Мотиви към Присъда №136/23.03.2017г., постановена по НОХД №76/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Х.И. *** това, че в периода от 01.01.2011 г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 2276/20.12.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“АД гр. Разград, приложен към Заявление с вх. № МП-871/17.01.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представен чрез служител на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград до Директора на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград), приложен и към молба-декларация с вх. № 219/25.02.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти) и към молба-декларация с вх. № 1008/18.01.2011 г. за предоставяне на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2011 г., представени чрез служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 3274.82 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София, пари на обща стойност 1170.00 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти), собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и един безплатен едногодишен винетен стикер за 2011 г. на стойност 67.00 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 4511.82 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

Производството е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК като страните са дали съгласието си да не се разпитват свидетелите, разпитани на досъдебното производство и вещите лица по икономическата и комплексна техническа и почеркова експертиза, а съдът да се е ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство за изясняване на делото. Изслушана е назначената съдебно-медицинска експертиза, както и обясненията на подсъдимия.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Подсъдимия и защитника му считат, че обвинението не е доказано и молят за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 3274,82 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1170 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 67 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Х.И. е роден на *** ***. Същият е с полувисше образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият И.Х.И. ***. Работел като преподавател- автомобилен инструктор.

В края на 2008 г. подс. И. подал заявление-декларация до ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ «Св. Иван Рилски» - гр. Разград /чрез РКМЕ - гр. Разград/ за да бъде първично освидетелстван. Към него приложил медицинските документи от направените му до тогава прегледи и изследвания. След като комисията разгледала тези документи, било преценено, че водещата диагноза на подсъдимия е стенокардия. Общото му заболяване било ИБС /исхемична болест на сърцето/; артериална хипертония - втора степен; сърдечна форма, умерена степен. Бил му проведен велоергометричен тест /ВЕТ/, при който подс. И. достигнал стъпаловидно натоварване до 50. На основание част IV, раздел I, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на подс. И. била определена 50 % ТНР, а срокът на инвалидността му определен за две години - до 01.01.2011 г. Било му издадено ЕР № 0251/29.01.2009 г., в което били отразени гореописаните констатации. ЕР било получено лично от подсъдимия.

На 22.05.2009 г. подс. Ив. И. лично подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП- 7694/22.05.2009 г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториално поделение на НОИ - гр. Разград/, към което приложил издаденото му ЕР № 0251/29.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Ив. И. има право на такава пенсия в размер на 115.67 лева месечно. С разпореждане № ********** от 19.06.2009 г. на РУСО - гр. Разград тази пенсия отпусната на подсъдимия. Същата пенсия била ежемесечно изплащана на подсъдимия по банкова сметка, *** - клон Разград.

След като наближил срока на изтичане валидността на горепосоченото ЕР от РУСО - гр. Разград уведомили ТЕЛК за общи заболявания -гр. Разград. Със свое писмо ТЕЛК - Разград поканили подс. И. да се яви за преосвидетелстване на 20.12.2010 г. и му било указано да представи необходими изследвания и консулти: ЕГК, Ехо КГ, ВЕТ, консулт с кардиолог и гастроентерелог, ПКК, 3-глицериди, холестерол, АС АТ, АЛАТ, ГГТП, урина. Подс. И. обаче не се явил, защото знаел, че съобразно заболяването, което има - ИБС /исхемична болест на сърцето/; артериална хипертония - втора степен; сърдечна форма, умерена степен, ще му бъде определен процент ТНР в диапазон от 30 до 50 %. Именно поради това и знаейки здравословното си състояние и процедурата по издаване на ЕР той бил наясно, че с явяването му на редовен преглед пред ТЕЛК и представяйки актуални медицински документи за изисканите прегледи и изследвания, няма да бъде издадено ЕР, в което да е определен 50% ТНР - законовият минимум за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поради тази причина и не се явил на датата, която му била определена от ТЕЛК за преосвидетелстването му. Подсъдимият обаче искал да продължи да получава отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване и то в по-висок размер, а също и желаел да получава лична социална пенсия за инвалидност, която съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се отпускала на лица над 16-годишна възраст с намалена работоспособност повече от 71 на сто, пенсионирани за инвалидност или за осигурителен стаж и възраст. Искал също и да започне да получава и месечни добавки за социална интеграция - за транспорт и за диетично хранене и лекарствени продукти. Съгласно разпоредбата на чл. 42а от Закона за интеграция на хора с увреждания /ЗИХУ/, право на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги имат лицата над 18 години със затруднения в придвижването и с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто. Подс. И. знаел, че съобразно подобреното му здравословно състояние такъв процент – 50%ТНР няма да му бъде определен. Освен това знаел, че вследствие на заболяването си няма затруднения в придвижването, което като самостоятелно основание ще бъде пречка за отпускане на исканата добавка. Това той знаел, защото при провеждането на ВЕТ за първоначалното му освидетелстване, не се установили такива затруднения и още тогава не е имал право на такава добавка. Обаче, съгласно разпоредбата на чл. 42б, т. 2 от ЗИХУ, ако лице с трайни увреждания над 18-годишна възраст има 71 и над 71 на сто намалена работоспособност, то същото има право на тази добавка, независимо от вида на увреждането си. Съгласно разпоредбата на чл. 42ж ЗИХУ лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти.

С оглед на тези обстоятелства през месец декември 2010 г. подс. И. се сдобил, по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, с неистински официален документ - експертно решение № 2276 зас. № 218 от 20.12.2010 г., на който бил придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В същото било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. Болести на артериите и артериолите”, била му определена 78% трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 29.01.2009 г., а срок на инвалидността - пожизнен. Освен това в медицинското експертно досие (МЕД) на подсъдимия, отново по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице, били приложени горепосоченото неистинско ЕР и Етапна епикриза от отделението по «Съдова хирургия» при МБАЛ-АД - гр. Русе за новото заболяване и лечението на подс. Ив. И.. Видно от направената справка в информационната система на МБАЛ АД - гр. Русе /л. 211/ подс. Ив. И. не е постъпвал за лечение в болничното заведение и съответно не са му издавани медицински документи от там.

Въпреки, че знаел, че не е преосвидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград и от там не са му издали ЕР № 2276 от 20.12.2010 г. /с водеща диагноза „Др. Болести на артериите и артериолите” и 78 % ТНР/, на 17.01.2011 г. подс. Ив. И. подал заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-871/17.01.2011 г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /сега ТП на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. П.И.. Към заявлението бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията. Освен това, съгласно нормативните изисквания, същото неистинско ЕР било изпратено по служебен път от РКМЕ при РЗИ - гр. Разград до РУСО - гр. Разград, за да бъде приложено към заявлението подадено от подсъдимия, с което му била отпусната преди пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Така, служителите, които обработили новообразуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Ив. И. има право да получи пенсия за инвалидност поради общо заболяване /за ТНР от 71 до 90 %/ в размер на 172.81 лева месечно и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27.74 лева месечно. С разпореждане № ********** от 21.02.2011 г. /л. 87/ на ТП на НОИ - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимия, като общият им размер за изплащане бил 200.55 лева месечно. Пенсиите били изплащани на обвиняемия ежемесечно, по посочена от него банкова сметка.

С разпореждане № Ра-301/23.04.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Разград, считано от 01.05.2012 г., отпуснатите на подс. Ив. И. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал. 2 КСО.

На 25.02.2011 г. подс. Ив. И. лично подал молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 219/25.02.2011 г. /л. 107/ за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. С.М. - социален работник в отдел „ХУСУ” при Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград. В същата подс. Ив. И. декларирал, че притежава експертно решение № 2276 от 20.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград и го приложил. Като се запознала със същите, св. М. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на чл. 426, т. 2 и чл. 42ж ЗИХУ, чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, подс. Ив. И. има право да получи исканите месечни добавки за социална интеграция, както следва: за транспортни услуги в размер на 9,75 лева месечно и за диетично хранене и лекарствени продукти - в същия размер, или общо 19,50 лв. месечно считано от 01.02.2011 г. Впоследствие със заповед на Директора на Д „СП” - № 219-ЗИХУ/07.03.2011г. /л.200/ горепосочените добавки били отпуснати, а сумите били изплащани по банкова сметка, ***. Ив. И. ***. По този начин за времето от 25.02.2011 г. до 29.02.2016 г. подс. Ив.И. *** парична сума в размер на 1 170,00 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки, посочени по-горе.

На 18.01.2011 г. обв. Ив. И. подал молба-декларация с вх. № 1008/18.01.2011 г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2011 г. до Директора на Д «СП» - гр. Разград. Същата молба била приетат от св. К.Б. служител в посочената институция. В същата подс. Ив. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Кр. Б. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Ив. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. Ив. И. лично получил винетния стикер на стойност 67.00 лева.

От заключението на назначената по делото комплексна техническа и почеркова експертиза е видно, че:

1 .Саморъчните подписи за «председател» и «членове» в ЕР № 2276/20.12.20 Юг. не са изпълнени съответно от П.И.И., Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М..

2.Отпечатъкът от печат в ЕР № 2276/20.12.2010г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Ив.Рилски»-гр.Разград.

3. Саморъчният подпис за «получил решението» в ЕР № 2276/20.12.20 Юг. не е изпълнен от И. Х.И..

4.Саморъчните подписи за «заявител» в заявления с №№ 7694/2009г. 871/2011г. и за декларатор в молби-декларации № 219, 1008/2011г. са изпълнени от И. Х.И..

5. Ръкописният текст в заявления с №№ 7694/2009г., 871/2011г. и в молба-декларация № 219/2011г. не е изпълнен от И. Х.И..

6. Ръкописният текст в молба-декларация № 1008/2011г. е изпълнен от И. Х.И..

От заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза е видно, че:

1.Общо за периода 20.12.20 Юг. до 30.04.2012г. подс. И.Х.И. ***, изплатени пенсии в размер на 3274,82 лева.

2.Общо получените добавки за социална интеграция /транспорт, диетично хранене и лекарствени продукти/ за периода 01.02.2011г. до 31.01.2016г. от подс.Ив.И. са в размер на 1170,00 лева.

З.На подс.Ив.И. е предоставена едгодишна безплатна винетка за ползване на републикански пътища през 2011г. на стойност 67,00 лева.

Подс.И. Х.И. е получил за периода от 20.12.2010г. до 31.01.2016г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене и лекарства и едногодишна безплатна винетка за ползване на републикански пътища, общо в размер на 4511,81 лева.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че подс.И. И. притежава ЕР на ТЕЛК при МБАЛ-Разград № 2276/20.12.2010г., за което не се е явил за преосвидетелстване.От приложените в МЕД документи на негово име по повод издаването на това решение, може да се предположи, че към 01.01.2011г. освидетелстваният страда от ИБС. АП ПФК АХ II ст. Сърдечна форма, умерена степен.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, заключенията на назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Безспорен факт е че подсъдимият лично е подал пред съответните институции заявленията си и молби – декларациии за отпускане на пенсии, добавки за социална интеграция, винетен стикер – това обстоятелство не се оспорва и това е бил установеният ред за подаване на такива документи в съответните институции, както са посочили свидетелите на досъдебното производство. Подписите в заявления с №№ 7694/2009г. 871/2011г. и за декларатор в молби-декларации № 219, 1008/2011г. са изпълнени от подсъдимия, което сочи, че подсъдимият сам е инициирал отпускане на процесните пенсии, добавки и безплатен винетен стикер и в този смисъл съзнателно се е ползвал от неистинското експертно решение с което се бил снабдил. Че подсъдимият сам се е явил за да подаде тези заявления и молби-декларации, както се каза за съда е безспорен факт, а това означава и че подсъдимият лично е приложил и неистинското експертно решение, към тези молби. Също така за съда е несъмнено, че подсъдимият е бил наясно, че това експертно решение е неистински документ. Елементарната логиката сочи, че принципно всеки е наясно, че за да се снабди с експертно решение следва да се яви пред съответна експертна комисия. Това очевидно е било ясно и на подсъдимия. Обясненията му, че само му разгледали документите през 2010г. , без да се събира комисия, след което му дали експертното решение са крайно недостоверни. Подсъдимият без съмнение не се е явил пред такава комисия през 2010г.– липсва валидно експертно решение в този смисъл, поради което и твърденията му се приемат от съда за защитна теза и не се кредитират. Експертното решение, с което е разполагал подсъдимия е неистинско, както сочи почерковата експертиза /не е подписано от посочените в него лица като комисия/, а фактът, че подсъдимият не е бил реално освидетелстван означава, че той сам е бил наясно, че решението от което се ползва е неистинско, защото не е издадено по съответния ред и от съответните компетентни лица. Показателно е, че подсъдимият макар и да страда от съответни заболявания, то същите в никакъв случай не са от характер да обусловят намалена работоспособност в процентите от неистинското решение, както сочи вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза. В никакъв случай срокът на инвалидизация не би бил пожизнен. Подсъдимият е бил наясно с тази ситуация – несериозно е да се правят изводи в обратен смисъл. Подсъдимият е бил наясно с реда по който му е издадено предходното експертно решение и с отразената в него степен на намалена работоспособност и при всички случаи е бил наясно и с това, че процесното /неистинското/ експертно решение не е издадено по този ред и отразява очевидно изгодна за него степен на намалена работоспособност, което без съмнение е било целено от него. Същественото е, че не се е стигнало до освидетелстване и подсъдимият е получил процесното експертно решение по друг начин, което опровергава всякакви доводи, че подсъдимият не бил наясно, че получава едно неистинско решение. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение подсъдимият го е представил пред съответните длъжностни лица. В този смисъл съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.01.2011 г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 2276/20.12.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“АД гр. Разград, приложен към Заявление с вх. № МП-871/17.01.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представен чрез служител на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград до Директора на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград), приложен и към молба-декларация с вх. № 219/25.02.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти) и към молба-декларация с вх. № 1008/18.01.2011 г. за предоставяне на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2011 г., представени чрез служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 3274.82 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София, пари на обща стойност 1170.00 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти), собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и един безплатен едногодишен винетен стикер за 2011 г. на стойност 67.00 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 4511.82 лв., с намерение да го присвои. Подсъдимият е използвал неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, добавки за социална интеграция, а също така му е предоставен безплатен винетен стикер. Неоснователни са доводите, че понеже подсъдимият е имал заболявания, то същият би имал право да получи част от изплатените му суми. Всъщност в ситуация като разглежданата не фактическите заболявания, а конкретното експертно решение е прякото юридическо основание за получаване на пенсии, добавки, безплатен винетен стикер. Точно това пряко основание не е било налице, поради което и остава изводът, че подсъдимият не е имал право да получи процесните плащания. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства и са му предоставени винетни стикери без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. И. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Процесното неистинско експертно решение е използвано на няколко пъти. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдиия И.И. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият не е осъждан, характеристиката му не е лоша. Отегчаващо обстоятелство обаче е твърде продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимия и немалкия размер на присвоените суми. Липсва самокритичност. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр. София сумата от 3274,82 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъден да заплати сумата от 1170 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъден да заплати сумата от 67,00 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: