МОТИВИ към Присъда № 115/09.03.2017г. по НОХД № 874/2017г. на РС - Разград

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу Л.Х.О., ЕГН ********** за това, че на 08.06.2011 г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвал, като представил пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Разград от неистински официален документ – свидетелство за основно образование серия Е-05, бл. № 022865, рег. № 110-3/15.06.1993 г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на директор и класен ръководител при ОУ“Христо Ботев“ с.Владимировци, община Самуил, а не на лицето, което действително го е съставило, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ към минимално предвидения в НК размер, изтърпяването, на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Л.Х.О., нередовно призован не се явява. Производството протича по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК в негово отсъствие.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р. В., намира обвинението за доказано по категоричен начин и пледира на подсъдимия, да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л.Х.О. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Л.Х.О. не е учил в ОУ ’’Христо Ботев”-с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград. По тази причина същият не е вписан в Книгата на подлежащите за обучение деца в училището и съответно не му било издавано свидетелство за завършено основно образование. Въпреки това подс. О. се сдобил по неустановен по делото начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален документ на негово име-Свидетелство за основно образование серия Е-05, бл. № 022865, per. № 110- 3/15.06.1993г., на който било придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на директор и класен ръководител при ОУ „Христо Ботев“ - с. Владимировци, община Самуил, а не на лицето, което действително го е съставило. В свидетелството било отразено, че подс. О. бил завършил като ученик в посоченото училище средно образование през учебната 1992/1993 година. В документа били вписани за Директор- К. С., а за Класен ръкрводител - Р. П. През учебната 1992/1993 година директор на ОУ ’’Христо Ботев”-с. Владимировци била св. А.М., а класен ръководител с имена Р. П. в училището никога не е имало. В училището бланка за свидетелство за основно образование с per. № 022865 никога не била получавана. Регистрационните номера на свидетелствата за основно образование за учебната 1992/1993 година били от № 2827-1 до № 2870-41. Държавните номера били от № 0017151 до № 0017195, като за тази учебна година нямало серия на номерата на бланките за свидетелства за основно образование.

На 08.06.2011 г. в гр. Разград обв. И. се явил на гише Квалификация” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград, за да подаде документи, необходими за издаване на свидетелство за управление на МПС. Представил на св. Й.А. - системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Разград свидетелство за завършено през учебната 1992/1993 година в ОУ ’’Христо Ботев” - с.Владимировци, община Самуил основно образование, серия Е- 05, бл. № 022865, per. № 110-3/15.06.1993 год., ведно със заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх. № 13640/08.06.2011 г., удостоверение от БЧК за завършен курс по първа лекарска помощ, удостоверения за допускане до теоретичен и практически изпит, медицинско свидетелство и други изискуеми документи.

Въз основа на подадените от подс. О. документи, сред които било и посоченото свидетелство за завършено основно образование, му било издадено СУМПС № 280927678 от 10.06.2011 г.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява:

1. Подписът в графа „Подпис“ в заявление от 22.03.2011г. до началника на отдел „КД-ДАИ“ за допускане до теоретичен изпит не е изпълнен от Л.Х.О..

2. Подписите за „Директор“ в копието на Свидетелство за основно образование не са на А.А. М. - А.

3. Отпечатъците от печат в Свидетелството не са положени с печата на ОУ “Христо Ботев“ - с.Владимировци.

4. Ръкописните текстове „Вярно с оригинала“ и „Л.Х.О.“ в копието на Свидетелство за основно образование са изпълнени от Л.Х.О..

Подс. Л.О.Х. не е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Й. А., А. М – А., на приетото по делото заключение на вещото лице по назначената комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 330 ЗМ 264/2016г. по описа на ОДМВР - Разград, Справки, Заверени копия на страници от описната книга на ОУ “Христо Ботев“ - с.Владимировци, Заверено копие на свидетелство за основно образование серия Е-05, бл. № 022865, рег. № 110-3/15.06.1993 г., Справка за съдимост на подс. О., Декларация, Характеристична справка.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 вр. ал.1 от НК.

От обективна страна – на 08.06.2011 г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвал, като представил пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Разград от неистински официален документ – свидетелство за основно образование серия Е-05, бл. № 022865, рег. № 110-3/15.06.1993 г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на директор и класен ръководител при ОУ“Христо Ботев“ с.Владимировци, община Самуил, а не на лицето, което действително го е съставило, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. По този начин подс. Л.О. съзнателно и противозаконно се е ползвал от Свидетелство за основно образование серия Е-05, бл. № 022865, per. № 110- 3/15.06.1993 г. на негово име, въпреки че е знаел, че посоченото свидетелство било неистински официален документ. При представянето на това свидетелство подс. О. е знаел, че отразеното в него не отговаря на действителните факти и обстоятелства, тъй като той няма завършено основно образование, никога не е учил в това училище и не му е издавано свидетелство за завършено основно образование.

От субективна страна – подсъдимият, като е съзнавал, че процесния официален документ е неистински, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, неговата противозаконност се ползвал от него с цел да удостовери неверни обстоятелства.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до осем години.

Подс. О. не е осъждан, същият още в хода на досъдебното производство е признал за извършеното и е съжалил за него. Самото деяние е извършено шест години преди началото на съдебното производство, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради изложеното съдът определи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Съдът намира, че така определеното наказание ще изпълни целите на чл.36 от НК да поправи и превъзпита подсъдимия.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 178.40 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: