Мотиви към Присъда №109/07.03.2017г., постановена по НОХД №27/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Е.М. *** за това, че на 25.07.2012г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 500, на стойност 150 лв и сим-карта с №**, на стойност 10 лв, всичко на обща стойност 160 лв, от владението и собственост на В.Г.Т. от с. гр., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

По отношение на подсъдимия делото е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като същият не се е явил за заседанието, за което е бил редовно призован.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Е.М. е роден на *** в гр.И., живее в гр. З. Същият е неженен, не е осъждан.

Свидетелката В.Т. ***. Тя притежавала мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 500, с ИМЕИ №***. Телефонът бил закупен от майка й -св. Е.Д. , която й го предоставила. В. Т. поставила в телефона сим-карта №**. На 25.07.2012г. около обяд В. Т. посетила детското отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ –гр. Разград. Докато разговаряла със завеждащият детското отделение д-р Г., свидетелката оставила телефона си в кабинета й. Малко по-късно те излезли от кабинета и Т. слязла до рентгенологично отделение. По същото време в детското отделение бил и подс. Д.М., понеже жената с която живеел се намирала в отделението. Възползвайки се от това, че в кабинета на д-р Г. няма никой, подсъдимият влязъл в кабинета, видял оставения там телефон на св. Т. и го взел, след което напуснал отделението.След няколко дни подсъдимият се видял в гр. Завет със св. М.М. и му показал мобилния телефон на св. Т.. Обяснил, че го е намерил на пейка в гр. Разград и казал, че го продава. Св. М. разменил два свои телефона за телефона даден му от подсъдимия. След като взел телефона М. установил, че информацията в телефона е изтрита. Около две седмици по-късно подсъдимият отишъл да работи в Германия. След като установила липсата на телефона си св. Т. съобщила за изчезването му в РУМВР-гр. Разград. Чрез изискани разпечатки от мобилни оператори било установено, че телефона се ползвал от св. М.. В хода на разследването св. М. обяснил, че получил телефона от подсъдимия Дж. М. и че по-късно го бил продал в Германия на непознато лице.

От заключението на назначената експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е 160 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на разпитаните свидетели – В. Т. и Е. Д., показанията на св. М. М. от досъдебното производство /прочетени в съдебното заседание/, писмените доказателствени материали, оценъчна експертиза. Фактически спорни моменти по делото не са налице, поради което и съдът намира, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Д.М. е осъществил състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.194, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 25.07.2012г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 500, на стойност 150 лв и сим-карта с №** на стойност 10 лв, всичко на обща стойност 160 лв, от владението и собственост на В.Г.Т. от с. гр., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен. Подсъдимият е отнел посочените движими вещи от владението на собственика, установявайки своя фактическа власт върху вещите, лишавайки собственика им от такава, без да има негово съгласие. С оглед сравнително невисоката стойност на отнетите вещи извършеното от подс. М. следва да се определи като “маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК, което квалифицира процесната кражба по чл.194, ал.3 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност и противозаконността на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването на тези последици. Намеренията му са били противозаконно да присвои отнетите вещи.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Отчита се и отминалия дълъг период от извършване на деянието, както и сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на деянието. При това, с оглед предвидените в алтернативност три вида наказания, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание глоба като намира за справедливо същата глоба да е в размер на 250 лв.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: