Номер 100 31.03.2017
година Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен
съд, наказателен състав, в публичното заседание на 02.03.2017 г., в състав:
при секретаря П.Т.,
като разгледа докладваното от председателя АНД № 114 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. П.М. ***, действащ в качеството си на
защитник на нарушителя Г.Г.С., ЕГН **********,***, против наказателно
постановление № 16-1075-000998 от 09.11.2016г. издадено от началник сектор ПП при ОДМВР – Разград, с което:
- за нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20 лева, на основание чл. 185 ЗДвП, във вр. с чл. 26, ал.2 ЗАНН,
- за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 179, ал.2 ЗДвП, във
вр. с чл. 26, ал.2 ЗАНН,
- за нарушение на чл. 150А, ал.1
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 177, ал.1, т.2,
пр.1 ЗДвП, във вр. с чл. 26, ал.2 ЗАНН.
В жалбата се сочи, че НП е изцяло
за незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Излагат се подробни мотиви в
подкрепа на жалбата.
В о.с.з. нарушителят при
редовност в призоваването не се явява.
Явява се защитника адв. П.М. ***.
Поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.
АНО, при редовност в
призоваването не изпраща представител. В придружителното писмо с което е
изпратена жалбата и административно наказателната преписка е отразил искане НП
да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването
не изпраща представител и не депозира становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна /основателна е само
относно вида на наказанията/.
От фактическа страна:
На 28.04.2016г. е образувано
досъдебно производство № 330 ЗМ – 175/2016г. по описа са на ОДМВР – Разград, за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.1 НК /л.
33/.
С постановление на РРП за
прекратяване на наказателно производство от 10.09.2016г., горецитираното
наказателно производство е прекратено, на осн. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24,
ал.1, т.1 НПК. Същото не е обжалвано. След това материалите са изпратени на
началник сектор ПП при ОДМВР - Разград, за налагане на административни
наказания на двамата водачи по ЗДвП, сред които е и процесния нарушител
/125-131/.
Въз основа на материалите по
горецитираното ДП, е съставен акт за на административно нарушение от 21.10.2011г.,
съставен на жалбоподателя, за това, че на 28.04.2016г около 23.00 часа в гр. Разград на бул. Априлско въстание в близост до
средношколско общежитие посока бензиностанция „Ромпретрол“, управлява мотоциклет
„Кавазаки“ с рег. № ***, собственост на Г. Н. С., като се движи с несъобразена
скорост, с лява степенка на мотоциклета се блъска в левия бордюр, в следствие
на което мотоциклетистът С. пада от мотоциклета и с тяло се блъска в пътен
знак, а мотоциклета тътрейки се по пътното платно се блъска в преминаващия л.а.
Сеат Кордоба с рег. № ***. При направена справка се установило, че С. не
притежава свидетелство за управление валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС.
Гореописаните нарушения били
квалифицирани от актосъставителя по чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл. 150 А ЗДвП /л.7/.
Жалбоподателят подписал акта без
да впише възражения. Не представил и писмени възражения.
Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания
АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции /л.6/.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – материалите по ДП /л. 33-132/, АУАН /л.7/,
справка картон на водача /л. 11/, както и показанията на актосъставителя.
От ПРАВНА страна, съдът намира,
на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Посочените като извършени от
жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав
на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба.
В хода на съдебното производство
безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са консумирани
виновно от лицето, посочено като нарушител. Извършеното от жалбоподателя е
съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му
отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъществените нарушения съдържа признаците на административно нарушение на законодателството,
съгласно ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл. 20, ал.1 ЗДвП.
Това административно нарушение е налице както от
обективна, така и от субективна страна, съгласно дадената от наказващия орган
квалификация, в това число и приложената санкционна норма. От събрания
доказателствен материал се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.
20, ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато управляваното от него превозно средство. Така се стига до извода,
че в това отношение е налице деяние, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно (при условията на непредпазливост
под формата на небрежност, при които условия деецът не предвижда настъпването
на общественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен - изводимо
именно от чл.
20, ал.1 от ЗДвП - и е могъл да ги предвиди - чл. 7
вр. чл.
11 от ЗАНН вр. чл.
11, ал.3 вр. ал.1
от НК) и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред - съгласно упоменатата разпоредба на чл. 185
от ЗДвП.
По отношение на
нарушението на чл.
20, ал.2 ЗДвП.
Императивно е установено задължение в чл. 20, ал.2 от ЗДвП за водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му
позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него
конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за
опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. Ето защо при
преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП винаги трябва да се
изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и т.н. Необходимо е да
се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване
на опасност на пътя съобразно конкретната пътната обстановка.
По същество съдът намери, че осъществяването на състава
на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя
е доказано по несъмнен начин от събрания доказателствен материал, включително и
от заключението на Автотехническата експертиза /л. 77-89/, в което е отразено
че основната причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху
управлението на мотоциклета от страна на нарушителя, която загуба се дължи на високата скорост на движение на
мотоциклета – около и 100 км/ч,
при наличие на ограничение в този
пътен участък от 40 км/ч.
По отношение на нарушението на чл. 150а,
ал.1 ЗДвП.
Това административно нарушение също е налице както от
обективна, така и от субективна страна, съгласно дадената от наказващия орган
квалификация, в това число и приложената санкционна норма. Съгласно чл.
150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него превозно средство. Нарушителят към датата на нарушението е притежавал е
само категория А1, но не е претижавал необходимата за по - мощния мотоциклет,
който е управлявал. Тази констатация в подписания без възражения АУАН, не се
оспорва от страна на жалбоподателя. Така се стига до извода, че и в това
отношение е налице деяние, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно (при условията на пряк умисъл, при които
условия деецът съзнава общественоопасния характер на деянието си, предвижда и
иска настъпването на общественоопасните му последици, с уточнението, че се
касае за нарушение "на просто извършване", при което е налице
идентичност между деяние и съставомерен резултат) - чл. 7
вр. чл.
11 от ЗАНН вр. чл.
11, ал.2, пр.1 вр. ал.1
от НК) и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред - съгласно упоменатата разпоредба на чл.
177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП.
По възражението на жалбоподателя,
за допуснато съществено процесуално нарушение от АНО,
което се изразява в нарушаване правото на наказаното непълнолетно лице, тъй
като при съставянето, предявяването на АУАН не са присъствали неговите
родители, което следва от чл.
4, ал.2 от ЗЛС.
Съгласно чл.
4, ал.2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) Непълнолетните извършват
правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат
сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди
и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Неоснователно е
възражението на нарушителя, че административно-наказващия орган е следвало да
предяви съставения акт за установяване на административно нарушение да се
извърши и на родител/и на нарушителя, който не е спорно, че към момента на
извършване на нарушението е бил непълнолетен по смисъла на чл.
4, ал.1 от ЗЛС.
Този извод се извежда
от систематичното и логично тълкуване на приложимите правни норми. Цитираната
от жалбоподателя норма от ЗЛС
регламентира условията за възникването на граждански правоотношения, по които
едната от страните е непълнолетна, но е неприложима в
административнонаказателното производство. При гражданските правоотношения
правните субекти са равнопоставени и за да бъде валидно изразена воля от
непълнолетното лице, законодателят е въвел изискването за наличие на съгласие
на неговите родители или попечители. Във втората част от цитираната норма е
въведено изключение от това правило – "могат сами да сключват обикновени
дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това,
което са придобили със своя труд", което обосновава и извода на съда, че
това правило е създадено за нуждите на гражданския оборот.
Съгласно чл.
24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а в ал.
2 на чл. 26 от ЗАНН изрично е прието от законодателя, че
административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Няма
твърдения непълнолетния нарушител да не е могъл да разбира и да ръководи
постъпките си към момента на извършване на административното нарушение, когато
е бил навършил 17 години. В настоящия случай е неприложима нормата на чл.
26, ал. 3 от ЗАНН, тъй като непълнолетният не е във възрастовата група от
14 до 16 години, а е навършил 17 години към момента на деянието. Отделно от
изложеното, не се твърди от нарушителя, респ. не е установено по делото
родителите му съзнателно да са допуснали извършването на нарушението за което е
наказано непълнолетното лице, поради което последните не носят отговорност за
това деяние (по аргумент на чл.
26, ал.3 от ЗАНН), респ. АНО не дължи извършването на процесуални действия
по отношение на тях.
Настоящия съдебен
състав споделя, преценката на административнонаказващия орган за това, че
наказания е могъл да разбира и да ръководи постъпките си, обективирана със
самото издаване на наказателното постановление, а и липсват доказателства в
обратна насока, т.е. че наказаният не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си.
Такава е и съдебната практика –
вж. Решение № 1500 от 26.09.2014 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 653/2014 г., с което е оставено в сила Решение № 32/27.02.2014 година,
постановено по административнонаказателно дело № 304 по описа за 2014 година на
Районен съд Царево.
По възражението, че жалбоподателя е санкциониран за деяние по чл. 150а , ал.1 ЗДвП е извършено „повторно“, без да е конкретизирано НП с което е било наложено предходното наказание.
Нарушителя не е санкциониран за
повторно извършено нарушение, поради което възражението се явява неоснователно.
По възражението, че НП следва да се отмени, тъй като АНО
е допуснал нарушения на чл. 15, ал.1 и ал. 6 ЗЗДет., като не е изслушал тогава
непълнолетния нарушител, както и не е уведомил ДСП по настоящия адрес на
нарушителя.
Съдът намира, че в процесното производство не са налице сочените нарушения, поради което възражението се явява неоснователно.
По наказанията.
Видно от ЕГН - то, жалбоподателят отговаря изцяло на изискването на чл. 26, ал.2 от ЗАНН, според което административно-наказателоно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, което от своя страна означава, че към извършване на процесните административни нарушение същият
е бил непълнолетен.
При това положение, той отговаря
изцяло на изискването на чл.
26, ал.2 от ЗАНН, според което административно-наказателно отговорни са и
непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години,
когато са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си. От подробните му показания /л.
44-46/ се установи, че
жалбоподателят макар и непълнолетен към момента на деянието, е могъл да разбират свойството и значението на
извършените нарушения и да ръководи постъпките си. По делото липсват доказателства, от които да се съди, че деецът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да не може да
ръководи постъпките си.
Настоящата съдебна инстанция счита, че на основание чл. 15, ал.2 ЗАНН всяко едно от административните наказания “Глоба” наложени на жалбоподателя с процесното НП, следва да бъде заменено с наказание “Обществено порицание”. Няма пречка това да се направи в настоящото производство, тъй като това е в интерес на жалбоподателя. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 1337 от 12.06.2015 г. на АдмС - Варна по к. н. а. х. д. № 1316/2015 г., Решение № 1039 от 5.07.2012 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 309/2012 г.,
Решение № 47 от 24.01.2014 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1178/2013 г.,
Решение №241 от 15.11.2007г. на Административен съд -
гр. Пазарджик, 12 касационен състав по КНАХ дело № 540 за 2007 година, Решение № 1032 от 09 юли 2010г. на Пловдивският
административен съд, ХХ касационен състав, по КНАХД №
1038/2010г. Решение № 1500 от 26.09.2014 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 653/2014 г.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-1075-000998
от 09.11.2016г. издадено от началник
сектор ПП при ОДМВР – Разград, като ЗАМЕНЯ всяко едно от наложените административни
наказания „Глоба“, с административни наказания “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, на основание чл. 15, ал.2 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия: