РЕШЕНИЕ

 

43,  01.03.2017г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На тридесет и първи Януари 2017 година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар: Ж.Р.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 495 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г.В.П. ЕГН ********** ***, против НП № 16-1075-000430/16.05.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв.,  на основание чл.185 от ЗДвП; за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв.,  на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП; за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание « глоба « в размер на 2000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП;  или общо « глоба « в размер на 2240,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 30 месеца.

В жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя възражение по всички пунктове, по които е административно наказан. Моли обжалваното НП да бъде изцяло отменено.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен повереник, поддържа молбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващия орган, при редовно призоваване не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 Обжалваното Наказателно постановление № 16-1075-000430/16.05.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. 098799/01.05.2016г., съставен на жалбоподателя от мл. автоконтрольор към Сектор ПП- Разград. В акта и се сочи от фактическа страна, че на 01.05.2016г. около 20,50ч., в гр. Разград, на паркинга пред бл. „ Бели Лом „ ***, жалбоподателят, като водач на л.а. „ ВАЗ 21061 „ с рег. № ***, собственост на В. Г. П., губи контрол над управляваното МПС и блъска с предна дясна част на МПС, паркираният пред вх. В, лек автомобил „ Фиат Пунто „ с рег. № ***, като му нанася щета в задна дясна част. Подача П. напуска мястото на ПТП без да уведоми контролните органи на МВР и изоставя автомобила в близост до фурна  „ Лазаров „. П. е установен около 21,30ч. в нетрезво състояние и неодекватно поведение. Отказва да бъде изпробван с техн. средство Алкотест 7410 +DR9M № 0117. Издаден талон за медицинско изследване бл. № 0412477. Нарушенията квалифицирани от актосъставителя, като такива по чл.20, ал.1, чл. 5, ал.1,т.1, чл.123, ал.1,т.3, б. В, чл.174, ал.3 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя Ал. З. и свидетеля по АУАН Б. Б., както и свидетелите, изслушани в хода на съдебното производство Д. А., Ст. Б., Е. Е., Кр. К., И. И., Д. Д. и В. П., съдът намира, че по категоричен и безспорен начин се установява, че на 01.05.2016 г. на вилата на жалбоподателя, намираща се във вилната зона на гр. Разград, от обяд се събрали да празнуват – жалбоподателят, баща му, свидетелите И. И., Пл. С. и други техни познати. Празненството естествено било свързано с употреба на алкохол, както от страна на жалбоподателя, така и от страна останалите от компанията. Не е спорно по делото, че бащата на жалбоподателят притежава л.а. „ ВАЗ 21061 „ с рег. № ***. Автомобилът на процесната дата бил паркиран на черен път пред вилата, на която празнувала компанията, като ключът за запалването на автомобила бил оставен на контакта на автомобила. Около 20,30ч., жалбоподателят се отклонил от компанията, качил се в автомобила и потеглил за гр. Разград, въпреки, че бил употребил алкохол. На паркинга пред бл. „ Бели Лом „ ***, жалбоподателят причинил ПТП с паркиран лек автомобил „ Фиат Пунто „ с рег. № ***, паркирал автомобила на паркинга до фурна „ Лазаров „, взел контактния ключ на автомобила и се отдалечил от мястото. В 20,40:11ч. от мобилния си телефон с номер ***, жалбоподателят се обадил на баща си, на неговия мобилен телефон с № ***, като разговорът продължил 69секунди /факт сружебно известен на съда по АНД № 494/16г. по описа на РС – Разград и видно от подробна разпечатка от „ Теленор България „ ЕАД и Справка от „ Районен център 112- Русе” /.На свой ред жалбоподателя, въпреки, че бил наясно със ситуацията в 20,41ч. подал сигнал на спешния телефон, че автомобилът му е противозаконно отнет. Междувременно сигнал за настъпилото ПТП бил подаден в ОДМВР – Разград, като на място били изпратени полицейски служители за оглед, които вече били получили сигнала за противозаконно отнетия автомобил на жалбоподателя и открили същия на място. По сигнала за откраднатият автомобил били извършени ред издирвателни мероприятия, включително и преглед на записите от охранителните камери на кръстовището, през което автомобила навлязъл от вилната зона в гр. Разград, при което полицейските служители се усъмнили, че автомобила се управлява от жалбоподателя. Телефонът на жалбоподателя притежавал функция за запис на последните разговори, при прослушването на които, полицейските служители се убедили, че процесния автомобил не е откраднат, а бил управляван от жалбоподателя. На жалбоподателя било предложено да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алокхол, но същият отказал, както и да даде кръвна проба. След установяване на фактическата обстановка на жалбоподателя бил съставен и процесния АУАН в присъствие на жалбоподателя, който отказал да подпише и да получи АУАН, за което свидетелства и подписа на св. А. Испир.

При издаването на процесното НП, адм. наказващият орган по аналогичен с АУАН начин е описал нарушенията, също ги  квалифицирал като такива по чл.20, ал.1, чл. 5, ал.1,т.1, чл.123, ал.1,т.3, б. В, чл.174, ал.3 от ЗДвП и наложил съответните административни наказания.  

НП редовно връчено на 25.05.2016г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 01.06.2016г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

По същество в хода на съдебното производство от изслушаните свидетелски показания и възпроизвеждането на телефонния разговор между жалбоподателя и баща му – Св. В. П., от свидетелите, съдът намира, по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и съответно причинил ПТП, отклонил се без да уведоми органите на МВР, като в последствие отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и да предостави кръвна проба.

Относно нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП: При движението си покрай паркинга на бл. „ Бели Лом „ ***, по неустановени в хода на делото причини автомобилът, управляван от жалбоподателя блъснал, паркираният лек автомобил „ Фиат Пунто „ с рег. № ***. При това положение е без значение каква е била скоростта на движение, тъй като при изгубване на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача, какъвто е и настоящият случай, при всички положения би настъпил вредоносния резултат.  Изложеното дава основание на Съда да приеме, че  жалбоподателят П. е нарушил задълженията си на водач по  чл. 20, ал.1 от ЗДвП във връзка с контрола върху управлявания от него лек автомобил, като това му поведение явно е в причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат.

Законовата разпоредба на чл. 5, ал.1 от ЗДвП предвижда, че участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Цитираната разпоредба не само е императивна по своя характер, но предвижда санкция на това поведение, което нормативния акт предписва. Безспорно е установено, че в следствие на осъщественото от жалбоподателя управление на МПС са причинени имуществени вреди на друг участник в движението, което е достатъчно основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност.

 Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, възприета от актосъставителя и АНО, като нарушена от жалбоподателя П., въвежда за водачите - участници в ПТП, при което са причинени имуществени вреди, задължение, ако между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.  

 

 

 

В настоящият случай безспорно е установено, че от възникналото ПТП били причинени имуществени вреди, както по автомобила на жалбоподателя, така и по другия автомобил. Автомобила, с който било причинено произшествието бил управляван от жалбоподателя. Безспорно също така е, че друг участник в произшествието, в смисъла вложен в §6, т.27 от ДР на ЗДвП не бил на мястото на произшествието. При това положение несъмнено, между участници в произшествието било обективно невъзможно да се достигне до съгласие или несъгласие относно обстоятелствата свързани с възникналото ПТП. Нещо повече, ако се приеме, че другият участник в произшествието бил собственикът на пострадалия автомобил, то по делото няма каквито и да било доказателства установяващи, че е налице разминаване в становището на пострадалия и жалбоподателя относно обстоятелствата свързани с произшествието и причината за неговото настъпване.  

 

 

 

От изложеното дотук става ясно, че по отношение нарушението по т.3 от НП/ чл.123, ал.1,т.3, б.в от ЗДвП/, за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя, липсва съществен елемент от обективната му страна, а именно съгласие между участниците в ПТП, относно обстоятелствата, свързани с него, поради което деянието се явява несъставомерно. Ето защо и в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС. Същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и сам по себе си този отказ е съставомерен. Водачът на МПС не може да откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът за изпробване с уред е съставомерен. При това жалбоподателят е извършил това нарушение умишлено. Наложеното наказание за това нарушение е в абсолютния законов размер.     

От процесуална страна Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатите от жалбоподателя административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия орган административни нарушениа са надлежно индивидуализирани,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на всяко нарушение от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с всяко от деянията и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

 

 

 

 

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в частта относно нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно, а в останалата част потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 16-1075-000430/16.05.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в частта, в която на Г.В.П. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, като неправилно.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-1075-000430/16.05.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград в останалата част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: