РЕШЕНИЕ

№ 65 14.03.2017г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №1 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Й.С.Й. *** срещу Наказателно постановление №4342/05.12.2016 на Началник отдел “Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 буква «а» от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител.

Ответната страна Национална агегенция «Пътна инфраструктура» чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №4342/05.12.2016 на Началник отдел “Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 буква «а» от същия закон на жалбоподателя Й.С.Й. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установявмане на административно нарушение №0005237/08.11.2016г., съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: “На 08.11.2016г. в 14.20 ч. на път I -2, км. 57+000, на 100 м. след с. Осенец, в посока гр. Разград-гр. Русе, Й.С.Й. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка “Скания”, модел “Р124ЛА” с рег. ** и полуремарке с 3 оси с рег.**. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /, както следва : 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на МПС е 12.900 т., при максимално допустимо натоварване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата., 2. При измерено разстояние между осите – 1,32 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 24,660т., при максимално допустимо натоварване 24,т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква “б” от Наредбата №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001г. на МРРБ.“. Сочи, че също така, че водачът не представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя И. А., който чрез показанията си потвърждава изложените в акта обстоятелства. Сочи, че пътният състав управляван от жалбоподателя бил спрян за проверка на посоченото в НП място, като съчлененото ППС превозвало дърва. Жалбоподателят работел като шьофьор във фирма ЕТ “А.-АТАНАС А.” ЕООД –гр. Русе /видно и от представеното копие от трудов договор/. Били направени съответни измервания на натовареността на превозното средство и осите му с електронна везна, съгласно изискванията и били отчетени съответните, отразени в акта показатели. Товарът надвишавал допустимите норми, но водачът нямал разрешение за извършване на такъв извъннормен превоз /движение на тежко ППС/. Едва след извършената проверка било издадено разрешение от съответната администрация за извършване на превоза. При това съдът намира, че отразената в акта фактическа обстановка отговаря на действителната, като съдът няма причина да се съмнява и в точността на направените от проверяващите измервания с електронната везна.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е издадено от компетентен орган и при спазване на законовите изисквания. Съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Същият е управлявал МПС, като е допуснал натоварване на ос относно 2-ра единична ос на МПС-то, като натоварването е било 12,900т. при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата. Допуснал е натоварване на тройната ос на полуремаркето от 24,660 т. Максимално допустимо натоварване на оста е 24,000т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква “б” от Наредба №11 за движение наизвънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001г. на МРРБ. Така жалбоподателят е допуснал превишаване на допустимите норми на натоварване, поради което превозното средство се явява тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата. При това жалбоподателят е следвало да има разрешение за съответния превоз, съгласно изискванията на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от ЗП. При липса на такова разрешение движението на превозното средство е забранено, а с тази именно забрана жалбоподателят не се е съобразил. При това видно е, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил законовите изисквания. От субективна страна същият е действал според съда непредпазливо – не е държал сметка за действителното натоварване. Това обаче не го оневинява, тъй като е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания и да е наясно с действителното положение. В административнонаказателното право се носи отговорност и при непредпазлива вина. Доводите, изложени в жалбата, че жалбоподателят не следвало да носи отговорност, понеже не бил превозвач и не било негово задължението да подава заявление за разрешение за превоза, са неоснователни. Именно жалбоподателят е извършвал дейност, определяща се като „движение на тежко пътно превозно средство“ по смисъла на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП и това обуславя отговорността му. Неоснователни са и доводите за приложение на санкционна норма по ЗДвП. Поведението на жалбоподателя попада под нормите именно на ЗП, явяващ се специален закон в случая. Случаят не е маловажен, тъй като става дума за очевидно традиционни форми на небрежност, които водачите на ППС следва да бъдат приучени да избягват. Затова и жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Наложеното му наказание е в минималния законов размер и не може да се поставя въпрос за намаляването му.

Поради изложеното НП следва да бъде потвърдено, тъй като се явява законосъобразно.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4342/05.12.2016 на Началник отдел “Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 буква «а» от същия закон на жалбоподателя Й.С.Й. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: