Р Е Ш Е Н И Е

Номер 35 17.02.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осми февруари две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар С.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2097/2016 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „Булпойнт 2015“ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове срещу Г.М.Н. за сумата 360,69 лв. за услуги, предоставени от БТК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и за сумата 97,19 лв. обезщетение за забава за периода до 08.07.2016 г. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че между Г.Н. и БТК е бил сключен договор за предоставяне на мобилни и телевизионни услуги на 15.12.2012 г. за мобилен номер 0877391520 и на 16.01.2013 г. за мобилен номер ****, че за ползваните от ответника мобилни услуги за периода 08.06.2013 г. – 09.11.2013 г. са издадени четири фактури на обща стойност 360,69 лв., които не са заплатени от ответника, че задълженията са прехвърлени на „СГ Груп“ООД, което е изпратило уведомление до длъжника и на 12.05.2016 г. е прехвърлило задълженията на ищеца.

Ответникът не е депозирал писмен отговор по делото. Същият не е посочил никакви обстоятелства и във възражението си, депозирано в срока на чл.414 от ГПК в заповедното производство. В с.з. заявява, че са му обяснили, че ще плаща по-малко, а сметките били големи. По тази причина спрял да плаща и по-късно го изключили. Счита, че следва да плаща по 15,80 лв. на месец.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1368/2016 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 15.12.20102 г. между БТК АД и ищеца е сключен договор за активиране на мобилен телефон с №0877391520 за срок от 24 месеца. – от 15.12.2012 г. до 15.12.2014 г. Абонаментния план е Vivacom EasyCall S с промопакет зима 2012. С нов договор от 16.01.2013 г. е сключен втори договор, този път за телефонен №***** с план Vivacom MegaCall S отново за срок от 24 месеца.

В двата договора не е посочена цена на услугата, същите препращат към общите условия за уреждане на взаимоотношенията между БТКАД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги… , публикувани на уебстраницата. С подписването на договора, абонатът е декларирал, че ги приема за приложими към всички неуредени въпроси.

И в двата договора е уговорена неустойка – в.т.1., че в случай на предсрочно прекратяване на договора по искане на абоната или поради виновно неизпълнение на задълженията по договора, абонатът дължи неустойка в размер на абонаментната цена без отстъпки за оставащите отчетни периоди от датата на прекратяване до датата на изтичане на минималния срок.

Процесните суми са по четири броя фактури от 08.07.2013 г., 09.08.2013 г., 08.09.2013 г. и 09.11.2013 г. В първите три фактури са начислени само такси в размер на 10,67 лв. и 2,42 лв. за единия телефон и 8,17 лв. за другия телефон. Така за всеки месец са дължими по 24 лв. или общо за трите месеца – 71,61 лв. Срокът за заплащане на фактурите е 25-то число на същия месец.

Към настоящия момент на уеб страницата на Виваком не са посочени цени на тарифните планове, които е ползван ответника. В с.з. същият представя каталог от месеца, в който е сключил договорите. В този каталог мобилен план Vivacom EasyCall S е с цена 12,80 лв., а Vivacom MegaCall S с цена 9,80 лв.

С договор за цесия от 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна копмания“ЕАД е прехвърлила на „СГ Груп“ООД редица вземания, сред които и това срещу ответника. След това с нов договор от 12.05.2016 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило това и други вземания на ищеца по настоящото дело „Булпойнт 2015“ЕООД. За двете цесии са изпратени уведомления до ответника, за които няма доказателства, че са получени.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове са основателни и доказани. Между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С този договор „БТК“ се е задължила да доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани чрез посочване наименованието на абонаментния план. Така сключеният договор е срочен и предсрочното му прекратяване влече отговорност за неустойка. За трите процесни месеца на ответника са начислени само таксите в размери малко под предвидените във всеки от двата плана, като сумите са увеличени с дължимия ДДС. Същите са дължими на основание сключения договор. Тъй като не са начислени суми за проведени разговори, съдът не е давал указания, респ. страните не са представяни доказателства за трафика от съответните мобилни номера.

След изтичане на уговорения срок договорите е следвало да бъдат прекратени съответно на 15.12.2014 г. и на 16.01.2015 г. При прекратяване на договора от страна на доставчика след неплащането на сметките за три поредни месеца, дължимата неустойка е следвало да бъде начислена за срок от м.септември 2013 г. до 15.12.2014 г., респ. 16.01.2015 г., т.е. за 15, респ. 16 месеца. Следователно неустойката от 301,14 лв., която е отразена в издадената фактура от 09.11.2013 г. е правилно начислена.

За неплащането на всяка от фактурите е начислена и се дължи и мораторна лихва от датата на падежа до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.07.2016 г.

Следователно към 29.05.2015 г. ответникът е имал задължение към „БТК“ за заплащане на процесните суми. Липсват твърдения и доказателства за заплащане на тези суми както на „БТК“ЕАД, така и на правоприемника й по договора за цесия „СГ Груп“ООД. Следователно, дори и известието за извършената цесия да не е стигнало до ответника преди настоящия процес, след като длъжникът не е изпълнил на първоначалния кредитор, следва да заплати задължението си на настоящия кредитор в качеството му на цесионер по договора.

Ето защо съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е поискана и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.78 от ГПК в размер на 75 лв. държавна такса по настоящото производство, а по заповедното производство – д.т. от 25 лв.

Ищецът е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед материалния интерес следва да бъде в размер на предвидения минимум от 100 лв. за настоящото производство и 50 лв. по ч.гр.д.№11368/2016 г.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Н., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Булпойнт 2015“, ЕООД, ЕИК 2037799060 със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.“Струга“, №31 сумата 360,69 лв. /триста и шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващи сбор от сумите 11,35 лв. по фактура №1140963190/08.07.2013 г., 24,14 лв. по фактура №1142896172/ 09.08.2013 г., 24,06 лв. по фактура №1144822025/ 08.09.2013 г. и 301,14 лв. по фактура №1148705247/ 09.11.2013 г., издадени от „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и сумата 97,19 лв. /деветдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ , представляваща сбор от мораторни лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до 08.07.2016 г., както и законна лихва върху главницата от 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №2213/12.07.2016 г. по ч.гр.д.№1368/2016 г. на РРС.

ОСЪЖДА Г.М.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Булпойнт 2015“, ЕООД, ЕИК 2037799060 със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.“Струга“, №31 сумата 75 лв. / седемдесет и пет лева / разноски и сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 25 лв. / двадесет и пет лева/ разноски и 50 лв./петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1368/2016 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1368/2016 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: