Мотиви по Наказателно дело 891/2016г.

Мотиви към Присъда №99/02.03.2017г., постановена по НОХД №891/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата А.А.И. *** за това, че в периода от 04.01.2007 г. до 30.11.2015 г. включително, в гр. Разград и в с. Радинград, общ. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 0308/29.01.2007 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общо заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – Разград, представен на 20.04.2007 г. в гр. Разград, пред П.И.И. – служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (сега ТП на НОИ гр. Разград) и на 31.10.2014 г. в гр. Разград, пред Ф.А.С. – служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:

- пари на обща стойност 17672.70 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София и

- пари на обща стойност 126.75 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортно услуги, собственост на Агенция за социално подпомагане гр. София, всичко на обща стойност 17779.45 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс.А.А.И. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 17672,70 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 126,75 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата А.А.И. е родена на *** ***. Същата е със средно образование, разведена, безработна, неосъждана.

Подсъдимата А.А.И. ***. В началото на 2007г. тя решила да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта тя се сдобила с неистински официален документ - експертно решение № 0308/29.01.2007г.,на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”- гр.Разград В експертното решение било посочено, че подс.А.И. е със 72%, трайно намалена работоспособност, считано от 04.01.2007г.,с водеща диагноза-«Варикозни вени на долните крайници». На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р П.И.И., д-р В.К.Ш., д-р Р.Д.Д. и Р.С.Х., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград,а Р.С.Х.-представител на А“СП“, а не на лицето, което действително го е съставило.

1.На 20.04.2007г. подс. А.И. се явила в сградата на Районно управление «Социално осигуряване» в гр.Разград /сега ТП на НОИ- гр.Разград/.Там тя представила пред св.П.И. - специалист в ТП на НОИ-гр.Разград, експертно решение № 0308/29.01.2007г., на което бил придаден вид,че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, подписани от нея заявление с вх.№ МП- 6657/20.04.2007г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л. 118-119/ и заявление с вх.№ МП-6658/20.04.2007г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО /л.119а/,както и документи, удостоверяващи трудовият й стаж. Така подс.А.И. съзнателно и противозаконно се ползвала от експертно решение № 0308/29.01.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че знаела, че посоченият документ е неистински официален документ. Въз основа на подадените експертно решение, заявления и др. документи, с разпореждане №**********/07.05.2007г. на директора на РУ «Социално осигуряване»-гр.Разград/л.116/,на подс.А.И. били отпуснати:

-лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74, ал.1 от КСО, пожизнено, от 04.01.2007г., в размер на 89.25лева и

-лична социална пенсия за инвалидност, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл.90,ал.1 от КСО, пожизнено, от 04.01.2007г., в размер на 69.30 лева.

В разпореждането било посочено,че съгласно чл.101 от КСО и §8 от ПЗР на КСО, от 04.01.2007г., на подсъдимата следва да се изплащат:

-лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 100% от 89.25 лева,а именно в размер на 89.25 лева и

-лична социална пенсия за инвалидност,в размер на 25% от 69.30 лева, а именно в размер на 17.33лева.

Общият размер на пенсиите и съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на подсъдимата, била в размер на 106.5 8лева.

Така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност подс.А.И. получавала за периода от 04.01.2007г. до 31.08.2015г.

С разпореждане № 2146-16-37/21.08.2015г. изплащането на пенсиите било спряно, считано от 01.09.2015г., на основание чл.95,ал.2 от КСО, поради представяне на доказателства за обстоятелства,които могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии, съгласно чл.96,ал. 1 от КСО.

Общият размер на пенсиите,които били изплатени на обвиняемата от НОИ-гр.София,чрез РУ „Социално осигуряване”-гр.Разград, за периода от 04.01.2007г. до 31.08.2015г., е 17 672.70 лева.

В периода от м.януари 2007г. до м.08.2007г. пенсиите били изплащани на подс.А.И. в пощенската станция в с.Радинград, а в периода от м.септември 2007г. до м.август 2015г. са били превеждани по банковата сметка на подсъдимата в „Юробанк и ЕФ Джи България“ .

2.Св.Ф. С. работела като социален работник в Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград.

На 31.10.2014г. подс.А.И. представила пред св.Ф.С., на работното й място в гр.Разград, експертно решение № 0308/29.01.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”- гр.Разград, заявление-декларация с вх.№ 1128/31.10.2014г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция,с която декларирала,че притежава експертно решение № 0308/29.01.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград и желае да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги. По този начин подс.А.И. отново съзнателно и противозаконно се ползвала от експертно решение №0308/29.01.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че знаела, че посоченият документ е неистински официален документ.

Със заповед №1128-ЗИХУ/03.11.2014г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, въз основа на подадените експертно решение, заявление-декларация и др.документи, на подс.А.И. била отпусната месечна интеграционна добавка за транспортни услуги в размер на 9.75 лева, считано от 01.10.2014г. до 31.10.2019г.

Така отпуснатата месечна интеграционна добавка за транспортни услуги подс.А.И. получавала ежемесечно от Агенция „Социално подпомагане”- гр.София, чрез Дирекция ’’Социално подпомагане”-гр.Разград, за периода от 01.11.2014г. до 30.11.2015г.

Месечните добавки за социална интеграция били изплащани на подс.А.И. по банковата й сметка в „Юробанк и ЕФ Джи България“.

Изплащането на месечните интеграционни добавки за транспортни услуги по отношение на подсъдимата било спряно със заповед №1123- ЗИХУ/11.11.2015г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане»- гр.Разград.

Общият размер на месечните интеграционни добавки за транспортни услуги,които били изплатени на подсъдимата от Агенция „Социално подпомагане”-гр.София,чрез Дирекция ’’Социално подпомагане”-гр.Разград, за периода от 01.11.2014г. до 30.11.2015г. е 126.75 лева.

От заключението по назначената на досъдебното производство комплексна експертиза се установява че:

1.В графа „председател“ в ЕР липсва положен подпис. Подписите, положени в графа „членове“ в ЕР № 0308/29.01.2007г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д. и Р. Б. Х..

2. Подписът, положен в графа „получих решението“ в ЕР № 0308/29.01.2007г. не е изпълнен от А.А.И..

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0308/29.01.2007г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.

4.Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление № МП- 6657/20.04.2007г. и в заявление № МП-6658/20.04.2007г. са изпълнени от А.А.И..

Видно от заключенията по назначените по делото съдебно- икономическа експертиза /л. 149-155/ и допълнителна съдебно-икономическа експертиза /л. 181 -184/:

1.3а периода 04.01.2007г. - 31.08.2015г. включително, подс.А.А.И. е получила от НОИ-гр.София,чрез РУ „Социално осигуряване”-гр.Разград,парична сума,на обща стойност 17 672.70 лева, представляваща изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

2.3а периода 01.11.2014г. - 30.11.2015г. включително, подс.А.А.И. е получила от Агенция „Социално подпомагане”-гр.София, чрез Дирекция”Социално подпомагане”-гр.Разград, парична сума, на обща стойност 126.75 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги.

3.Общият размер на получените от подсъдимата парични средства е 17 799.45лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. А. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 04.01.2007 г. до 30.11.2015 г. включително, в гр. Разград и в с. Радинград, общ. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 0308/29.01.2007 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общо заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – Разград, представен на 20.04.2007 г. в гр. Разград, пред П.И.И. – служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (сега ТП на НОИ гр. Разград) и на 31.10.2014 г. в гр. Разград, пред Ф.А.С. – служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:

Подсъдимата е използвала неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане”. Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, добавки за социална интеграция. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. И. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата А. И., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана, а също се отчитат и направените от нея признания. Отегчаващо обстоятелство обаче е високият размер на присвоените суми и твърде продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимата във връзка с извършените присвоявания. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на три години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 17672,70 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъдена да заплати сумата от 126,75 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

АЙОНЕН СЪДИЯ: