Р Е Ш Е Н И Е

№23, 10.02.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2147 по описа за 2016г.:

Обективно съединени искове по чл.242, чл.220, чл.222 ал.1, чл.224 КТ.

Депозирана е искова молба от И.Н.И., който твърди, че започнал работа при ответника на 29.07.16г. като шофьор на товарен автомобил. Започнал работа без трудов договор, но че е работил може да се установи по пътните листи и товарителници, които се съхраняват при ответника. Според ищеца уговореното месечно възнаграждение било 600лв. за работа в България и 25 евро на ден за работа извън България.Цял месец работил. Ходил дори и в Румъния, но без командировъчна заповед. Едва в началото на м.септември получил на ръка 300лв. На 04.10.16г. ищецът заминал на курс за Германия с управителя, за да свикне. Не са уговаряни дневни и квартирни. В този момент съпругата на ищеца отишла в офиса на фирмата да поиска трудовия договор на ищеца. Същия бил от 15.08.16г., неподписан от ищеца, но обявен в НАП. Посоченото трудово възнаграждение било 450лв., като не е посочена работа в чужбина. Според ищеца мнението на управителя било, че не справя добре с работата, но въпреки това го оставил сам в Германия. В продължение на осем дни ищеца стоял по паркинги. Живеел в микробуса. На осмия ден ищецът се обадил на ответника и му заявил, че се връща в България. Управителят му отговорил да не тръгва празен за България. Имало товар до Унгария. Ищецът го превозил и на 12.10.16г. се прибрал в България. На 13.10.16г. ищеца потърсил управителя да се разберат за възнаграждението, което ще получава ищеца. След направена справка в НАП разбрал, че трудовият му договор е прекратен от тази дата /уведомление от 18.10.16г./ На 07.11.16г. работодателят е подал ново уведомление в НАП относно прекратения договор от 13.10.16г. След разговор между ищеца и представител на ответника е подадено трето уведомление до НАП /от 09.11.16г./, за прекратяване на трудовия договор, считано от 07.11.16г. На 08.11.16г. и на 09.11.16г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумите от 281.40лв. и 363.78лв. Ищецът претендира трудово възнаграждение за м.09.16г. от 362.94лв. и за м.10.2016г.-138.28лв., обезщетение по чл.224 КТ от 59.54лв., обезщетение по чл.220 ал.1 КТ от 416.70лв. и обезщетение по чл.222 ал.1 КТ за времето от 13.10.16г. до 12.11.16г. в размер на 376.28лв. и сумата от 422.62лв. командировъчни за периода 04.10.16г.-12.10.16г. Представя трудов договор, справки за приети уведомления по чл.62 ал.5 КТ пред НАП, длъжностна характеристика, извлечение от сметката на ищеца.

Ответникът „ДАНИ-ТРАНС-13“ЕООД оспорва исковете, като твърди, че са неоснователни. Твърди, че с ищеца са сключили трудов договор на 15.08.16г., който макар и да не е подписал трудовия договор е подписал длъжностната характеристика към него. В договора е посочен размера на дължимото трудово възнаграждение. Според ответника ищецът е бил недобросъвестен и не се е справял със задълженията си. За курса до Германия е издадена заповед, пътен лист и история на движението на товарния автомобил. Според ответника ищецът с действията си му е причинил вреди в размер на 100евро. От момента, в който ищецът е отказал да работи и се е върнал празен от Унгария ответникът не му е начислявал трудово възнаграждение поради самоотлъчка. Трудовият договор е уговорен със срок за изпитване и тъй като изпитването не е било успешно, договорът е прекратен на осн. чл.71 ал.1 КТ. Тъй като ищецът е се е явил за прекратяване на трудовия договор по негово желание, първоначално е подадено уведомление до НАП, че трудовия договор е прекратен на 13.10.16г., а в последствие е подадено ново уведомление за прекратяване на договора от 07.11.16г.. Отказът ищеца да подпише връчването на заповедта за уволнение е удостоверен с подписите на свидетели. Исковете по чл.220 ал.1 КТ и чл.222 ал.1 КТ са неоснователни. Ответникът твърди, че е заплатил всички дължими трудови възнаграждения на ищеца, а ищецът е предявил иска си преждевременно, тъй като възнаграждението се заплаща в края на следващия месец. Преди 15.08.16г. ищецът не е имал сключен трудов договор и не му се дължи възнаграждение. Сумата от 300лв., изплатени на ищеца с РКО са аванс за м.септември. Представя заверено копие №1108430001 от МТИТС, свидетелство за съдимост, пълномощно, трудова книжка, копие от платежна ведомост, заповед за командировка, пътен лист, обратна разписка. Има искане за разпит на трима свидетели относно организацията и дейността на фирмата и причините за заличаването на подаденото уведомление по НАП. Не се противопоставя за назначаването на ССЕ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 15.08.16г. страните са сключили трудов договор, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „шофьор“, НКПД 83222006. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450лв. и срок за плащане-до края на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Уговорено е и допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален стаж и опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Отпускът е определен на 20 работни дни. На същия ден ответникът е подал уведомление по чл.62 ал.5 КСО пред НАП. Ответникът представя копие на свидетелство за съдимост на ищеца от 16.08.16г. и пълномощно от 15.08.16г., с което е упълномощил ищеца да управлява следните МПС:1. Пежо Боксер с рег.№ **, Фиат Дукато с рег. №**, Фолксваген Крафтер с рег.№ ** и Фолксваген Кадий с рег.№ **. На 15.08.16г. ищецът е извършил доставка до Румъния, за което е издаден пътен лист №000847 за товарен автомобил Пежо с рег.№ **. Към пътния лист е приложена международна товарителница /ЧМР/. На 27.08.16г. ищецът отново със същия автомобил е извършил нов курс до Букурещ /пътен лист № 000814/. Със заповед №4/03.10.16г. ищецът е командирован за периода от 04.10.16г. до 31.10.16г. в чужбина, а именно: от 04.10.16г. до 06.10.16г. България-Германия, от 06.10.16г. до 07.10.16г. Австрия-Германия, от 08.10.16г. до 29.10.16г. Германия-Австрия-Белгия и от 29.10.16г. до 31.10.16г. Германия-България. През останалото време ищецът е извършвал вътрешни курсове, за което има приложени товарителници с пътни листи. За курса е издаден пътен лист № 00816. Ответникът е представил отчетни форми за явяване на работа на работниците си за процесния период. За м.8.16г. ищецът има отработени 13 дни , считано от 15.08.16г. За м.09.6г.-20дни, а за м.10.16г.-8 човекодни, последния от които е на 12.10.16г., като до края на месеца са му нанесени самоотлъчки. Със заповед №5/07.11.16г. ответникът е прекратил трудовия договор на ищеца на основание чл.71 ал.1 КТ, поради неуспешно изпитване. Заповедта е връчена лично на ищеца, пред двама свидетели, тъй като ищецът отказал да я подпише. Работодателят е уведомил НАП за уволнението на два пъти. Първия път на 18.10.16г., считано от 13.10.16г. На 07.11.16г.е направил корекция на уведомлението и на 09.11.16г. е депозирал ново уведомление по чл.62 ал.5 КСО за прекратено трудово правоотношение, считано от 07.11.16г. На 08.12.16г. ищецът е получил покана да се яви и получи трудовата си книжка, което същият не е сторил.

По делото е назначена ССЕ според заключението по която на ищеца е начислено трудово възнаграждение за м.08.16г. /13 дни/ в размер на 260.45лв., и след приспадане на дължимите удръжки касово са му платени на 20.09.16г. 204.02лв. За м.09.16г. при 20 отработени дни са му начислени 480.80лв., като след приспадане на удръжките на ищеца се дължат 360.95лв. На ищеца е платен аванс от 300лв., като остават дължими 60.95лв. За м.10.16г. ищецът е отработил 8 дни и му е начислено БТВ от 175.54лв., като дължимата чиста сума за получаване е 137.51лв. За 9 работни дни командировка на ищеца са начислени 363.78лв., които са му преведени по сметка. На 07.11.16г. на ищеца са изплатени 281.40лв. включващи дължимия остатък за м.09.16г. от 60.95лв., възнаграждението за м.10.16г. от 137.51лв. и 82.94лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Според заключението на вещото лице на ищеца са начислени и изплатени всички дължими трудови възнаграждения, вкл. и за командировка.

По делото са разпитани две свидетелки: И. Б. и Н. О-П.

Първата свидетелка води счетоводството на ответника. Същата е подготвила трудовия договор и длъжностната характеристика на ищеца след като работодателя и се обадил да ги изготви. След изготвянето им ги е предоставила на управителя за подписи. Подписаните документи се прилагат към трудовото досие. Тя е уведомила НАП за сключения договор. За липсата на подпис на трудовия договор е разбрала едва при прекратяване на трудовото правоотношение. Според свидетелката по аналогичен начин ставало и прекратяването на трудовите договори, след обаждане на ответника. Управителят й се обадил и казал да освободи ищеца по взаимно съгласие. Свидетелката подготвила всички документи и пуснала уведомление до НАП за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Тъй като минали дни и никой не дошъл да подпише документите, управителя й казал, че ищеца не желае по взаимно съгласие и затова заличили уведомлението. Пуснали нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /едностранно/ и ново уведомление. Винаги се спазва изискването за изписване на командировъчни и сумите се изплащат в брой с РКО след приключване на командировката. Командировката на И. била изплатена по банков път. Дължимите трудови възнаграждения също.

Св.П, съпруга на управителя твърди, че помага в дейността на фирмата на съпруга си. Според нея ищецът започнал работа във фирмата по препоръка на познат на съпруга й, без да има опит като шофьор. Според свидетелката ищецът не е работил преди сключването на трудовия договор като шофьор. Уговорката им е била ищецът да дойде и да се запознае с работата, без заплащане. Дейността на фирмата е международни превози на товари, като И. е знаел, че ще работи повечето време в чужбина. Според свидетелката ищецът е имал един курс в Румъния и този в Гурмания му е бил втори. В останалото време е правил курсове в България, за да се обучава с документацията. И. имал заповед за командировка в Германия. Той и съпругът й заминали заедно с буса на зачислен на ищеца. След като стигнали местоназначението П.П. оставил ищеца и се качил на своя бус, който го чакал там. И. трябвало да прави вътрешни курсове от определен спедитор. Според свидетелката ищецът издържал няколко дни и се обадил на съпруга й да каже, че не може повече да работи в чужбина и иска да се прибере. Свидетелката твърди, че се изплащат командировъчни, но шофьорът сам преценява дали да си наеме квартира или да спи в буса. П.П. започнал да търси товар на ищеца към България, за да не търпи загуби от прибирането на празен автомобил. Намерил това до Унгария, като на следващия ден ищецът следвало да вземе друг до България. Според свидетелката И. отишъл до Унгария, разтоварил, но не изчакал другия товар и се прибрал празен в България, без да се обади. На другия ден свидетелката се опитала да се свърже с него, защото не знаела къде е буса, но то не й отговорил. Свързала се с жената, с която живее ищеца. Срещнали се след обяд като ищецът й дал документите,казвайки че не е добре. Свидетелката го помолила да докара буса и да й даде ключовете. Като докарал буса свидетелката попитала ищеца какво е станало, а ищеца й казал, че не може да работи в чужбина, а П. не можел да му осигури работа в България. Според свидетелката очаквали И. да подаде молба за напускане и затова са оформила заповедта по взаимно съгласие. Тъй като И. не отишъл в счетоводството да подпише документите се наложило да бъде освободен едностранно. Поради са пускани двете уведомления до НАП. През цялото време ищеца не се е явявал, нито си е вдигал телефона. Това наложило заповедта да му се връчи от двата от шофьорите.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Ищецът претендира, че реално е работил при ответника от 29.07.16г., т.е. преди сключването на трудовия договор и регистрирането му в НАП, поради което му се дължи трудово възнаграждение и за този период. Изрично заявен петитум в тази част обаче няма, но за яснота на страните и предвид липсата на процесуално представителство на ищеца, съдът прави следните пояснения. Съгласно  чл.62 ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като изискването за писмена форма е въведено като условие за съществуването на договора. В случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов договор. Ако съществуването на трудово правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Събраните в хода на процеса гласни доказателства са в смисъл, че присъствието на ищеца във фирмата преди сключването на трудовия договор е било единствено същият да може да се запознае с работата и попълването на документацията. Твърдяното от ищеца фактическо изписване на документи и физическото присъствие при извършване на транспортни услуги от фирмата по същество не представлява осъществяването на трудовата дейност на длъжността „шофьор“, още повече, че ищецът не е имал опит на длъжността. В обобщение следва да се отбележи, че липсват доказателства за наличието на трудово правоотношение преди 15.08.16г.

Пак за яснота на ищеца следва да се пояснят и правните последици от липсата на негов подпис на трудовия договор. Представеният трудов договор не е подписан от ищеца, но същият е подписал длъжностна характеристика на дата, на която ответникът твърди, че е сключен и трудовия договор. Константна е практиката на съдилищата, че необходимата писмена форма на трудовия договор е спазена и в случаите, когато волеизявленията на страните и постигнатото съгласие за сключването му са отразени не в един, а в различни документи. Ето защо съдът намира, че е налице валидно сключен трудов договор между страните от 15.08.16г., когато ищецът реално е започнал да полага труд по него.

По същество претенцията на ищеца за неизплатени трудови възнаграждения за периода 15.08.16г.-12.10.16г. и командировъчни за периода 04.10.16г.-12.10.16г. е изцяло неоснователна. В трудовия договор е установен момента на дължимост на трудовото възнаграждение. Това е края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, т.е. трудовото възнаграждение за м.08.16г. се дължи в края на м.09.16г., това за м.09.16г. се дължи в края на м.10.16г., а октомврийската заплата- в края на м.11.16г. Според заключението на вещото лице възнаграждението за м.08.16г. е изплатено изцяло на 20.09.16г. Възнаграждението за м.10.16г. е получено на два пъти: аванс от 300лв. и платен остатък от 60.95лв. на 07.11.16г. Трудовото възнаграждение за м.10.16г. в размер на 137.51лв. също е изплатено на 07.11.16г. На тази дата са изплатени и парите за командировка. Следователно единствено в изплащане на дължимият остатък от трудовото възнаграждение за м.септември 2016г. има забавяне от 7 дни. Вещото лице е изчислило, че ответникът е изплатил всички дължими на ищеца трудови възнаграждения и командировъчни за времето на трудовия договор. Командировъчните са изчислени на база определена в приложение №3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 21 евро при двама шофьори и 27 евро при един шофьор, като тази сума включва всички разходи. В молба-становище от 25.01.17г. ищецът твърди, че не е подписвал РКО за сумата от 300лв. аванс, но в исковата си молба твърди точно обратното, а именно, че работодателят му е дал на ръка и с подпис върху някаква бележка сумата от 300лв. Вещото лице не е установило друго плащане за сума с такъв размер, поради което съдът намира, че сумата от 300лв. аванс за м.09.16г. е платена на ищеца.

От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че работодателят първоначално е прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като своевременно е уведомил за това НАП, но след неявяването на ищеца за оформяне на книжата /депозиране на молба и издаване на заповед/ се е наложило да прекрати трудовия договор едностранно, поради неуспешно изпитване, за което отново е уведомил НАП. И при двата случая на прекратяване на ищеца не се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ е неоснователна. Трудовото правоотношение съдът намира за прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ, по силата на който прекратяването става едностранно, без предизвестие. От трудовия договор се установява, че страните са сключили безсрочен трудов договор с основание чл.70 ал.1 във вр. с чл.67 ал.1 т.1 КТ, в който не са упоменали срок на изпитване и в чия полза е уговорен същия. Това не води до недействителност на трудовия договор, тъй като законодателят е посочил заместващи разпоредби. Ако в договора със срок за изпитване не е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, се приема, че е уговорен в полза на двете страни. Максималната продължителност на срока за изпитване не може да бъде по-голяма от 6 месеца. Тъй като страните не са уговорили такава, то следва да се приеме, че срокът за изпитване е 6 месеца. Уговорката за изпитване може да се направи както при сключването на срочен трудов договор, така и на такъв за неопределено време /безсрочен/. Ищецът би имал право на обезщетение за неспазен срок на предизвестие само ако беше изтекъл 6-месечният изпитателен срок и работодателят бе прекратил трудовия договор на друго основание, различно от посоченото в заповед № 5/07.11.16г.

Претенцията за заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 КТ също е неоснователна, тъй като основанието на което е прекратено трудовото правоотношение не попада в изброените в ал.1 основания за изплащането на обезщетение.

Претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ е неоснователна с оглед направеното в хода на процеса плащане от страна на ответника.

С оглед неоснователността на исковите претенции ищецът дължи разноски на ответника в размер на 300лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. И. против „Дани-Транс“ЕООД искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за м.09.16г. от 362.94лв., за м.10.2016г. от 138.28лв., обезщетение по чл.224 КТ от 59.54лв., обезщетение по чл.220 ал.1 КТ от 416.70лв. и обезщетение по чл.222 ал.1 КТ за времето от 13.10.16г. до 12.11.16г. в размер на 376.28лв. и сумата от 422.62лв. командировъчни за периода 04.10.16г.-12.10.16г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА И. Н. И. да заплати на „Дани-Транс“ЕООД сумата от 300лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: