В с.з. представителят на ищеца заявява, че към момента са заплатена претендираната сума, незаплатени са останали разноските.

Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Сочи, че не е собственик на имота и е извършил разпоредителна сделка с него с н.а. от 06.06.94г. Не е запазил правото на ползване, не е клиент на ищеца. Както и че на 01.12.2016г. дъщеря му е получила вместо него съобщението по гр.д. №2018/1г., пенсионер е, отсъствал от града по здравословни причини Извършил проверка и установил, че по-голямата част от дължимите неустойки за просрочие са заплатени от ползвателите на имота на 21.11.16г. и 30.11.16г. Фактура № №0169632454 е заплатена на 23.12.16г. след проведен разговор с ползвателите на обекта и с която е заплатено задължението.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №.1528/2016 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 441,38. лв. за ползвана ел. енергия за периода 05.02.2016 г. - 07.04.2016г. и за сумата 11,51лв. лихва за забава от падежа на всяка фактура до 13.07.2016г.

С н.а. №** том ** дело №1182/94г. ответникът се е разпоредил с имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. По делото не е спорно, че ответникът е бил собственик на обект с абонатен номер **** находящ се в гр.Р.****. Както и че с н.а. №* том * дело №** от ***г. е извършено разпореждане с недвижимия имот. Спорен е въпросът дали ответникът е потребител за доставяна в имота ел. енергия. Съгласно чл.98а ал.2 от ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия, като в разпоредбата на чл.98а от ЗЕ се сочат реквизитите на тези общи условия по отношение на продажбата на ел. енергията на крайните клиенти-потребители на енергийни услуги. Според §1 т.41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1 т.27г определя понятието „краен клиент“ и това е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищецът твърди, че независимо, че е продаден имота, ответникът не е подал заявление за прекратяване на собствеността. Съгласно сега действащите разпоредби на Общите условия за продажба на електрическа енергия /ОУПЕЕ/ и чл.4 от същите клиент е собственик или ползвател на обект присъединен към електроразпределителната мрежа. Съответно договорните отношения се прекратяват, когато същият престане да отговаря на условията да бъде клиент. В случая от приложения нотариален акт се установява, че ответникът в процесния период вече не е бил собственик на имота, т.е. е загубил качеството на клиент по смисъла на ОУ ПЕЕ. Неизпълнението на задължението му по чл.16 ал.2 от ОУ ПЕЕ за уведомяване за настъпила променя във връзка със собствеността, не създава задължение да заплаща ел. енергия, която реално не е потребил, тъй като липсва договорка в този смисъл. Освен това, по времето, когато ответникът е прехвърлил собствеността върху имота/06.06.94г./, не е установено, дали и какви задължения е имал, съгласно действалата към него момент уредба. Поради което, между страните не се доказа по безспорен начин да са налице облигационни отношения във връзка с продажба на ел. енергия за процесния период, поради което ответникът не е длъжен да заплаща същата. Поради неоснователността на претенциите, ответникът не дължи заплащане на направените от ищеца разноски в производството. Предвид изложеното претенциите са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, Варна Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик 258 срещу Н.А.Н., ЕГН**********, адрес ***, за приемане на установено, че дължи сумата 441,38 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща неплатени фактури за електрическа енергия за периода 05.02.2016г. -07.04.2016г. и сумата 11,51лв. /единадесет лева и петдесет и една стотинки/ мораторна лихва представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа и до 13.07.2016г.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: