Мотиви към Присъда №122/14.03.2017г., постановена по НОХД №36/2017г. по описа на Разградския районен съд.

         

Разградска районна прокуратура  е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.Л.Т., за това  че  на 12.07.2016 г. в гр. Разград съзнателно се е ползвал пред С.П.С. – ст.специалист при Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград от неистински официален документ – удостоверение за психологическа годност с придаден вид, че изхожда от  ГППМП “Астарта” ООД  гр. София, като от него за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност квалифицирано като престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 1 година лишаване от свобода, с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано, както от обективна, така и от субективна страна поради това, че документът не е официален, не попада в нито един от изброените в чл.308 ал.2 от НК.

Подсъдимият не признава вината си.  Обяснява, че отишъл на изпит с брат си, платил 90лв., нямал документ. При записването на 12.07.2016г. се явил на изпит. Това направил след като му взели удостоверението от икономическа полиция.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият  Н.Л. Т.  е роден на *** ***, със средно образование, разведен, неосъждан.  Работи като шофьор във “Фриголок” АД – София.

Св.М. работел като инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“/ОО АА/ Разград. На 11.07.16 г. извършил контролна дейност на път І-2 км. 79+391 с колегата си М. И.. Около 10 ч. спрели до заведението “Момин рид” за проверка т.а. Мерцедес, с рег. №  ****, от категория N-3, извършващ обществен превоз на товари.  Водач на товарния автомобил бил подсъдимият Н.Л.Т.. Представил заверено копие за международен превоз, също така пътен лист за деня с отразен маршрут от гр. София -  Стражица -  Шумен – Разград, товарителница, в която бил описан товара - хранителни стоки. Всички документи показвали, че извършвал обществен превоз на товари. Не представил удостоверение за психологическа годност. При разговор с него той се обади на някого по телефона, който по време на разговора му диктувал номера на удостоверението, датата на издаване. Св.М. чрез св.С.-негов колега, извършил справка чрез ОО “АА” по телефона, като станало ясно, че за това лице няма издадено удостоверение за психологическа годност, което да е регистрирано в системата на ИА АА – София. Поради което съставил акт на подс.Т. за непредставяне на това удостоверение по време на проверката. Казал му, че ако има такова може да го представи в 3 дневен срок на имейл адрес или тел. факс, тъй като ако го е забравил наказанието е по-ниско.  На следващия ден - 12.07.2016 г.  по факса св.С. получила удостоверение за психологическа годност на подс.Т., което я озадачило, тъй като от справката била установила, че няма валидно, имало такова с изтекъл срок. За това направила нова справка и установила, че има записана дата за изпит. Уведомила  началника и главния инспектор, за документ с невярно съдържание, след което уведомили прокуратурата.   

В заключението на назначената по делото техническа експертиза е установено, че процесния документ представлява неистински документ. Отпечатъкът от печат и саморъчния подпис са принтирани изображения. Самия подпис и печат са пренесени върху тази бланката, не е оригинален печат –тампонен и подписа не е с химикал, пояснява вещото лице в с.з.

В писмо/л.39, л.44/ на ГППМП „Астарта“ ООД, се сочи, че при проверка в Регистър за психологически изследвания на водачите, не съществува лице с такива данни. Има издадено на 12.07.2016г от Психологическа лаборатория №170 гр.София. На 26.08.2014г. в лабораторията не е имало психологическо изследване,удостоверение с такъв номер не е било издавано от тях.

 Съдът намира изложените фактически обстоятелства за установени по безспорен начин. Те се установяват при анализ на всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите М.С., писмените доказателствени материали – удостоверение за психологическа годност №146756/26.08.2014г., писмо от ГППМП Астарта гр.София, заключението на техническа експертиза.

Изложените фактически обстоятелства  обосновават правния извод, че с действията си  подсъдимият  е осъществил  от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл.316 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, тъй като на 12.07.2016 г. в гр. Разград съзнателно се е ползвал пред служител при Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград от неистински официален документ – удостоверение за психологическа годност с придаден вид, че изхожда от  ГППМП “Астарта” ООД  гр. София, като от него за самото съставяне не може да  се търси наказателна отговорност.  Удостоверението за психологическа годност по естеството си е официален  документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Този документ, чиято функция е да удостовери съответните обстоятелства - че лицето е преминало успешно психологическо изследване и какъвто се изисква да притежава водач на МПС извършващ обществен превоз на товари съгласно чл.8 ал.4 от Наредба №36/2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии. По своя характер това удостоверение е документ, който се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, т.е. издаден в рамките на предоставената му компетентност от закона и по  реда на чл.36 от Наредба №36/2006г. Същият удостоверява факт имащ правно значение – че подсъдимият след проведено психологическо изследване, е получил положително заключение, поради което му е издадено удостоверение за психологическа годност. Документът е неистински по смисъла на чл.93 т.6 от НК-придаден му е вид, че представлява писмено изявление на друго лице- ГППМП „Астарта“ ООД, а не на това, което действително го е съставило. Подсъдимият е представил процесния документ пред св.С.  като служител на ОО АА. Това се доказва от заключението на експертизата, както и от писмо от ГППМП „Астарта“. Подсъдимият е съзнавал, че документът не е издаден от съответния орган по надлежния ред – действал е с пряк умисъл, съзнавал обществено опасния характер на деянието си, както и неговите обществено опасни последици, но е искал настъпването на тези последици. Нелогично е обстоятелството да е бил записан за изпит на 12.07.2016г., когато му е бил издаден документ, ако действително вече е имал валиден такъв. Поради което обясненията му, че  е ходил на изпит и заплатил 90лв., са изолирани, неподкрепени от събраните доказателства по делото и съдът ги намира единствено за защитна позиция.

Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен в това, да е извършила деяние по чл.308 ал.2 от НК. Процесното удостоверение за психологическа годност не е документ, който да попада в някоя от хипотезите посочените в тази разпоредба, не представлява документ за  правоспособност, нито  лични или регистрационни данни, както твърди в пледоарията на представителя на РРП.  

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Това е така защото не е осъждан, а извършеното престъпление по своя характер е такова, че не носи имуществени вреди, нито са налице съставомерни такива, за деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Това налага подс. Т. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание глоба в предвидения в чл.78а от НК  минимален размер, а именно 1000лв. При индивидуализацията съдът взе предвид, това че   подсъдимият явно не е лице с висока обществена опасност, трудово ангажиран е, липсата на данни за извършени други административни нарушения, като може да се разчита, че по този начин целите на наказанието ще бъдат постигнати.

С оглед изхода на делото следва да заплати направените разноски в досъдебното и съдебно производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата  си.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: