МОТИВИ към Присъда № 97/01.03.2017г. постановена по НОХД № 6/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия Д.Л.Д., за това, че на неустановени дати в периода от 07.10.2016г. до 01.11.2016г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице- „помощен работник склад" в Хипермаркети Технополис в „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД- гр.София, присвоил чужди движими вещи: 1бр. преносим компютър "АSUS" модел Х554SJ-ХХ025D/ВК на стойност 799,00лева, 1 бр. преносим компютър „АSUS" модел Х554SJ-ХХ060D на стойност 729,00лева и 1бр. преносим компютър "НР" модел 15-АY017/Х8Р66ЕА на стойност 799,00лева, всички вещи на обща стойност 2327,00лева, собственост на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД- гр.София, поверени му в това качество да ги пази - престъпление по чл. 201 вр. чл.26 ал.1 НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие, тъй като безспорно се установява, че .. Предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода към средния размер – 3г. с приложението на чл.66 от НК.

Гражданския ищец чрез представителя си поддържа иска.

Защитника на подсъдимия намира обвинението за недоказано, твърди, за наличие на разминавания между събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства, липса на индивидуализация на вещите, като моли за оправдателна присъда, алтернативно да бъде наложено наказание пробация

Подсъдимият отрича участието си в деянието.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Д. бил назначен на длъжността „помощен работник склад" в „Технополис България" ЕАД гр.София с месторабота Хипермаркет „Технополис"-гр.Разград, като имал като основни задължения: да извършва товарно-разтоварни и преносни работи, да подрежда и съхранява приетата стока в склада. подсъдимият отговарял за опазване на поверените му стоки от повреди и носел отговорност при констатирани липси на стоки и материални активи. Работното му място основно било в склада на магазина, който се намирал в същата сграда, в която била и търговската част.

На неустановена дата в периода от 07.10.2016г. до 11.10.2016г. подсъдимият бил на работа и изпълнявал трудовите си задължения. Тъй като имал нужда от пари, решил да вземе някой от намиращите се в склада преносими компютри и да го продаде. Така вечерта, като си тръгвал от работа, взел преносим компютър марка „АSUS", модел „Х554SJ-ХХ025D/ВК", ведно с опаковката, в която били и аксесоарите и съпровождащите го документи. На 13.10.2016г. около 18.00часа отишъл в заложната къща на фирма „Фрешком"ЕООД- гр.Русе, находяща се в гр.Разград, в която работела св.Д.Т.С. и която го познавала отпреди. Предложил й за продан преносимия компютър, ведно със зарядното устройство. Св.С. се съгласила да го купи за сумата от 300 лв., която му дала. Попълнила заложен билет №21773/13.10.2016г. с данните за вещта, както и тези на подс.Д. според предоставената от него лична карта. Подсъдимия Д. се подписал в заложния билет след „заемател" и изписал трите си имена и се подписал след декларацията, че е собственик на предоставената вещ.

В един от следващите дни, когато бил на работа- в периода от 14.10.2016г. до 17.10.2016г., подсъдимият решил отново да вземе и продаде един от намиращите се в склада на магазина компютри. А именно преносим компютър марка „АSUS", модел „Х554SJ-ХХ060D", ведно с адаптера за зареждане, но без опаковката. Изнесъл го незабелязано от района на магазина. Същият на 17.10.2016г. продал отново в заложната къща на фирма „Фрешком"ЕООД. Получил за него сумата от св.С. 300 лева. А тя попълнила заложен билет №21788/17.10.2016г., който подсъдимият собственоръчно подписал в нейно присъствие, след като в него били записани данните му по предоставената от него лична карта.

На неустановена дата в периода от 07.10.2016г. до 01.11.2016г., докато бил на работа, взел един от складираните преносими компютри марка „НР". Тръгвайки си от работа в края на деня взел един такъв, който бил модел „15-АY-017NU/ Х8Р66ЕА" заедно със зарядното му устройство, както бил фабрично запечатан в найлоновия пакет, но без кашона. Предложил преносимия компютър за продан на св.К.К.К., с когото се познава и комуникирал първоначало по интернет, казал му, че компютъра е на негов приятел чисто нов искал да го продаде, като парите трябвали за лечение на болен. Като се видели било вечерта между 20,30ч. и 21ч., св.К. дал на подсъдимия 350лв., като извършил проверка на компютъра и установил, че е нов. Още на следващия ден го продал на непознати лица за 400лв.

На 01.11.2016г. св.П.М.Р. извършил ревизия на наличните
в магазина компютри и установил липсата на процесните три преносими компютъра. Същият ден повторна ревизия извършил и св.В.Й.В.. Той констатирал същите липси. Бил уведомен св.Б.С.С. - управител на Хипермаркет „Технополис"- гр.Разград,
който подал сигнал за извършено престъпление от общ характер до РУ МВР-
гр.Разград. След което с още двама колеги и подсъдимия пътували до гр.София, където ползвали лицензирана фирма, която работела с полиграф. Там било установено че подсъдимият е извършил деянието. При връщането им в гр.Разград, аналогични обяснения подсъдимият дал и пред полицейския служител - Св.Ц.

От изготвената в хода на разследване оценъчна експертизи е видно, че общата пазарна стойност на присвоените вещи е 2327,00лева.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, след преценка на всички писмени и гласни доказателства - свидетелите Б.С., П.Р., В.В., Д.С., К.К., Г. Ц., оценъчна експертиза, справка съдимост, справка за неприключили наказателни производства, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, длъжностна характеристика , трудов договор, заложен билет №21773/13.10.2016г. и заложен билет №21788/17.10.2016г., работен график за м.октомври 2016г. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са логични, непротиворечиви подкрепят се и от писмените доказателства.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Предвид възприетата по-горе безспорно установена фактическа обстановка съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия е доказано както от обективна, така и от субективна страна. С деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно длъжностно присвояване.

Подсъдимият Д. е длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б. "б" пр.2 НК, т.к. изпълнява работа на длъжност помощен работник в склад, свързана с пазене на чуждо имущество – отговаря за опазване на поверените стоки, както за констатирани лиси. Това се установява от приложения трудов договор длъжностна характеристика, както и от показанията на св.С.. Именно в това му длъжностно качество са му били поверени вещите предмет на престъплението. Налице е установено трайно отношение между субекта и обекта на престъплението, както и пряк контакт на подсъдимия с вещите, следващ от задължението му.

От обективна страна подсъдимият с три отделни деяния е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Той е присвоил описаните чужди движими вещи, собственост на „Технополис България"ЕАД- София, върху които имал фактическа власт, като противозаконно се е разпоредил с тях като със свои. Отнел е възможността на собственика да се ползва от имуществото си и е извлякъл облаги от поверените му вещи за себе си. Престъпният резултат-невъзможност на собственика на предмета да се разпорежда с него, е настъпил вследствие на деянието.

От субективна страна е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че предмет на престъплението са чужди движими вещи, че няма право да се разпорежда с поверените му вещи, но го е направил в свой интерес и в нарушение на трудовите си задължения. Във волево отношение извършителят пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Извършеното от подсъдимия е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като трите извършени деяния осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на общественоопасни прояви, а като отегчаващи, невъзстановяването на вредите, поради което му наложи наказание в размер към средния, но по-близо до минимума, а именно 2 години лишаване от свобода. С оглед наложеното наказание, чистото съдебно минало на подсъдимия, възможността за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко за превъзпитанието му, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, а да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, който е достатъчен да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. Съдът не намира, че подс.Д. следва да бъде лишен от правото да заема определена държавна или обществена длъжност или да упражнява определена професия или дейност, тъй като същият не е бил назначен на такъв вид длъжност, а и не е необходимо в случая налагане и на такова наказания.

На основание чл.189 ал.3 от НПК с оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените разноски по делото в досъдебното и съдебно производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: