Мотиви към Присъда №133/21.03.2017г., постановена по НЧХД №497/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от С.А., поданик на К.Х., с която е повдигнато обвинение срещу Е.К.Г., поданик на К.Х., за това, че на 29.02.2016г. в гр. Разград е казала на тъжителя, в негово присъствие, публично, обидни за честта и достойнството му думи и изрази – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимата – претендира сумата от 1000 лв като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „лека телесна повреда“ и сумата 2000 лв като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „обида“. Претендира и разноски.

В заседанието пред РРС тъжителят не се явява. Повереникът му поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата Е.Г. дава обяснения в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника си моли за постановяване на оправдателна присъда.

Обсъждайки доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Е.Г. е родена на *** г., същата е поданик на К.Х..

Тъжителят С.А. също като подсъдимата е поданик на К.Х.. Същият от години пребивавал на територията на Р България, извършвайки бизнес в страната, като бил управител на дружеството „Текса“ –ООД –гр. Разград, а също и съдружник в същото дружество. На 29.02.2016г. в 13,30 ч. било насрочено заседание на Общото събрание на посоченото дружество за приемане на финансов отчет и баланса на дружеството. Съдружник в посоченото дружество бил и свидетелят Хасан Г., чиято съпруга е подсъдимата. Отношенията между тъжителя и св. Х. Г. били влошени, по повод конфликти между тях във връзка с дейността на дружеството. Събранието на 29.02.2016г. се провело в Бизнесцентъра в гр. Разград, където било седалището на дружеството. На събранието св. Х. Г. се явил заедно със съпругата си – подсъдимата Е.Г.. Присъствал тъжителят С. А., като управител и съдружник в дружеството, а също и преводачи, адвокати на съдружниците и счетоводители. В хода на заседанието, при обсъждане на дневния ред се стигнало до спор между тъжителя С. А. от една страна и св. Х. Г. и съпругата му /подсъдимата/ от друга страна, като страните в спора се обвинявали взаимно в препятстване дейността на дружеството. В един момент св. Х. Г. и подсъдимата Е. Г. започнали да отправят обидни реплики към тъжителя, говорейки на турски, като конкретно подсъдимата нарекла тъжителя „лъжец“ и „крадец“ /“яланджъ“ и „харсъз“/. Подсъдимата изрекла три пъти тези думи по адрес на тъжителя на висок глас. В този момент присъстващата като преводач Е. Ч. прекъснала изказванията с изявление, че св. Х. Г. и съпругата му Е. Г. нарекли тъжителя „лъжец“ и „крадец“ и това й изявление било отразено във водения протокол. След това, с оглед създалата се напрегната обстановка, заседанието било приключено.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като изхожда от следно: На първо място съдът отчита показанията на св. Сема Мехмедова, която водела протокола на събранието. Същата свидетелка, разбираща турски език, е възприела казаното от подсъдимата по адрес на тъжителя и сочи конкретните думи, които подсъдимата употребила на турски, а също сочи и значението им на български език и в този смисъл тя категорично потвърждава, че подсъдимата е нарекла тъжителя именно „крадец“ и „лъжец“, като е повторила и потретила тези думи. В самия протокол от събранието пък е отразена реакцията на преводача Е. Ч. по повод тези думи. Разпитани са й свидетелите С. Ш. и П. Х., които присъствали на събранието в качеството си на счетоводители. Същите свидетели сочат, че не разбират турски език и не са разбрали репликите на подсъдимата, но са възприели изявлението на преводача, относно думите на подсъдимата и съпруга й, а също и сочат на цялостната нервна обстановка в която заседанието протекло. Всички тези данни допълват казаното от св. С. М. и в крайна сметка не оставят съмнение, че подсъдимата действително е употребила тези именно думи срещу тъжителя. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимата и подкрепящите ги показания на нейния съпруг – св. Х. Г., че подсъдимата изобщо не е отправяла такива реплики към тъжителя. Очевидно позицията на подсъдимата и съпруга й е защитна теза, която се оборва от останалите доказателства. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата, изложени в тъжбата, са доказани по несъмнен начин.

С оглед изложеното съдът направи следните правни изводи: Подсъдимата Е.К.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 29.02.2016г. в гр. Разград е казала унизителни думи за честта и достойнството на С.А. в негово присъствие, като обидата е нанесена публично. Думите „лъжец“ и „крадец“, които подсъдимата е отправила към тъжителя /на три пъти/ са безспорно обидни. Изтъква се, че понеже спрямо тъжителят се водело дело за документно престъпление, то не следва на употребените от подсъдимата думи спрямо него да се гледа като на реална обида. Тези доводи са несъстоятелни. Дали срещу тъжителя се води наказателно дело е въпрос излизащ извън предмета на настоящото дело. При всички случаи обаче отправените от подсъдимата думи са обидни и накърняват честта и достойнството на тъжителя – за него те са унизителни и подсъдимата не е имала право да ги отправя спрямо тъжителя. Фактът, че подсъдимата е отправила тези думи на турски език не е попречил на присъстващите в залата да възприемат тези обиди, отправени към тъжителя – някои от присъстващите разбирали турски, а за другите те са станали достояние след изявлението на преводача Е. Ч.. В този смисъл обидата е нанесена публично – по време на събрание на дружеството в присъствие на лица свързани с дейността на дружеството и на съдружниците в същото. Подсъдимата е действала с пряк умисъл – явно е целяла да засегне тъжителя.

Индивидуализирайки наказанието подсъдимата Е.Г. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимата очевидно не е лице с висока обществена опасност. От друга страна обаче съдът отчита, че деянието на подсъдимата с оглед конкретната си тежест заслужава и по-сериозен укор. Става дума за обида осъществяваща квалифициран състав – нанесена публично по време на събрание на търговско дружество. При това съдът намира, че следва на подсъдимата да бъде наложено наказание в средния законов размер по чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 3000 лв. Този размер на санкцията в случая, според съда, е адекватен и справедлив с оглед поправянето на подсъдимата.

В този смисъл частично основателен е гражданският иск предявен от тъжителя срещу подсъдимата за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесената му обида. Съдът намира, че този граждански иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 1000 лв, което обезщетение съдът намира за справедливо с оглед характера на разглежданата ситуация. Не следва да бъде подценяван факта, че обидата е нанесена именно публично – пред присъстващи адвокати, преводачи и счетоводители на събранието. С оглед на това тъжителят безспорно се е почувствал унизен и съдът намира, че това унижение следва да бъде обезщетено чрез присъждане на сума в размер на 1000лв. В останалата му част до 2000 лв гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен в тази му част.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: